Heinkel He 111 (Хайнкел Хе 111) е един от най-известните и най-широко използваните немски бойни самолети от периода на Втората световна война.
Китай
Активната бойна служба на Не-111 всъщност започва в Китай, където закупените от Германия през 1936 г. шест машини Не-111А са зачислени в 19-и дивизион тежки бомбардировачи. Бойният дебют в Азия не е особено успешен: След избухването през 1937 г. на Втората китайско-японска война, при първата си бойна задача, в района на Шанхай група от 5 Не 111А и шест Martin 139, прикривани от изтребители Boeing 281, е прехваната от японски изтребители и три от петте хайнкела са свалени, а групата не успява да изпълни задачата си. Други две машини са загубени до края на годината, а последната – преоборудвана като транспортен самолет – е загубена през 1939 г. в резултат на приятелски огън.
Гражданската война в Испания
Първото бойно използване на Не 111 е отбелязано по време на избухналата през 1936 г. гражданска война в Испания, където тези бомбардировачи воюват в състава на немския Легион Кондор, сражаващ се на страната на франкистите. Първите четири Не 111В-1 пристигат по море в Испания в средата на февруари 1937, заедно с още четири Junkers Ju 86 и четири Dornier Do 17 и влизат в състава на К/88 – бомбардировъчната авиогрупа на легиона. Тези дванайсет машини формират изпитателна ескадрила в състава на авиогрупата, чиято цел е да се изпитат трита типа самолети в реални бойни условия. Бързо се установява, че Не 111 е най-добрият и четирите машини формират щабното звено на К/88, известно като „Педро“ (), което име е изписано на всички машини от звеното. През март 1937 г. в състава на легион Кондор са включени още 4 машини Не 111В-2; през този месец е и първият по-голям успех – при атака срещу републиканското летище Алкала де Енарес е докладвано за 24 противникови самолета унищожени на земята, а през следващия месец два самолета Не 111 участват в групата, осъществила печално известната бомбардировка на Герника. През май изпитателната ескадрила е разформирована, като І и ІІІ ескадрили от К/88 са изцяло въоръжени с Не 111. Първите загуби са от юни, когато по неизвестни причини са загубени два бомбардировача, а през август още два са свалени от републикански изтребители. В края на октомври ескадрилите, въоръжени с Не 111 са четири, като броят на машините в тях е над 50 (28 от тях са Не 111В-2)Бошняков, Стефан. Бомбардировачът Heinkel He 111 въздушният канонир на Luftwaffe. Колекция Аеросвят № 5, стр. 11.. През 1938 г. бомбардировачите Не 111 участват в операцията при бомбардирането на пристанищата в Картахена и Алмерия (16 – 18 април), при която е тежко повреден линейният кораб Хайме I, и вземат дейно участие в битката при Ебро (май-ноември 1938 г.). По време на сраженията при река Ебро с Не 111 са въоръжени две бомбардировъчни авиогрупи – немската К/88 и испанската 10/G25 – загубите им (унищожени и повредени) са съответно 10 и 19 машини. През 1939 г. самолетите Не 111 извършват демонстративни атаки над столицата Мадрид, хвърляйки единични бомби над различни части на града без противодействие от страна на републиканската авиация. При една от тези атаки, на 12 март 1939 г., по неизвестни причини се взривяват бомбите в машината на командира на К/88 майор Хьорле – това е последната загуба на Не 111 в този конфликт, а последният боен полет е на 27 март същата година.
Общо за цялата война в Испания са доставени 130 Не 111 (95 Не 111В-1/В-2 и 35 Не 111Е-1), като от тях са загубени 37 машини: 10 са свалени във въздушни боеве, 10 стават жертва на зенитната артилерия, 2 са разрушени на земята, останалите 15 – в резултат на технически причини или пилотски грешки. След края на войната (31 март 1939 г.) личният състав на Легион Кондор се завръща в Германия, а цялата техника е оставена на Испания.
Полската кампания (1939)
При нахлуването в Полша на 1 септември 1939 г. бомбардировачите Heinkel He 111 са във втората атакуваща вълна (първият удар е нанесен в 04:30 ч. от пикиращите бомбардировачи Ju 87) и основната им цел са обекти (главно летища) в околностите на Варшава, Краков, Лвов. Тези атаки продължават с променлив успех до 16 септември, когато 12 Не 111 атакуват самата столица, а на 24 и 25 септември е проведена двудневна масирана бомбардировъчна акция над града, в която участват 400 бомбардировача от различни типове. Само през втория ден са осъществени 1776 самолетоизлитания, при които над Варшава са хвърлени 500 тона фугасни бомби и 72 тона запалителни бомби – големи части от града са превърнати в руини и след още три дни Варшава капитулира. До края на войната Не 111 изпълняват задачи по бомбардировка на железопътни и шосейни пътища, гари и др.
В началото на бойните действия бомбардировачите летят на големи групи с изтребително прикритие (най-вече от Messerschmitt Bf 110), защото се оказва, че въпреки морално остарелите си машини (главно от типовете PZL P.7 и PZL P.11), благодарение на добрата си подготовка, полските пилоти успяват да се справят с по-съвременните немски самолети. Първият Не 111 е свален над Полша още в 07:00 ч. на 1 септември от поручик Анджей Габшевич. Въпреки това, благодарение на скоростта си от около 400 km/h, Не 111 могат да се изплъзнат от полските изтребители ако ги забележат навреме. Поляците претендират, че за цялата кампания са свалени 51 Не 111 (41 от изтребителите и 10 от зенитната артилерия), но според данни на Луфтвафе, за целия този период са изгубени общо 78 бомбардировача от всички типове, докато само полските изтребители заявяват унищожаването на общо 83 бомбардировачаБошняков, Стефан. Бомбардировачът Heinkel He 111 въздушният канонир на Luftwaffe. Колекция Аеросвят № 5, стр. 14..
Странната война
През шестмесечния период, известен като Странната война, основните цели на бомбардировачите са английските морски съдове в Северно море, съпътствани с чести сблъсъци с изтребителната авиация на RAF. На 28 октомври 1939 г. Не 111 става първият самолет, свален от англичаните над острова – това е самолетът на лейтенант Р. Нийхоф, атакуван от изтребители Supermarine Spitfire; в резултат екипажът на тежко повредения самолет извършва принудително кацане на английска територия. През януари 1940 г. бомбардировачите Не 111 потопяват общо 11 морски съда при загубата на 2 свои машини, но февруари не е толкова успешен. На 2 февруари, при изпълнение на бойна задача, 24 бомбардировача са прехванати от английски изтребители Hawker Hurricane и леки бомбардировачи Lockheed Hudson и в резултат на въздушния бой са загубени три Не 111 и още три са повредени, а английските загуби са един Hudson и един потопен търговски съд. На 22 февруари са извършени две атаки срещу английски кораби, при първата е свален един бомбардировач, а при втората поради грешка е бомбардиран немския разрушител „Леберехт Маас“, който в опита си да се отклони от атаката, навлиза в английско минно поле, където се взривява и потъва; по-късно през нощта на същия ден един Не 111 е свален по погрешка от немската зенитна артилерия.
През този период не са извършвани полети над територията на Франция, с изключение на полетите над линията Мажино, при които са разхвърляни единствено пропагандни листовки. При тези полети са загубени две машини в резултат на лоши атмосферни условия, а последният самолет, свален по време на Странната война е този на лейтенант Леман, свален над Маастрихт след бой с пет френски изтребителя MS.406.
Операция Везерюбунг
За осъществяването на германското нахлуване в Дания и Норвегия през 1940 г., известно под кодовото име Операция Везерюбунг, са привлечени над 700 бомбардировача, от които над 500 са Не 111. Дания капитулира за един ден, но боевете в Норвегия, където наравно с норвежките се сражават и английски войски, продължават до началото на юни. Операцията започва на 9 април и в този ден се разиграват едни от най-тежките сражения за бомбардировачите. Западно от норвежките брегове над Северно море се разгаря въздушно-морска битка, в която участват 28 английски кораба и 88 немски бомбардировача (от тях 41 Не 111) и в която немците губят 4 бомбардировача Ju 88, а англичаните – един разрушител и четири крайцера получават повреди в различна степен. Малко по-късно хайнкели потопяват край Ставангер и норвежкия разрушител „Егер“ (Aeger), при загубата на един самолет. През същия ден Не 111 осигуряват въздушна подкрепа на морската ескадра, която трябва да стовари десант за превземането на столицата Осло, но не успяват да предотвратят потопяването на тежкия крайцер Блюхер от бреговата артилерия в теснините на Ослофиорд и да осигурят стоварването на десанта. Главен „виновник“ за този неуспех са батареите на крепостта Оскарборг, която след това е подложена на близо деветчасова въздушна бомбардировка и малко по-късно капитулираFjeld, Odd T. (1999). Klar til strid – Kystartilleriet gjennom århundrene (in Norwegian). Oslo: Kystartilleriets Offisersforening. ISBN 82-995208-0-0.. На 9 април големи групи Не 111 извършват полети и над столиците Копенхаген и Осло, при които са разхвърляни само пропагандни листовки Над Норвегией . В следващите дни бомбардировачите атакуват морските съдове на противника и летищата му. На 2 май е потопен санитарен кораб, на 4 май е потопен полския разрушител „Гром“ (13 Не 111 го потопяват само за три минутиБошняков, Стефан. Бомбардировачът Heinkel He 111 въздушният канонир на Luftwaffe. Колекция Аеросвят № 5, стр. 18.), на 15 май – отново полски съд – транспорта „Хробри“, а на 26 май – английския крайцер „Кърлю“ (Curlew); на 25 април при две атаки срещу летища на земята са унищожени 14 самолета и т.н. В небето над Норвегия основните противници са английските Gloster Gladiator, Hawker Hurricane и морските изтребител-бомбардировачи Blackburn Skua, а въздушните схватки са с променлив успех. Общо при осъществяването на операция Везерюбунг Не 111 потопяват 15 противникови кораба, разрушават 20 самолета на земята и свалят други 10 във въздушни боеве, при загубата на 61 машини (от тях 42 във въздушни боеве).
Битката за Франция
Операцията по нахлуването във Франция започва в ранните часове на 10 май 1940 г., като за успешното ѝ реализиране са съсредоточени 1120 бомбардировача, 688 от които са Не 111. Първите удари са нанесени по летищата – Белгия губи около 80 самолета, Франция и Нидерландия – около 120; немските загуби са 47 машини (от тях 7 Не 111, други пет са повредени, а два са отчислени от бойна службаMackay, Ron. Heinkel He 111 (Crowood Aviation Series). Ramsbury, Marlborough, Wiltshire, UK: Crowood Press, 2003. ISBN 1-86126-576-X. pp. 56 – 57.). Не 111 участват активно в разгрома на френските сили при Седан и при отразяването на контраофанзифата при Арас; разрушават железопътната мрежа в районите на Реймс и Амиен, с което предотвратяват движението на френските резерви и правят невъзможен евентуален френски контраудар срещу немския ляв флангMackay 2003, pp. 60 – 63.. Продължават и атаките срещу летищата – на 3 юни е осъществена операция Паула, при която над 600 бомбардировача Не 111 и Do 17 нанасят масирани удари по летищата край Париж с цел окончателно унищожаване на френската авиация, но резултатите са слаби, понеже френските самолети вече са разсредоточени на запасни и полеви летищаHooton, Edward. Luftwaffe at War; Blitzkrieg in the West. London: Chervron/Ian Allan. 2007. ISBN 978-1-85780-272-6.. Бомбардировачите Не 111 участват активно и в бомбардировките над Дюнкерк при осъществяването на съюзническата операция Динамо, като за цялото време на евакуацията са потопени не по-малко от 250 плавателни съда.