Сан Джорджо () са серия броненосни крайцери на Италианския флот от началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на крайцерите тип „Пиза“. Всичко от проекта са построени са две единици: „Сан Джорджо“ () и „Сан Марко“ (). Това са последните и най-мощни броненосни крайцери в италианския флот.
Конструкция
При предишния проект, поради ниските бордове, корабите са заливани от водата. За да се направят по-мореходни, новият тип крайцери получават полубак. Другата разлика е наличието на четвърти комин, нарасналата до почти 11 000 тона водоизместимост и парните турбини на „Сан Марко“, въпреки които не е премината границата от 24 възела скорост.
Представители на проекта Име Заложен Спуснат на вода Влязъл в строй История „Сан Джорджо“San Giorgio потопен от екипажа, за да се предотврати пленяването му на 22 януари 1941 г. в Битката за Тобрук. След това корабът е изваден през март 1943 и служи като ремонтен кораб в британския флот като HMS San Giorgio. При буксирането на корпуса му, за последваща утилизация, потъва през 1952 година. „Сан Марко“San Marco На 5 май 1938 г. е използван като кораб-мишена в залива на Неапол при учебни стрелби, чийто свидетел е и Адолф Хитлер, дистанционно управляем от разрушителя „Аудаче“ (бивш японски „Кавакадзе“ от типа „Уракадзе“). След излизането на Италия от съюза на страните на „оста“, на 9 септември 1943 г. е пленен и потопен през същия месец на входа на пристанището на Специя от немските окупационни войски, за да се блокира достъпа на тежки противникови кораби до него. През 1949 г. корпусът е изваден и предаден за скрап.
Галерия
Литература
Външни препратки SAN GIORGIO armoured cruisers (1910 – 1911)