„Звуци на слава“ () е британски драматичен филм от 1960 година с участието на Алек Гинес. Филмът проследява живота и отношенията в казармите на един шотландски полк в периода след края на Втората световна война и е определян от критиците като „тъмна психологическа драма“.
Сюжет В щаба на батальона на един неназован шотландски полк в първите години след края на Втората световна война, майор Джок Синклер (Алек Гинес) анонсира пред останалите офицери, че това ще бъде последния му ден като командир на полка. Синклер, който е поел командването след като батальонният полковник е загинал по време на Североафриканската кампания през войната, ще бъде заменен от подполковник Базил Бароу (Джон Милс). Въпреки че майор Синклер е ръководил батальона през остатъка от войната, бригадното командване смята, че Бароу ще е много по-подходящ като командващ офицер в мирно време.
Бароу пристига рано и заварва батальонните офицери, включително Синклер, да танцуват на плаца. Военното минало на Синклер и Бароу е коренно различно. Докато Синклер се е присъединил към полка като обикновен войник и бавно се е изкачвал в йерархията, печелейки медали през войната, Бароу пристига директно от Университета в Оксфорд. Негов роднина е бил полковник тук през 1933 година, макар да е служил само една година, преди да бъде преместен за „особени заслуги“. Когато Синклер с чувство за хумор започва да разказва как е бил хвърлен за кратко в затвора Берлини заради „пиянство и хаос“, Бароу споделя собствения си опит на затворник в японски военнопленнически лагер. Синклер пренебрежително предполага, че Бароу се ползва протекцията на по-висшестоящите. В действителност, Бароу е получил дълбоки психологически травми, след като е бил измъчван от японците, но не казва на Синклер, който е обиден от факта, че ще бъде заменен от „глупав незначителен човек“. Междувременно дъщерята на Синклер, Мораг (Сюзана Йорк) с удивление наблюдава маршируващите войници с гайди.
Когато Синклер отива да спи, Бароу незабавно издава няколко заповеди, целящи да затегнат дисциплината в полка. Особено спорна е заповедта, че всички офицери трябва да започнат да взимат уроци по шотландски танци, за да направят своя обичайно шумен стил по-официален и подходящ за смесени компании. Въпреки това, разкрепостеният енергичен стил на танцуване на офицерите, предвождани от пияния Синклер на първото парти, организирано от Бароу с жителите на града, предизвиква гнева на хората. Избликът на Бароу от случката, повлиян от дълбоко увредената му психика, вследствие на мъченията, наврежда на по-нататъшния му авторитет.
Напрежението се засилва когато майор Синклер публично напада униформен гайдар, когото е заварил с дъщеря си и го удря. Бароу решава да изпрати официален доклад до командването, което означава военен съд за Синклер, макар да е наясно, че с действията си допълнително ще ерозира своята популярност и авторитет в полка. В крайна сметка Бароу е убеден от Синклер да се откаже от намеренията си, макар че майора е виновен за удар на подофицер и заслужава да бъде изправен пред съда. Това допълнително подкопава авторитета на Бароу и Синклер, заедно с останалите офицери и по-специално капитан Алек Ратрей (Ричард Лийч), започват да го третират с особена липса на уважение. След като с ледено изображение на лицето си майор Скот (Денис Прайс) съобщава на Бароу, че останалите висши офицери смятат, че фактически Синклер командва батальона, след като е успял да го накара да отхвърли обвиненията срещу него и осъзнавайки, че властта му никога няма да бъде приета, Бароу се прострелва в главата.
След смъртта на Бароу, Синклер осъзнава, че е виновен. Той свиква офицерите на събрание и им съобщава плана си за грандиозно погребение, достойно за фелдмаршал, съпроводено с марш през града, по време на който гайдарите да изсвирят всичките „звуци на слава“. Когато се чуват възражения, че плана е несъвместим с обстоятелствата при смъртта на Бароу, Синклер обявява, че не е самоубийство, а убийство. Синклер казва, че самият той е убиеца, а останалите офицери са му съучастници, с изключение на адютанта на Бароу. Минути по-късно и Синклер получава нервен срив. Той е ескортиран от казармата под бурните овации на войници и офицери.
В ролите Алек Гинес като майор Джок Синклер Джон Милс като подполковник Базил Бароу Денис Прайс като майор Чарлз Скот Кей Уолш като Мери Тайтерингтън Джон Фрейзър като ефрейтор гайдар Йън Фрейзър Сюзана Йорк като Мораг Синклер Гордън Джексън като капитан Джими Кеърнс Дънкан Макрей като майора на гайдарите Маклийн Пърси Хърбърт като полковия старшина Ридик Алън Кътбъртсън като капитан Ерик Симпсън Пол Уитсън-Джоунс като майор Дъсти Милър Джералд Харпър като майор Хюго Макмилън Ричард Лийч като капитан Алек Ратрей Питър Макинъри като младши лейтенант Дейвид Маккинън Кийт Фоулкнър като ефрейтор гайдар Адам Ангъс Лини като дежурния по канцелария Клерк Джон Харви като сержант Фини Андрю Кеър като ефрейтор Кемпбъл Джеймисън Кларк като сър Алън Локууд Уест като кмета
Продукция Филмът е сниман в лондонското студио „Шепъртън“ и в „Замъка Стърлинг“ в Стърлинг, Шотландия, който по това време е бил действаща казарма.
Награди и номинации Купа Волпи за най-добър актьор за Джон Милс от Международния кинофестивал във Венеция, Италия през 1960 година. Номинация за Оскар за най-добър сценарий, базиран на материали от външни източници на Джеймс Кенауей от 1961 година. Номинация за БАФТА за най-добър британски актьор на Алек Гинес от 1961 година. Номинация за БАФТА за най-добър британски актьор на Джон Милс от 1961 година. Номинация за БАФТА за най-добър британски филм от 1961 година. Номинация за БАФТА за най-добър британски сценарий на Джеймс Кенауей от 1961 година. Номинация за БАФТА за най-добър филм от 1961 година. Номинация за Златен лъв за най-добър филм от Международния кинофестивал във Венеция, Италия през 1960 година.
Външни препратки
„Звуци на слава“ на сайта TCM Movie Database „Звуци на слава“ на сайта AllMovie „Звуци на слава“ на сайта Archive „Звуци на слава“ на сайта BFI
Източници
Категория:Филми на Роналд Ним Категория:Филми от 1960 година Категория:Британски филми от 1960 година Категория:Британски драми