Киевско-Печерската лавра () е исторически източноправославен пещерен манастир в Киев, Украйна, намиращ се на гористите склонове по река Днепър. Въпреки че представлява културна и туристическа забележителност, манастирът продължава да е действащ мъжки манастир. Той е държавна собственост на Украйна и се намира под юрисдикцията на Националния историко-културен резерват, а 13 март 1996 година манастирският комплекс е обявен за самостоятелен исторически и културен резерват от национално значение. През август 2007, след гласуване на експерти и интернет общността, Лаврата е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна.

От основаването си като пещерен манастир през 1051 година, Лаврата се смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за духовна люлка на украинския народ. Въпреки че се намират на различни места в града, през 1990 година Киевско-Печорската лавра и катедралата „Света София“ са обявени за обект на културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО. През септември 2023 г., поради постоянната заплаха от руски обстрели по време на пълномащабната инвазия в Украйна, ЮНЕСКО включва комплекса в Списъка на световното наследство в опасност. На 15 юни 2026 г. по време на масирана въздушна атака на Руската федерация срещу Киев, руски дрон-камикадзе „Герань-2“ (версия на иранския „Шахед“) нанася директен удар по покрива на Успенския събор. В резултат на удара избухва мащабен пожар на площ от около 800 кв. метра, който нанася сериозни щети на покривната конструкция, куполите и стените на главната светиня на Лаврата. На същия ден мястото на трагедията е посетено от президента на Украйна Володимир Зеленски, който инспектира разрушенията и работата на спасителните служби по ликвидиране на последствията от руския удар. Понастоящем, мястото попада под споделената юрисдикция на държавния музей „Национален Киевско-Печорски исторически и културен резерват“.

Сгради и съоръжения

Киевско-Печорската лавра съдържа множество архитектурни паметници: подземни пещерни системи, използвани като монашески килии и параклиси, крепостни стени, църкви, камбанарии. Основните забележителности на Лаврата са Голямата камбанария, катедралата „Свето Успение“ (Успенски събор), ограбена и взривена. Според съвременните исторически изследвания и разсекретени архивни документи, катедралата е заминирана и взривена на 3 ноември 1941 г. от отстъпващите съветски войски (оперативни групи на НКВД) в рамките на тактиката на „изпепелената земя“ при отстъплението им от Киев, а не от германските окупационни сили, както твърдеше съветската пропаганда., Напълно беше реконструирана през 1998–2000 година, Трапезната църква, Църквата „Вси светии“, Църквата на Спасителя в Берестове, Църквата на Berestove, the Church „Възхвала на Кръста“, Църквата „Света Троица“, Църквата „Рождество на Дева Мария“, Църквата „Зачатие на Света Анна“, Църквата „Животворен източник“. В Лаврата се намират и много други сгради, в това число Манастирът „Свети Николай“, Киевското богословска академия и духовна семинария.

Съвременни събития и критики На 29 март 2023 г. Министерството на културата на Украйна прекратява договора за наем с Украинската православна църква (Московска патриаршия) поради системни нарушения при ползването на архитектурния паметник. От януари 2023 г. автокефалната Православна църква на Украйна (ПЦУ) редовно провежда богослужения в главните храмове на Горната лавра (Успенския събор и Трапезната църква) и има там свой действащ мъжки манастир. В Долната лавра се намира и комплексът от пещери, който е духовна люлка на украинския народ. На 22 ноември 2022 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) провежда контраразузнавателни мерки на територията на Киевско-Печорската лавра с цел противодействие на подривната дейност на руските специални служби.

По време на обиските е открита проруска пропагандна литература, която отрича съществуването на Украйна като независима държава, големи суми в брой в различни валути (включително руски рубли), както и граждани на Руската федерация и лица без документи, укриващи се в манастирския комплекс. Разкритията за системно разпространение на руски имперски и съветски исторически митове, както и подозренията в държавна измяна срещу висши духовници (включително митрополит Павел), стават основна причина украинската държава да прекрати правото на безвъзмездно ползване на обекта от страна на Московската патриаршия през пролетта на 2023 г.

Пещерните комплекси Пещерите на Киевско-Печорската лавра представляват две независими пещерни системи, всяка от които съдържа подземни църкви и мрежа от килии и тунели между тях.

През 1051, основателят на Лаврата, монахът Антоний, първо изкопал и се заселил в пещера на един от хълмове в съседство с днешната Лавра. Пещерата се разраснала, с многобройни допълнителни коридори и параклиси под земята в комплекс, известен днес като Далечните пещери (Дальні печери). През 1057, Антоний се преместил и поставил началото на нов пещерен комплекс, наречен Близките пещери (Ближні печери).

Голямата камбанария Голямата камбанария е една от основните атракции на Лаврата. С височината си от 96,5 метра, тя е една от най-високите камбанарии за времето, когато е издигната през 1731–1745 година. Проектирана е от архитекта Йохан Готфрид Шедел. Построена е в класически стил на четири етажа, увенчана с позлатено кубе.

Входна църква „Света Троица“ Входната църква „Света Троица“ е разположена над Светите порти, и съдържа входа към манастира. Според легендата, тази църква е основана от княз Святослав. Построена е върху древна каменна църква, намирала се на същото място. След пожар през 1718 година, църквата е построена наново и фасадите и вътрешните стени са богато украсени с щукатури. През 18 век е построено ново позлатено кубе с крушовидна форма и към фасадата и външните стени са добавени флорални украси, а от северната страна е добавено каменно преддверие. Стенописите в интериора на църквата са дело на зографа Алимпи Галик в началото на 18 век и са с висока художествена стойност.

Църквата „Вси светии“ Църквата „Вси светии“ е издигната през 1696–1698 година и представлява изящен образец на украинската барокова архитектура. Характерни за фасадите на църквата са богатите архитектурни украси. През 1905 година, ученици от художественото училище към Лаврата изрисуват стените във вътрешността на църквата. Резбованият иконостас е направен в началото на 18 век.

Църквата на Спасителя в Берестове На север от Киевско-Печорската лавра се намира Църквата на Спасителя в Берестове. Построена е около началото на 11 век в село Берестове при управлението на княз Владимир II Мономах. По-късно църквата послужила за мавзолей на династията Мономах, в това число в нея бил погребан и Юрий Долгорукий, основателят на Москва. Въпреки че се намира извън стени на лавренското укрепление, Църквата на Спасителя в Берестове е част от комплекса Киевско-Печорска лавра.

Известни погребения В Лаврата са погребани над 100 души, измежду които най-известните са: (предполагаемо) Иля Муромец – в пещерите (около 11-12 век) Хронистът Нестор – в Близките пещери (около 1114 г.) Олег, син на Владимир II Мономах – в Църквата на Спасителя в Берестов (около 12 век) Евфемия Киевска, дъщеря на Владимир II Мономах – в Църквата на Спасителя в Берестов (1139 г.) Юрий Долгорукий – в Църквата на Спасителя в Берестов (1157 г.) Пьотър Столипин – край Трапезната църква (1911 г.)

Външни препратки Киевско-Печорската лавра, pravoslavieto.com

Източници

Категория:Обекти на световното наследство в Украйна Категория:Музеи на християнството в Украйна Категория:Сгради и съоръжения в Киев Категория:Манастири в Украйна Категория:Скални църкви и манастири Категория:Култура в Киев Категория:Музеи в Киев Категория:Пещери в Украйна Категория:Исихазъм Категория:Основани в Европа през 11 век