„Германия, година нула“ () е италианско-френско-западногермански драматичен филм от 1948 година на режисьора Роберто Роселини по негов сценарий в съавторство с Макс Колпе и Серджо Амидеи. „Германия, година нула“ е последната част на трилогията на Роселини, включваща още „Рим - открит град“ („Roma città aperta“, 1945) и „Пайза“ („Paisà“, 1946).
В основата на сюжета са опитите на малко момче да оцелее в полуразрушения и окупиран Берлин в края на Втората световна война. Главните роли се изпълняват от Едмунд Мьошке, Ернст Пичау, Ингетрауд Хинце.
Сюжет
Дванадесетгодишният Едмунд Кьолер живее в опустошения, окупиран от съюзниците Берлин заедно с болния си, прикован на легло баща и възрастните си брат и сестра – Ева и Карл-Хайнц. Ева успява да си набави цигари, като излиза с войници от съюзническите сили, но отказва да се поддаде на очакванията на околните да проституира. Карл-Хайнц, по-големият син, е тежест за семейството, което се бори за оцеляване, тъй като отказва да се регистрира в полицията и да получи продоволствена карта, страхувайки се от наказание от властите за предишната си служба във Вермахта. Семейство Кьолер и други са настанени в апартамента на семейство Радемахер от жилищната служба, което силно дразни г-н Радемахер.
Едмунд прави каквото може за семейството си – опитва се да си намери работа и продава везни за г-н Радемахер на черния пазар. Случайно Едмунд среща г-н Хенинг, бившия си учител, който в сърцето си остава нацист. Хенинг му дава запис на Хитлер, за да го продаде на окупационните войници, като го поверява на по-опитните Йо и Кристл. Хенинг дава на Едмунд 10 марки за работата му. След това Едмунд придружава младия Джо, докато той краде 40 марки от една жена, преструвайки се, че ѝ продава сапун. Джо дава на Едмунд част от откраднати картофи и оставя неопитния момък с Кристл, която друг член на бандата им описва като „матрак, от който се раздават цигари“.
След като състоянието на г-н Кьолер се влошава, Хенинг казва на Едмунд, че животът е жесток и че слабите трябва да бъдат пожертвани, за да могат силните да оцелеят. Един добросърдечен лекар успява да настани г-н Кьолер в болница, където той получава много по-обилна и здравословна храна. Това временно облекчава част от натиска върху семейството му. Когато Едмунд отива да види баща си, старецът се оплаква от тежкото си състояние. Казва на сина си, че е мислил за самоубийство, но му липсва куражът да го извърши. Казва, че е бреме и че би било по-добре за всички да е мъртъв. Едмунд открадва малко отрова, докато никой не гледа.
Няколко дни по-късно бащата е изписан и се връща вкъщи. Едмунд сипва отрова в чая му точно преди полицията да нахлуе в апартамента и Карл-Хайнц най-накрая да се предаде. Бащата умира, докато по-големият му син е в ареста. Всички приемат, че смъртта се дължи на недохранване и болест. Когато Карл-Хайнц се връща, новината го съкрушава.
Разстроен, Едмунд броди из града. Първо отива при Кристл, но тя е заета с млади мъже и няма нито време, нито интерес към едно хлапе. Отива при Хенинг и му признава, че е направил това, което учителят му е представил като правилно решение – убил е баща си, но Хенинг възразява, че никога не е казвал на момчето да убива никого. Когато Едмунд се опитва да се включи към група по-малки деца в уличен футбол, те го прогонват. Той се покатерва в руините на бомбардирана сграда и наблюдава през дупка в стената как отнасят ковчега на баща му насреща. Накрая, след като чува сестра си да го вика, той скача отвисоко и се пребива.
Източници
Външни препратки
„Германия, година нула“ в Rotten Tomatoes
Категория:Филми на Роберто Роселини Категория:Италиански филми за Втората световна война Категория:Френски филми за Втората световна война Категория:Германски филми за Втората световна война Категория:Черно-бели филми Категория:Филми от 1948 година