Боян Трайков

Боян Георгиев Трайков е български журналист, народен деятел на изкуството и културата.

Биография Роден е на 31 март 1932 година във Варна. Син е на политика Георги Трайков. През 1956 година завършва Софийския университет със специалност „Журналистика“. Работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като кореспондент, литературен сътрудник и заместник отговорен редактор. От 1961 г. е член на БКП. През 1965 г. е кореспондент на БТА в Полша.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 91.

През 1966 година е сред хората, които възстановяват издаването на вестник „Поглед“. Сътрудничи на „Народна младеж“. От 1969 до 1973 г. е кореспондент на БТА в Париж. Работи също в Комитета за телевизия и радио, Българското национално радио. От 1973 до 1977 година е заместник генерален директор на Комитета за радио и телевизия. От 1977 до 1981 година е генерален директор на БНР. От 1981 до 1990 година е главен директор на БТА.

Съюзът на българските журналисти два пъти го награждава за неговата дейност. През 1979 година организацията му връчва първа награда за приносите му в публицистиката на международна тематика, а през 1983 година Трайков получава специална награда за своята професионална журналистическа дейност. От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Член е на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт от 23 юни 1982 г., като е преизбран на 16 май 1987 г.

С решение на Комисия по досиетата от 8 октомври 2008 г. е разкрит като агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност в периода 1950 – 1973 г., известен под псевдонимите „Ивайло“ и „Тибо“.Решение № 50/8 октомври 2008 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА

Боян Трайков е съпруг на балерината Вера Кирова.

Отличия 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г. 1967 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий“ II степен 1982 и 1986 г. – удостоен е с орден „Народна република България“

Библиография 1960 – „Акция К-8“; 1961 – „Юрий Гагарин на българска земя“; 1964 – „Владетел на океаните“; 1973 – „Франция-1973“; 1984 – „Заговорът на новите кръстоносци“; 1984 – „Мистификация, д-р Мартела!“; 1986 – „Атентатът срещу разведряването“; 1999 – „Превратът – 10 ноември 1989“.

Родословие

Източници

Категория:Български журналисти Категория:Кореспонденти на БТА Категория:Генерални директори на БТА Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Сътрудници на Държавна сигурност Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност Категория:Народни деятели на изкуството и културата Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Членове на Президиума на НС на ОФ Категория:Български журналисти от Македония Категория:По произход от Върбени Категория:Родени във Варна Категория:Починали в София