Иван Мирчев е български поет.
Биография Роден е на 11 октомври 1897 г. в Стара Загора. Първите му публикувани стихове са в сп. „Бисер“ през 1913 г. От 1916 до 1918 г. е редактор на старозагорското литературно списание „Хризантеми“. От 1921 до 1948 г. работи като чиновник в Българската народна банка в родния си град. Негови стихове са публикувани в „Златорог“, „Везни“, „Септември“, „Пламък“, „Литературен час“, „Литературен фронт“ и други.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 30 юни 2026 г.
От 1967 г. е почетен гражданин на Стара Загора. През 1977 г. е удостоен с орден „Народна република България“.
Мирчев организира първата самостоятелна изложба на художника Иван Милев, която се провежда в родния дом на поета.
Умира на 14 април 1982 г.
Библиография От него Негово дело са следните стихосбирки: „Реките викат“ (1920); „Тринадесет мистерии“ (1921, заедно с Иван Хаджихристов); „Есенна флейта“ (1924); „Елегии“ (1926); „Видения“ (1928); „Отстранена земя“ (1929); „Златно и синьо“ (1935); „Сонети“ (1935); „Кажете, небеса“ (1942); „Сонети за житото“ (1942); „Самарско знаме“ (1951); „Срещи с Гео“ (1956); „Прозорецът се отваря“ (1957); „Звезди над Нева“ (1961); „Чудесното преображение“ (1963); „Парламент на чувствата“ (1965); „Часовник на стареца“ (1967); „Избрани стихове“ (1968); „Есенни наздравици“ (1971); „Гнездо от съчки“ (1976); „Младост“ (1977); „Цигулка под прозореца“ (1980); „Розовият хляб“ (1982).
За него За него са написани следните книги: „Иван Мирчев. Литературно-критически очерк“, с автор Петър Тонков; „Отложена старост“, с автор Георги Димитров.
Източници
Категория:Български поети Категория:Български поети символисти Категория:Носители на орден „Народна република България“ Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Почетни граждани на Стара Загора Категория:Родени в Стара Загора