Дървените църкви в Марамуреш се намират в област Марамуреш, част от Северна Трансилвания. Те представляват група от 100 православни църкви, а част от тях са гръкокатолически. Църквите са от различни периоди и построени в различни архитектурни стилове. Църквите в Марамуреш са високи дървени конструкции с особени високи, тесни камбанарии в западния край на сградатаWooden Churches of Maramureş. Те са особен израз на културния пейзаж на този планински регион в Северна Румъния.

Марамуреш е един от трите добре познати региона в Румънияя с автономни традиции от Средновековието, но все още не е достатъчно посещаван. Неговите добре запазени дървени селища и църкви, традиционния начин на живот и местните цветни дрехи все още се носят и правят Марамуреш почти жив музей под небето, който може да бъде открит в Европа.

Дървени църкви в региона са строени от XVII до XIX. Някои са издигнати върху останките на по-стари църкви. Това е поради забраната от страна на католическите австро-унгарски власти да се издигат каменни православни църкви. Църквите са направени от дебели трупи, като някои църкви са изключително малки и тъмни вътре, но други впечатляват с размерите си. Те са изрисувани с по-скоро „наивни“ библейски сцени, преобладаващо от местни зографи. Най-характерните черти са висока камбанария, разположена над входа и масивен покрив, който скрива останалата част на църквата.

През 1999 г. на 23 сесия на ЮНЕСКО 8 от църквите са вписани в списъка на Световното културно наследство заради тяхната религиозна архитектура и традиции в областта на дървената конструкция. Те са включени по критерий iv в списъка поради: „Дървените църкви в Марамуреш са изключителен пример за народна религиозна архитектура, произлизаща от обмена на православни религиозни традиции и готически влияния в специфична народна интерпретация на традициите на дървената конструкция, така показвайки високо ниво на художествена зрялост и занаятчийски умения“Wooden Churches of Maramureş.

В списъка са вписани църквите в Бърсана, Будещи, Десещи, Йеуд, Плопиш, Пойениле Изеи, Рогоз и Шурдещи.

Описание След Втората световна война исторически регион Марамуреш е разделен меду Румъния и Украйна (Закарпатска област) и едно от местата, където не е прекъсната традиционната дървена сграда и е оцеляло богато наследство от дървени конструкции. Традициите да се строят дървени църкви в централните и южни части на Марамуреш могат да бъдат проследени до началото на XVI век до края на XVIII век.

В Марамуреш днес има почти 100 дървени църкви, които все още стоят, а около една трета от тях още от преди 2 века. Освен запазените дървени църкви, главният източник на знание е запазен в очите на редица практикуващи дърводелци със съответните знания и умения в традиционното дърводелство.

От Средновековието до края на XVIII век уменията, знанията и опита да се строят достатъчно добри дървени структури с равни и добре уплътнени стени, както и с изравнени фуги са извън обичайните. Занаятчиите от Марамуреш, които могат да постигнат такова ниво на познание не са били прости селяни, а добре изучили се и специализирани дърводелци в строенето на дървени църкви, които наследяват и поддържат тези задълбочени познания за изграждане почти и само изключително на храмове.

Доколкото местната традиция да се издигат дървени църкви зависи от тези, които ги строя и използват, важно е да се идентифицират местните строители и създатели. По-ранното неясно разделение между тях замъглява различните им роли в оформянето на дървените църкви и скрива от нас доброто разбиране на тези резултати.

Запазените дървени църкви в Марамуреш разкриват съществуването през XVII и XVIII век на поне две главни семейни школи от църковни дърводелци. Налице са допълнителни разграничени три главни линии и редица по-малки, показващи работата на някои от най-важните църковни дърводелци, действащи в областта и в някои случаи дори смени между поколенията. Като цяло църковните дърводелци са за техническото изпълнение, високото качество на работата с дърво и артистичния финес.

В дългосрочен план, истинските създатели на местните дървени църкви са били действителните основатели. Особено ролята на благородните основатели на източния християнски обред е решаваща за създаването на местен характер на дървените църкви. Дървените църкви в Марамуреш са добро отражение на местното общество, състоящо се от скромни земевладелци, които няколко столетия стоят между източното християнство и западната аристокрацияAlexandru Babos Tracing a Sacred Building Tradition. Wooden Churches, Carpenters and Founders in Maramures until the Turn of the 18th Century..

Галерия

Външни препратки

World Heritage Site Pictures, Informations and Maps of the Wooden Churches of Maramureş Video about the Wooden Churches of Maramureș by UNESCO

Източници

Категория:Обекти на световното наследство в Румъния Категория:Окръг Марамуреш Марамуреш