Българският доброволчески корпус и отряди в Руско-турската война са регулярни части от български „волонтири“ (волунтири) и паравоенни такива от въстаници, хайдути и други въоръжени българи, действали в 1828 – 1829 г. заедно с руската войска и отделно от нея срещу турците за освобождението на България.

Българските формирования имат решителен принос за освобождението на Силистра на 5 май 1829, участват в битките при Кюлевча за Шумен, при Балдаморския мост за Сливен, завземането и отбраната на Созопол и осигуряват победоносния бърз оперативен маньовър на руската армия в 1829 г. с превеждането ѝ през Балкана в Тракия и след това през Сакар през прохода Малък Дервент, довел до падането на Одрин и края на войната. Българите влизат в Одрин като победители заедно с русите войски на 20 август 1829 г.Капитан Мамарчев – първият български кметВелчовата завера 

Структура и задачи В зависимост от това какви точно въоръжени и помощни български сили се имат предвид според различни сведения броят на българските доброволци участници във войната във всички форми, варира от 5000 до 25 000 души. Легендарният борец за освобождение Георги Мамарчев жертва на руско-турски репресии На 22 април 1828 г. Тучков предлага на началник-щаба на Дунавската армия генерал Павел Киселов да се създаде нова Българска земска войска в състав от 1000 души, въоръжена и оборудвана за сметка на гарнизоните в Тираспол и Хотин, на главнокомандващия ген. П. Хр. Витгенщайн от Главния щаб в Петербург е съобщено, че император Николай І разрешава създаването на Земската войска.

Задачите на българските отреди първоначално са наблюдение на противника, охрана на териториите и комуникациите, защита на населението, прочистване от башибозук и разузнавателни операции в тила на противника. Впоследствие въоръжените българи действат най-активно в направлението на настъплението с провеждане на разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника, в спомагателни и в активни настъпателни и отбранителни операции.

Въоръжените формирования нямат единно командване. Корпусът на полк. Иван Петрович Липранди (Липранд) изпълнява нарежданията на главнокомандващия командващия действащата армия ген. Иван Дибич, на командващия войските в Добруджа ген. Фьодор Ридигер и пр., Созополският отряд на Стойко Маврудов се подчинява на командващия черноморската ескадра контраадмирал Михаил Кумани и сменилият го на 19 април 1829 г. вицеадмирал Алексей Самуилович Грейг, а полевите чети взаимодействат със съответните командващи офицери на руските части или действаат самостоятелно, други българи помагат в снабдяването, разузнавенето и наблюдението на противника и са водачи на руските части.

Българския доброволчески отряд на кап. Георги Мамарчев Българския доброволчески отряд се създава първи, през пролетта на 1828 г. във Влашко. Той е самостоятелна в началото военна част достигнала от 270 при образуването си до около 1000 „волунтири“ българи под оръжие в края на войната. Отряда действа първоначално напълно самостоятелно, но във взаимодействие с доброволците на другите български „капитани“. След формирането на Българския доброволчески корпус на полк. Липранди заедно с другите български отряди са включени като бойни части към него.Начало Возрождения Частта на кап. Мамарчев действа от Дунав, Силистра и Добруджа през Шумен до Сливен, предвид плановете му за обявяване освобождението на България, там той се отделя от руската армия продължила за Одрин и с 500 – 600 души от отряда се установява в Котел и подготвя въстание включващо района на Сливен, Котелско, Габровско и Търновско за провъзгласяване независимостта на България в Търново. Руското командване убедило се, че намеренията му са сериозни, в началото на пролетта на 1830 г. праща 200 казаци и арестува Мамарчев за тези му планове и ги проваля, разпуска събраните хора и след това освобожава капитана то ареста, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир.Легендарният борец за освобождение Георги Мамарчев жертва на руско-турски репресии Отряда и личния му състав има решителен принос за освобождението на Силистра, участва в битките решили войната при Шумен и при овладяването на Сливен и с другите българи подпомага бързия оперативен маньовър на руската армия в 1829 г. с превеждането ѝ през Балкана през Айтостия и Върбишкия проходи в Тракия и през Сакарпланина през прохода Малък Дервент довел до падането на Одрин и края на войната.

Командир и организатор на частта е капитан Георги Мамарчев – български възрожденец революционер, постъпил като доброволец още с първите в 1810 г. в Българската земска войска член на щаба ѝ като „волонтирски командир“ участвал под командването на ген. Кутузов в битките на през Руско-турската война 1806 – 1812 г., бил се в успешните боеве при Русе, Тутракан и Силистра, в знаменитата Бородинска битка с Наполеон и в гръцката „Завера“ на Ипсиланти – антитурското общобалканско въстание във Влашко. За проявена храброст получил бойни отличия и награден от руския император почетно оръжие и специално знаме. Има офицерски чин поручик в щатната руска армия и е награден с Георгиевски орден за боевете при превземането на Силистра в 1810 г., по-късно за превземането пак на Силистра в 1829 г. е произведен в капитан, награден с високия орден Света Ана и „скъпоценна сабя“, както свидетелства Раковски и от 1829 до арестуването му от турците в 1835 г. е кмет на града. Отряда е във фактически продължител на българското опълчение от предишната Руско-турска война Българската земска войска в която самият Мамарчев е бил офицер и участвал в победния и щурм на крепостта Силистра в предходната война в 1811 г.

Кап. Мамарчев първоначално организира в отряда си 270 души и изпълнява задачи по наблюдението и бойната охрана на дунавския бряг.

Те подпомагат съществено форсирането към 15 юни 1828 г. на Дунав при Хърсово над Черна вода от русите с устройването на първата переправа за 6 пехотен корпус командван от ген. Логгин Рот (траен понтонен мост руснаците ще направят тук чак към 13 февруари 1829 г.)Епанчин, Н. А. Краткий очерк похода 1828 года, Очерк похода 1829 года в европейской Турции. Ч. 1: СпБ., 1905. След като руската армия стъпва на българския бряг, отрядът на Мамарчев действа по Дунава и в Южна Добруджа, охранявайки корпуса от юг.

На 9 юни русите приближаващи Силистра са пресрещнати от удара на излезлия из крепостта турски гарнизон за да бъде спряно и отбито настъплението им.Русско-турецкая война 1828 – 29 г. В тежката и кървава битка българите проявяват удивителна храброст „завоювайки със своята кръв право на съществование на отделен български отряд в редовете на руската армия“ както свидетелстват руските източници.В. Д. Конобеев, Национально-освободительное движение в Болгарии в 1828 – 1830 г., Ученые записки института славяноведения, том ХХ, 1960 г

Отряда се включва в руската обсада по суша на Силистра. Конниците на Панайот Фукияд, действащи с отряда, на 20 юли, заедно с казаците разбиват и прогонват турска кавалерийска част, прекъснала пътя Силистра – Шумен, а по-късно успяват да пленят и няколко турски оръдия, Фукияд е награден с високия орден „Св. Владимир“ ІⅤ степен с лента. Отряда на Мамарчев е натоварен със задачи за разузнаване и охранение, за тях русите пишат – „конниците-българи ходеха заедно с казаците на разузнаване, носеха анванпостова служба, пехотинците правеха пътища и пристани, отиваха с авангарда на руските войски като водачи, участваха в схватките с турските войски.“ Раковски пише: „Предводител на самоволно отделение съставено от българи, Георги Стойков Мамарчев Буюклю капитан, родом от Котел ...... пресякъл беше Дунава и пазеше да не премине нито един турчин, нито една лодка в помощ на обсадените в Доростол.“ Българските доброволци овладяват дунавските острови между крепостта и Кълараш и осигуряват връзката с руските части на отсрещния бряг, те служат в предните постове и не позволяват никакъв турски плавателен съд с войници да се приближи незабелязан и да окаже помощ на обсадените и обръчът около крепостта е затворен.Капитан Мамарчев – първият български кмет

На 22 октомври 1828 г. при щурма на крепостта, Мамарчев начело на своите „триста свои избрани българи“ с бой се качва на крепостните стени, завладява един от бастионите и обръща топовете му към града, това всява ужас в турците в крепостта, те вдигат бяло знаме и искат парламентьори, но крепостта пада месеци по-късно в 1829 г., като в щурма отново участва българският отряд, воден от кап. Мамарчев – за подвизите и храбростта в боевете при Силистра на Мамарчев и на още десетина от българите са присъдени военни отличияСтефан Дойнов, Българите в Руско-турските войни 1774 – 1856, С 1987 г. стр. 107. Раковски свидетелства за атаката на отряда на Мамарчев: „Той се качва откъм Дунава с 300 от своите избрани българи на крепостта и овладявайки един от най-главните крепостни логури (табии) обръща топовете към града .... за това дело му се проводи орден Света Ана и скъпоценна сабя от руския цар Николай.“

Български доброволчески корпус на полк. Иван Липранд, български чети и отряди Българският доброволчески корпус се организира и командва в март 1829 от полковник Иван Липранди. Той е отделно сформирана част, наречена „корпус“, съставен от българи от Украйна, Молдова и Влашко, към които впоследствие, непланирано за руснаците, се присъединяват и многобройни българи на юг от Дунав. Първоначално Корпусът е със състав на полк, наброява около 1600 души, но впоследствие към него са придадени и вече съществуващите от по-рано български доброволчески части на кап. Георги Мамарчев, на брата на загиналия по Заверата началник на българските доброволци Сава Бинбаши Панайот Фукияд (Фокияно)В. Д. Конобеев, Национально-освободительное движение в Болгарии в 1828 – 1830 г., Ученые записки института славяноведения, том ХХ, 1960 г., стр. 237:: „…Панайот Фокиано брат главы болгарских ополченцев в греческом восстании в Румынии в 1821 году уроженец Сливна Сава Бинбаши…“ , на брата на Хайдут Велко кап. Милко Петров (Петрович), на кап. Хаджиоглу Габровли, кап. Алексий, кап. Иванчо, кап. Живко и много други.Български бунтове и завери в първата половина на 19 век . При включването им в корпуса най-многобройни били отрядите на кап. Мамарчев 270 души, кап. Милко Петров 200 души, кап. Живко 150 души, кап. Алекси 50 души и др.Стефан Дойнов, Българите в Руско-турските войни 1774 – 1856, С 1987 г. стр.102 Руските офицери в него са само трима, българските командири запазват командването на своите части и влизат в щаба на корпуса. Българският корпус е замислен за действие като специална част, той първоначално прочиства Делиормана от башибозушки орди, а след това действа в Тракия. Корпуса пряко се включва в бойни действия, легендарна е храбростта проявена от българите кап. Хаджиоглу ГабровлиСтефан Дойнов, Българите в Руско-турските войни 1774 – 1856, С 1987 г. стр.116кап. Георги от Габрово, напуснал бащиното си огнище твърде млад още през 1804 г. когато в Шумадия пламнало първото сръбско въстание, заедно със стотици други българи той се записал „бекярин“ (доброволец от несръбска народност) в един от отредите на Кара Георги Петрович., загубил в сражението и двете си ръце, води своята чета в бой, а Иванчо, загубил и двата си крака, заповядва да го завържат за седлото и продължава да се сражава с турците.

През пролетта на 1829 година, Димитър и Павел Македонски участвали и в предишната Руско-турската война начело на част от действалата тогава Българска земска войска, сега пак формират и ръководят отряд от около 150 българи, главно от Кишинев, които действат по дунавското крайбрежие срещу нередовни османски части около Оршова и Калафат.