Броненосен крайцер е клас крайцери, използвани от втората половина на XIX до началото на XX век. Те са втори по сила клас военни кораби във водещите флотове след броненосците. Най-характерната черта в броненосните крайцери е броневият пояс по водолинията.

По принцип този клас кораби отстъпва на броненосците по огнева мощ и защита, но ги превъзхожда по скорост и автономност.Броненосный крейсер// Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915. Корабите от този клас имат предназначение да възпрепятстват вражеските комуникации, да водят ескадрено разузнаване, а в последния стадий от своето развитие – да бъдат бързореагиращата част на главните сили на флота. Развитието на броненосните крайцери завършва с началото на Първата световна война във връзка с революционните промени, които настъпват във военноморската техника. Впоследствие техните задачи изпълняват линейните и тежки крайцери.

Първите броненосни крайцери Първоначална идея През 60-те години на XIX век водещите морски държави започват масово строителство на броненосни кораби. В самото начало няма утвърдени класове и типове кораби, заради което към броненосните съдове се отнасят много разнообразни кораби – с водоизместимост от над 10 000 тона до по-малко от 1500 тона. Наричат се различно: от броненосец, броненосна фрегата, броненосна корвета и даже броненосни шлюпове. Все пак нито един от гореизброените не може да се определи като крайцер поради ниската скорост и малката далечина на плаване.

За изолиране на вражеските държави се използват фрегати, корвети и клипери, поради вярването, че високата скорост сама по себе си е сигурна защита. Несъстоятелността на тази концепция излиза наяве за първи път през 1877 година, когато два добре въоръжени британски кораба не успяват да се справят с малкия, но брониран, перуански монитор „Уаскар“, а самите те не са потопени само заради неумението на противниковите артилеристи. След този инцидент уязвимостта на небронирания крайцер става очевидна. Алтернативите за решаване на този проблем са две. Първата е прикриването на жизненоважните части на съда с бронирана палуба, впоследствие и скосяването ѝ към борда: така се появява бронепалубният крайцер. Вторият вариант е поставянето върху корпуса на кораба на броневи пояс, защитаващ борда по водолинията.

Идеята за брониране на борда е предложена за пръв път през 1868 година адмиралът от руския флот Андрей Александрович Попов. Руското първенство не е случайно. От началото на 60-те години на XIX век Руския императорски флот активно се готви за оспорване и пресичане на британските комуникации, а заради географското положение на империята излиза наяве нуждата от бързоходни, високоавтономни кораби, способни на преходи от Балтийско море до Далечния Изток на Русия. От гледна точка на явното превъзходство на вероятния противник в броя, състава и вида на флота му, необходимостта от повишаване на бойната устойчивост на руските крайцери е очевидна.

Първите единици такива кораби често са наричани „забронирани“ или „опоясени (опасани)“ крайцери (). Понеже често тесният броневи пояс не защитава много от важните части на кораба, последващата еволюция на класа води до появата на бронева (бронирана) палуба, захлупваща пояса.

Важно е да се отбележи, че първоначално терминът „крайцер“ обозначава само тактическото предназначение на кораба, а не неговия клас. Дълго време броненосните крайцери се наричат фрегати и едва в края на XIX век са преквалифицирани на крайцери. В руския флот това става през 1892 година, когато всички броненосни фрегати получават името крайцер от 1-ви ранг.

В Русия

През 1868 година адмирал Андрей Попов представя проект за преустройство на дървената фрегата „Генерал-адмирал“ в крайцер, който да действа срещу комуникациите на вероятния противник, под който се има предвид главно Великобритания. За да се намали вероятността от тежки повреди по време на бойни действия, изискващи ремонт в док, което за автономно действащ рейдер е нереално, е решено той да носи защита по водолинията от желязна броня, което и води до възникване на идеята за броненосен океански крайцер. Проектът е приет за осъществяване, но става ясно, че корпусът на фрегатата „Генерал-адмирал“ е в недобро състояние и Морското министерство решава да построи нов кораб със същото име, който постъпва на служба през 1875 г.

Бронята на крайцера „Генерал-адмирал“ е от железни плочи и има дебелина до 152 mm, смятано за достатъчно за защита от оръдията на средния калибър, като при това самият крайцер е въоръжен с тежки оръдия 203 mm, разположени в спонсони по борда. „Генерал-адмирал“ става първият в света броненосен крайцер:

Основна задача на новия кораб е кръстосване на търговските пътища, актуално във връзка с напрегнатите руско-британски отношения. Наличието на бордова броня трябва рязко да усили бойната устойчивост на рейдера. Две години по-късно е построена фрегатата „Александър Невски“, чието име малко преди пускането на вода е сменено на „Херцог Единбургски“.

Успешният проект решава съдбата на фрегатата „Минин“, която от 10 години стои недовършена след неуспешния опит за създаване на броненосец с кули: фрегатата е прекроена по образец на „Генерал-адмирал“, влизайки в строй дванадесет години след залагането, като с това поставя тъжен „рекорд“ по бавно строителство в Руския императорски флот.

Към 1880 година Попов подготвя проект за нов броненосен крайцер, по който през 1884 – 1885 са построени два кораба: „Дмитрий Донски“ и „Владимир Мономах“. Тяхната броня е по-здравата желязо-стоманена броня тип „компаунд“, а главният калибър е намален, за да се увеличи броят на оръдията. Както и предшествениците им, двата крайцера имат и класическо ветроходно задвижване, но фактически са първите чисто парни крайцери на руския флот. На тях за пръв са поставени постоянни винтове, а не повдигащи се. Поради голямото съпротивление, което създават постоянните винтове, платната на двата кораба почти не са използват за задвижване.

В 1888 година влиза в строй броненосният крайцер „Адмирал Нахимов“. В качеството на образец е построеният по френска мода британски тип „Импириус“Транскрипция по IPA: [/Imˈpɪəriəs] с характерното за него ромбоидно разположение на оръдията от главния калибър, въпреки че самите британски моряци вече описват схемата като не особено удачна. Този проект дори поражда слухове, че чертежите на британския кораб са откраднати от руското разузнаване. Въпреки това по всички основни елементи руският кораб е доста различен от британския, който и сам е построен по френски образец.

Появата на такъв несъвършен кораб буди във Великобритания голямо недоумение. Формално корабът изглежда доста внушително: 8 оръдия от главния калибър 203 mm са в четири барбетни установки с леко куполоподобно прикритие, разположени ромбично, което на теория позволява във всяка точка на пространството да се концентрира огънят на шест от тях, но на практика – само на четири, както на всички „френски ромбове“, заради пораженията върху собствените надстройки и палуба от дулните газове. Бронираният пояс е със сериозна дебелина около парната машина, но е твърде къс. Адмиралите от старата школа настояват и за пълно ветрилно въоръжение, независимо че с ход по вятъра „Нахимов“ е доста бавен, а самите платна не се отразяват добре на мореходните качества при ход „под пара“. Въпреки това през 1904 – 1905 г., в състава на 2-ра Тихоокеанска ескадра, корабът прави преход през два океана до мястото на Цушимското сражение.

Неудовлетворено от подражанието на чужди образци, руското морско ведомство решава да развие „руски тип“ броненосен крайцер на основата на „Владимир Мономах“. В процеса на проектирането на „Памят Азова“ се правят толкова много допълнителни усъвършенствания, че за да се избегне претоварване, намаляват ширината на бронирания пояс, превръщайки го в тънка лента.

Най-доброто представяне на кораба е ролята на „яхта“ за бъдещия император Николай II по време на плаването му през 1890 – 91 г.

Във Великобритания

Почти едновременно с „Генерал-адмирал“, британският флот получава своя първи броненосенВ оригиналната терминология „опасан“ – belted, т.е., с пояс броня по водолинията, в противоположност на „защитен“ – protected – бронепалубните крайцери крайцер – „Шенън“ (). В Русия приемат, че това е отговор на собствените им броненосни крайцери.„Морской сборник“, № 5 за 1883 г. Самите британци признават, че „причината за неговата поява в състава на флота е малко неясна“. Резултатът е неудовлетворителен: „бюджетен“, но брониран кораб, което прави „Шенън“ слаб за борба с броненосците на противника и в същото време бавен, за да преследва вражеските рейдери.

Според британски оценки, корабът ще се справи с руските крайцери в бой един срещу един, но не съответства на високите стандарти на британския флот.

Според други източници „Шенън“ е преди всичко отговор на френските малки „колониални“ броненосци тип „Алма“ и „Ла Галисониер“, а също и появата на малки второкласни броненосци в страни от двете Америки и Азия и едва на второ място – като отговор на усилването на руския крайцерски флот.John Beeler, Birth of the Battleship – British capital ship design 1870 – 1881, Chatham Publishing, 2001 ISBN 1-86176-167-8 Независимо от разликите в класификацията, английският „крайцер“ се смятал за равен с второкласните броненосци по сила и успешно може да се сражава с тях. За изпълнение на крайцерски задачи се смята, че не е подходящ. След битката в залива Пакоча ясно проличава необходимостта от броненосни кораби в открития океан.

След относителния неуспех с „Шенън“, британците в периода 1878 – 1881 строят два усъвършенствани крайцера тип „Нелсън“ (). Това е като следствие от появата на новите руски броненосни крайцери. Увеличената водоизместимост с 40% подобрява мореходността и позволява да се постави на корабите цял броневи пояс, който липсва в носовата част при предшественика им. Въпреки това те носят основния недостатък на „Шенън“: твърде са слаби за сериозен противник и твърде бавни за преследване на крайцери.

След три единични сравнително неуспешни броненосни крайцера британците се ориентират към строеж на еднотипните броненосни крайцери тип „Империус“ – „Империус“ () и „Уарспайт“ (). Мотив за строежа са както лошите отношения с Русия, така и също немного добрите с Франция. Водоизместимостта отново нараства и като цяло този тип се смятал за добра артилерийска платформа, но със самата артилерия възникват проблеми. Търсейки равномерна стрелба във всички посоки, британските конструктори използват отново ромбичната схема за главния калибър – 4х1 234 mm оръдия. На първите учебни стрелби станало ясно, че насочването на главния калибър в една посока ще повреди надстройките. Друг негатив е практическата незащитеност на борда при пълно натоварване, защото броневият пояс напълно се оказва под водата.

Последният опит през 70-те и 80-те години на 19 век за броненосен крайцер за Кралския военноморски флот на Великобритания е проектът „Орландо“, изпълнен в 7 единици. Умерена водоизместимост, посредствени скоростни качества, силно въоръжение и наистина дебела броня, но твърде тесен броневи пояс, са параметрите на този тип кораби. Значителното претоварване също както и при предшествениците им води до това, че пояса е почти под вода, а бордовете са практически незащитени. Това са броненосни крайцери, които са първите от класа без ветрилно въоръжение първоначално по проект.

След тези опити британците задълго се отказват от строителство на броненосни крайцери.

В Япония