Пéрголата (от италиански pergola, латински pergula – навес, пристройка 7 dach.ru/Что такое пергола и зачем она нужна в нашем саду?), е градински елемент, проста конструкция или арка с рамка, покрита с катерливи или пълзящи растения. Състои се само от странични колони и напречни греди и, за разлика от беседката, няма стени или покрив. Може да бъде свободностояща, прилепена към някаква сграда като пристройка, или дори да покрива алея.Списание „Жилища“/Перголата – цветна стая без стени и покрив

Предназначение Предназначението на перголата е да създаде уютна, сенчеста зона за почивка. Тя е елемент от ландшафтния дизайн и външният ѝ вид трябва добре да се вписва в общия ансамбъл на сградата и пространството около нея. Каквото и да е предназначението ѝ, видът на перголата трябва да бъде съобразен със стила на постройките и пропорциите на зоните в двора. Тя помага за формирането на структурата на градината, променя съотношението между покрити и открити пространства и поставя допълнителен акцент при организацията на терена. NB-Garden/Ландшафтная мастерская Натальи Борисовой

Поставена в малка градина, перголата значително я разширява визуално, а голямата градина прави по-уютна, създавайки усамотени кътчета. Когато е в малка градина, по-добре е тя да бъде обединена с къщата като растителност, цветове, материали и декоративни елементи. При наличието на по-голяма площ, перголата може да има ключова роля в централната композиция, задавайки свой стил, подпомогнат от други малки архитектурни форми – мостчета, беседки, пейки, решетки и други.

Перголата може да подобри дизайна на сградата, превръщайки се в едно изящно допълнение, а може да остане и като самостоятелен архитектурен елемент. С нейна помощ се подчертава красотата на растенията и малките архитектурни форми като фонтани, статуи, изкуствени пещери. В други случаи тя може да скрие недостатъците на сградата или ландшафта. Покрита с увивни растения, перголата създава собствен микроклимат, повишава комфорта на околната среда, защитава мястото от вятър, прах и шум.

История Първото споменаване на перголата е датирано още отпреди 3000 години и се отнася до градините в Древен Египет. Изображението им идва до наши дни на старинни барелефи и манускрипти от Месопотамия и Египет, в описанието на знаменитите Градини на Семирамида, на фрески, намерени в развалините на Помпей.

Първите перголи имат напълно практично селскостопанско значение. Историята на раждането им е свързано с една от най-древните земеделски култури – лозата. Това е и първото растение, влязло като елемент във вертикалното озеленяване. В началото перголите служат главно за поддържане на лозите и не се отличават с никакво разнообразие. Днес една от най-важните черти на тази структура е правилният подбор на катерливи и увивни растения.

Конструкция Конструкцията не е най-обикновена решетка, а се състои от пълен набор повтаряеми елементи като колони и арки, свързани помежду си с напречни греди и здраво преплетени с растения. Сама по себе си тя не предлага защита от слънцето, но с растителната си покривка става достатъчно ефективна, без да блокира изгледа към небето и околното пространство. Когато увивните и катерливи растения създават една плътна маса, те изграждат подобие на стени и таван и перголата се превръща в приятна, уханна лятна стая. Единственият неин недостатък е, че не предлага достатъчно защита от внезапните летни дъждове.

Традиционно перголите се изработват от дърво, но се срещат също и метални варианти. Може да се изработи от готови елементи, които се предлагат в строителните хипермаркети и градински центрове, а може да се направи изцяло ръчно.

Видове

Според предназначението си Тип беседка – Това е свободно стояща пергола, която не е свързана със сграда. При нея катерливите растения се увиват така, че да създадат имитация на стени и покрив. Служи за уединение или забавления, като осигурява прохладен дневен кът, който е защитен от силните преки слънчеви лъчи и в същото време е много добре осветен. Освен това е добро средство за зониране на пространството, като чрез нея се отделят например градината от спортната площадка или терени с други функции. Козирка – това е пергола, при която увивните растения растат само по частта, която служи за покрив. Този вид е много разпространен в страните с по-топъл климат, включително и в България и обикновено конструкцията е обвита с лоза (асма) и се отглежда грозде. Тента – такава пергола обикновено е прилепена към съществуваща стена, но не е задължително. Растенията покриват конструкцията и изпълняват функцията на покрив. Може да служи като навес за детска площадка, или за автомобил, или да се ползва при хранене. Този вид създава приятна полусянка и в същото време позволява да се усеща полъхът на вятъра.

Тунел – състои се от няколко арки, подредени последователно в права линия и свързани помежду си. Поставя се обикновено над пътеки и алеи. Може да служи като декоративен елемент, или за прикриване на някой елемент, например селскостопански постройки, летни кухни, зеленчукова градина и т.н. Може да служи и като открита връзка между две сгради. Използва се за да маркира пътя и да направлява към павилион, или да води от входа на сграда към обособена изолирана тераса или басейн. Когато тунелът е с по-голяма дължина, за да се промени впечатлението за монотонност, обикновено се правят прекъсвания с дворни статуи, вази, пейки или площадка с допълнителни декоративни елементи.

Според материала, от който са изработени За изработването на перголи се ползват различни материали, като предпочитание се отдава на тези, които се вписват в общия дизайн на парцела най-хармонично. Често се комбинират два или повече материала, например камък и дърво, които са много подходящи един за друг и създават усещане за спокойствие и сигурност. Diz-cafe, Интернет-журнал по ландшафтному дизайну/Деревянная пергола: как построить и эффектно задекорировать своими руками

Дървени – Това са най-популярните перголи, които обикновено се правят в селските дворове или във вилни парцели. Те трябва често да се обработват с антисептични разтвори, тъй като от дъждовете се задържа допълнителна, остатъчна влага. Метални – Металът е безспорен лидер в здравината и дълговечността на конструкциите. При перголите, изработени от този материал, е необходима периодична и задължителна обработка за предпазване от корозия. Каменни – Обикновено това са перголи с каменни колони и резбовани дъбови греди. Този тип украсява пейзажа главно на луксозни имоти, курортни комплекси или обществени сгради. Изискват доста повече средства от всички останали перголи. Master Room/Ландшафтный дизайн/Как сделать перголу у себя на даче. Виды пергол Бетонни – Стоят по-тежко и грубо. Добре е бетонът да бъде подложен на допълнителна обработка за постигане на по-добър външен вид през зимния сезон. Пластмасови – От този материал също се правят перголи, но те трудно се сливат с околната среда и стоят чуждо на растителността. От друга страна, това е най-евтиният материал за изработка на перголи и поради това често е предпочитан.

Според формата

Кръгли Ветрилообразни Правоъгълни С прекъсвания Сложни съставни

Принципи Размерът на перголата трябва да е съобразен с тези на парцела, къщата и двора. Ако в голям двор се направи малка пергола, тя би се загубила в общия пейзаж. И обратно – ако в малък двор се постави голяма пергола, тя би създала усещане за напрежение и потиснатост и би погълнала цялото внимание. За да създаде усещането за покой и уединение, перголата трябва да изглежда лека, независимо от материалите, от които е направена. Конструкцията трябва да бъде достатъчно здрава, за да издържи тежестта и масата на бързо развиващите се виещи растения. Освен това, за да издържи и на сериозното натоварване от ветровете, височината ѝ не трябва да надвишава 2,5 метра, а местоположението и ориентацията ѝ да бъдат съобразени с розата на ветровете в съответния район. През зимата перголата остава без всякакви растения и всички недостатъци по нея лесно се забелязват. Затова декоративните ѝ детайли трябва да са обмислени и изпълнени много добре, за да остане красив ландшафтен елемент през цялата година.

Растителност За да бъде перголата обхваната от зеленина, могат да се ползват разнообразни увивни и катерливи растения. Това е голяма група растения от различни видове и родове, които са обединени от неспособността на стеблата им самостоятелно да се задържат вертикално и се нуждаят от опора, по която да пълзят нагоре. При избора им специалистите се съобразяват с техните биологични особености, начините на прикрепването им към опорите, отношението им към светлината, както и отчитат скоростта на растежа и бъдещото им тегло.

Някои от тях се прикрепват към опората с пипалца, а други – с къси допълнителни въздушни коренчета, излизащи от долната повърхност на клончетата. При виещите се растения самите стебла се увиват около опората. Опиращите се лианови растения нямат специални органи за тази цел, а постигат това чрез странични клони, бодли и тръни. Някои от тях разполагат с повече от един способ за прикрепване, например едновременно се увиват и закрепват с коренови издънки.

Най-често перголите се използват за поддържане на асми. И културната, и дивата лоза са изключително подходящи, развиват се много добре и плътно обхващат цялата пергола. Китайски лимонник (шизандра) – силноароматно, декоративно растение, чиито блестящи, кафявочервени литорасли, по време на вегетационния период, надвисват над перголата като гирлянди. В началото на лятото шизандрата е изпъстрена с гланцирани зелени листа и восъчнобели цветове. През есента листата ѝ са с есенни багри, а малките кръгли плодчета са пурпурночервени. Актинидия – това е род многогодишни цъфтящи лиани, подобни на лозата, раждащи плода киви. През лятото растението създава плътна стена от преливащи, тъмнозелени листа, които през есента променят цвета си на ярко жълто. Green Info/Актинидия: посадка – начало всех начал Английски повет (клематис) – силноароматно, виещо се растение. Различните видове цъфтят по различно време, но най-рано в края на април, началото на май. Цветовете му са розови, бледолилави до тъмнолилави. Загородная жизнь/Клематисы в моем саду Полска поветица (грамофонче) – стелещо се или увивно растение с фуниевидни бели или розови цветове и копиевидни или стреловидни зелени листа. Цъфти в периода април-октомври.Bilki.bg/Грамофонче, полска поветица Латинка – пълзящо или виещо растение, някои разновидности на което достигат дължина до 4 метра. Цветовете на различните видове варират от жълто през оранжево до червено. Орлови нокти (японски нокът) – красиво увивно растение, много подходящо за вертикално озеленяване, със силен аромат и дребни, оранжеви, жълти и бели цветчета. Листата му са гладки, продълговати, овални, с тъмнозелен цвят.Японски нокът (орлови нокти) Хмел – увивно растение с едри, назъбени листа и зелено-бели цветове, напомнящи по форма шишарка. Плодът е сивкаво яйцевидно орехче. С хмела трябва много да се внимава, защото расте бързо и безсистемно и може да запълни цялата градина.

Източници

Категория:Ландшафтна архитектура