Арагац (, също Ալագյազ – Алагьоз) е изолиран планински масив в западната част на Армения, четвърти по височина в Арменската планинска земя и най-висок в Армения. Максимална височина 4090 m, () «Большая Советская Энциклопедия» – Арагац, т. 2, стр. 155 (4095 m по данни на Смитсоновия институтGLOBAL VOLCANISM PROGRAM). Разположен е на северозапад от Араратската равнина, като от изток на запад се простира на разстояние 40 km, от север на юг – 35 km. Представлява закръглен щитовиден масив, увенчан със скалисти върхове. Има малки ледници. Склоновете му са покрити със степна и ксерофитна растителност (на югоизток има редки дъбиви гори), а нагоре следват планински пасища и скали.
Геология
Арагац има четири върха, най-висок е северният (4090 m), западният е с височина 4007 m, източният – 3917 m, южният – 3879 m. Между върховете се намира вулканичен кратер с дълбочина 350 m и широчина 2,5 km, който е преобразуван в ледников циркус. На един от склоновете, на височина 3190 m, е разположено езерото Кари.
Арагац представлява стратовулкан. Формирането му започва в епохата на плиоцена и плейстоцена. Първоначално се смята, че вулканичната му активност продължава до съвременния период, но калиево-аргонното датиране на морфологически материал, показва, че за последен път вулканът е изригвал в периода на средния и късния плейстоцен. Според някои учени най-младите конуси, които се намират в най-ниската му част, са образувани преди 3000 години.Volcanodiscovery.com Съставен е предимно от андезити и дацити. В западно и югозападно направление има застинали потоци лава с дължина 13 km.
Арагац е богат на води. Снеготопенето, дъждовете и планинските извори дават началото на много реки – Касах, Гехарот, Амберд, Наришд, Манташ, Гехадзор, Цахкаовит и др, всички от басейна на река Аракс (десен приток на Кура). По склоновете и в подножието му има и много езера: Кари, Амберд, Лесинг и др.
Туризъм, населени места На югоизточния склон е разположена Бюраканската астрофизическа обсерватория, на северозападния – Манташкото водохранилище. В Арагац, на височина 2140 м, се намира замъкът Амберд.
В подножията на масива са разположени градовете Ащарак (на югоизток) и Артик (на северозапад) и селищата от градски тип Апаран (на изток), Пемзашен и Маралик (на северозапад) и Талин (на югозапад).
Име
Арагац е древно арменско название, известно и във формите Аракац, Аркадез; етимологията обаче е изгубена. Според средновековните автори Мовсес Хоренаци и Вардан Аревелци произходът на този ороним идва от легендарния арменски цар Араманяк, потомък на Хайк.Мовсес Хоренаци. История Армении, 12.Вардан Великий. Всеобщая история.
Тюркското название на планината „Алагьоз“ се дели на думите ала – „пъстър“ и гьоз – „око“; в северен Азербайджан е зафиксиран местния термин „алагьоз“, означаващ „земя с бели петна“, който добре характеризира планини, подобни на Арагац с неголемите му леднициПоспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц / Отв. ред. Р. А. Агеева. – М.: „Русские словари“, 1998. – С. 160. – 372 с. – ISBN ISBN 5-89216-029-7.
Арагац в митовете и религиозните легенди В митологията Митът в арменската митология представя планините Арагац и Арарат като любящи сестри, които веднъж жестоко се скарали. Планината Марутасар безуспешно се опитва да ги помири, докато накрая, разгневена, ги прокълнава и те остават завинаги разделени.М. А. Исалабдулаев. Мифология народов КавказаАрагац. Мифы народов мира.
В легендите С планината Арагац е свързана легендата за св. Григорий Просветител, първият католикос на Армения, който се изкачвал да се моли на върха ѝ; докато се молел, нощем от небето се спускало неугасимо кандило. Според легендата това кандило свети и днес, но може да бъде видяно само от посветените.Газета „Голос Армении“, статья „Арагац – крыша Армении “. 11 септември 2010 г.
Топографска карта К-38-XХХІІІ М 1:200000mapk3833.narod.ru
Източници
Външни препратки Volcano Live – John Search Peakbagger.com Peakware.com Mountain-Forecast.com
Категория:Планини в Армения Категория:Стратовулкани Категория:Арменска митология