Разделното зареждане (познато още като картузно зареждане) се използва при артилерийските оръдия, при които барутът (метателният заряд) е в заряден картуз, който се поставя директно в камерата на оръдието, т.е. няма гилза.
История Появата на оръдиета се отнася към XIII век, в Европа за първи път оръдията са използвани от маврите при отбраната на Алхесирас, през 1342 г.Орудие артиллерийское// Новый энциклопедический словарь: В 48 томах (вышло 29 томов). — СПб., Петроград, 1911—1916. С усъвършенстването на военното дело, и в частност на артилерията, е измислено и картузното (разделно) зареждане, за оръдиятаАртиллерийское вооружение корабля//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.Банник//Большая советская энциклопедия: в 66 т. (65 т. и 1 доп.)/гл. ред. О. Ю. Шмидт – М.: Советская энциклопедия, 1926 – 1947. и мортирите.Картуз// Толковый словарь живого великорусского языка: в 4 т./авт.-сост. В. И. Даль — 2-е изд. — СПб.: Типография М. О. Вольфа, 1880—1882. Когато зарядът барут в картуза и средството за възпламеняване се поставят в камерата на оръдието отделно от снаряда, едно след друго. Подбирайки снаряда, чрез размерите на заряда, може да се променят началната скорост на снаряда, височината на неговата траектория и съответно далечината на неговия полет до целта.
В Руския императорски флот, до 1909 г., в артилерийското въоръжение на кораба влизат 44 образеца различни оръдия (28 картузни оръдия и 15 патронни). Картузните оръдия са следните: 6 вида 12 дюймови, три 11 дюймови, два 10 дюймови, четири 9 дюймови,„Бобр“//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915. пет 8 дюймови, три 6 дюймови, едно 120 милиметрово, три 9 фунтови.
Пример за оръдие с разделно (картузно) зареждане е 406 mm морско оръдие Б-37.
Източници
Литература
Артиллерийское вооружение корабля//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915. Боксерское восстание 1900 – 02 гг.//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915. Банник//Большая советская энциклопедия: в 66 т. (65 т. и 1 доп.)/гл. ред. О. Ю. Шмидт – М.: Советская энциклопедия, 1926 – 1947.
Р