Борис Иванов Пожаров е български драматичен актьор, режисьор и театрален деец.
Биография Роден е в Пазарджик на 1 май 1866 г. Станислав Доспевски, го кръщава в църквата „Света Богородница“ в родния му град. По-късно в Пловдив учи за словослагател. През 1881 г. баща му умира, а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак. През 1881 г. играе в представлението „Стоян войвода“, което се организира от Печатарското дружество. През 1882–1885 г. играе в ръководената от Стоян Попов първа Българска театрална трупа, а след това и в театър „Основа“. През 1890 г. основава театрална трупа „Зора“. След разформироването ѝ играе в „Сълза и смях“. През 1893-1894 г. ръководи театрална трупа в Пазарджик. От 1904 до 1925 г. играе на сцената на Народния театър.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2 Актьор и режисьор е на филма от 1928 г. „Весела България“.
Почива в София на 11 юли 1941 г.
Памет На Борис Пожаров е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София ().
Писателят Димитър Христодоров написва през 1943 г. биографичната книга „Човекът и артистът Борис Пожаров“, в която споделя: „гордеех се когато разговарях с него, той не беше кой да е от тълпата, а Борис Пожаров-един от малцината, които създадоха българския театър“
Роли
Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са: Зигфрид – „Многострадална Геновева“ на Кристоф фон Шмид; Дженаро – „Люкреция Борджия“ на Виктор Юго; Мравката – „Хъшове“ на Иван Вазов; Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев; Карл Моор, Херман – „Разбойници“ на Фридрих Шилер; Касио, Първи гробар – „Отело“ на Уилям Шекспир; Лука Лукич – „Ревизор“ на Николай Гогол; Свети Андрей – „Иуда“ на Константин Мутафов.
Бележки
Категория:Български актьори и актриси Категория:Български режисьори Категория:Родени в Пазарджик Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „Св. Александър“ Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив