Габровското въстание от 1810 г. е масов бунт на българите в Мизия срещу турската власт обхванал Разградско, Русенско, Беленско, Варненско, Плевенско и Централна Стара планина – Търновско, Габровско, Тревненско, Еленско и Балкана до южните му склонове над Казанлък на много места турски власти не се допускат и господството им е отхвърлено от въстаналите българи, улеснени от руското настъпление в Руско-турската война (1806 – 1812), приковало основните турски сили. Най-мащабните действия на въстаниците срещу поробителя са в района на Габрово и Шипченския проход през октомври и ноември 1810 г.Петър Петров, Пет века под ятагана и Корана (1396 – 1878), СУ Климент Охридски

Обстановка Турският гарнизон в Русе капитулира на 22 юни, Видин е превзет след тежка битка на 22 юли. След отбитото от русите и сражаващите се заедно с тях българи турско контранастъпление с победата в битката при Батин до Русе на 26 август в руски отряд, под командването на княз Веземски, към 29 август превзема Търново и Габрово, а руските разузнавателни части стигат до Казанлък. На 15 септември пада Русе. Друг отряд влиза в Плевен на 16 октомври и два дни по-късно в Ловеч.Русско – турецкая война (1806 – 1812)Карта Русско-турецкой войни 1806 – 1812.

Действия на въстаниците В тази обстановка въстаниците приковават сериозни турски сили в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско. Няколко хиляди българи бунтовници, предимно от Габрово, Трявна, Търново и Елена, но и от селата Червен гайтан (сега неизвестно), Долна Гривица, Пелишат, Къшин, от града Плевен и от други места отхвърлят турската управа, блокират във втората половина на октомври Шипченския проход и готови „да последват примера на сърбите“, т.е. да обявят всеобщо въстание за независимост, и се отправят в Шипка по направление Казанлък.Страници от историята на сило Пелишат.

Налага се концентрирането на значителни военни сили, за да може турската войска да минава през Шипченския проход. От Цариград със султанска заповед за разправа с бунтовниците е изпратен Мехмед Джелядин, който в доклада си от 10 ноември 1810 г. пише, че въпреки настояването на Цариград не можал да стигне до много места и най-вече до Велико Търново, защото: презряната рая, която е обкръжила Балкана, прави това пътуване невъзможно, а след отделянето на достатъчно сили да пробият през прохода мръсните неверници се спуснали от южния скат и превърнали Шипка в център на своя въстанически лагер и не скривали намерението си да се придвижат още по на юг. Турчинът е силно обезпокоен, че разбира се властите в Казанлък, Стара и Нова Загора от известно време взимали строги мерки за потушаване на метежа, но всички те нямали успех.Стефан Дойнов, Българите в Руско-турските войни 1774 – 1856 г., С 1987. стр. 81,82,83

С падането на дълбоките декемврийски снегове проходите се затворили за месеци и бунтът явно стихнал, защото повече сведения за него не е известно да има.

Източници

Литература Стефан Дойнов, „Българите в Руско-турските войни 1774 – 1856 г.“, С 1987.

Външни препратки Карта на военните действия

Вижте също България под османска власт Българска земска войска Руско-турска война (1806-1812)

Категория:Български въстания срещу Османската империя Категория:Стара планина Категория:Руско-турска война (1806 – 1812) въстание Категория:История на Велико Търново Категория:История на Елена Категория:История на Трявна Категория:История на Плевен Категория:1810 година в Османската империя