Джовàни Батѝста Гастòне де Мèдичи (; * 24 или 25 май 1671, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 юли 1737, Флоренция, Велико херцогство ТосканаGIAN GASTONE I de' Medici, granduca di Toscana, Treccani. URL consultato il 9 dicembre 2017.) е от 1723 до 1737 г. 7-ми велик херцог на Тоскана, последният велик херцог на Велико херцогство Тоскана от фамилията Медичи и последният мъж от младата линия на Медичите.Acton, Harold: The Last Medici, Macmillan, London, 1980, ISBN 0-333-29315-0Les Médicis, cosmovisions.com
Като по-млад принц Джан Гастоне не играе важна роля в политиката на Тоскана до провала на брака на по-големия му брат Фердинандо, когато младият мъж се жени през 1697 г. за принцеса Анна Мария Франческа фон Саксония-Лауенбург. Джан Гастоне, кротък, културен мъж, миролюбив и хомосексуален, не се погажда със съпругата си, негов антипод по характер. Отдавайки се на алкохолизъм и на необуздани пороци, за да компенсира меланхолията, от която страда, той наследява баща си през 1723 г. на трона на Тоскана, който сега е обект на търговия на великите европейски сили поради липсата на наследници на Дом Медичи.
През четиринадесетте си години на управление, въпреки лошото си здраве, той се опитва да поправи лошото управление на баща си, установявайки разделението между Църквата и Държавата, възстановявайки жизнеността на културата и намалявайки данъците. Принуден първо да обяви за наследник Карлос III от Испания, а след това Франц I от Австрия, Джан Гастоне не успява да поддържа независима външна политика, оставяйки Тоскана като наследство на Хабсбург-Лотарингите.
Произход Той е вторият син и най-малкото дете на Козимо III де Медичи (1642 – 1723), велик херцог на Тоскана (1642 – 1723), и на съпругата му Маргарита Луиза Орлеанска (1645 – 1721). Негови дядо и баба по бащина линия са Фердинандо II де Медичи, Велик херцог на Тоскана (1621 – 1670), и Витория дела Ровере, принцеса от Херцогство Урбино, а по майчина – херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария де Медичи, и Маргарита Лотарингска, принцеса на Лотарингия и херцогиня на Орлеан. Родителите му се разделят през 1675 г. Има един брат и една сестра: Фердинандо (1663 – 1713), от 1689 г. съпруг на Виоланта Беатрикс Баварска; Анна Мария Луиза (1667 – 1743), курфюрстина на Пфалц като съпруга на Йохан Вилхелм фон ПфалцWieland Grommes: Die Rache des Medici. Roman. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
Биография Младежки години (1671 – 1697) Емоционална самота и образование
Израства пренебрегнат от родителите си. След завръщането на майка му във Франция, когато младият принц е само на четири години, двамата поддържат сърдечна кореспонденция, която обаче постепенно намалява с годините.: „Джан Гастоне, подобно на брат си и сестра си, любимата дъщеря на Козимо III, в ранното си юношество поддържа формално близка епистоларна връзка с майка си...“; : „Не е вероятно [Маргарита Луиза, бел. ред.] да е била много привързана към децата си“. Отношенията с баща му Козимо III са студени и формални: Великият херцог, който проявява антипатия към третия си син и ., е зает главно с грижите за образованието и кариерата на първия си син Фердинандо, престолонаследник, и на дъщеря си Анна Мария Луиза, считана за ценна брачна пешка, която да бъде похарчена за някой знаменит съюз. Всъщност когато кралят на Португалия Педру II предлага на Козимо да омъжи дъщеря му Изабела Луиза за Джан Гастоне, Великият херцог не взема предложението под внимание, тъй като не е склонен да му осигури адекватен апанаж..
Образованието на Джан Гастоне е поверено на Пиетро Бирингучи. Сред другите наставници от ранната му младост се споменават Валерио Спада и преди всичко кардиналът и учен по църковна история Енрико Норис., с когото принцът обича да прекарва по-голямата част от дните си.. Джан Гастоне, чувствителен и интелигентен, скоро се посвещава на научни интереси (особено на ботаниката.), превръщайки се в един от най-културните принцове на своето време: той знае, наред с други неща, старогръцки, латински, испански, френски, немски и дори английски, който все още е малко изучаван сред европейските елити.
Връзки с членове на семейството и среща с Джулиано Дами
Младият мъж, чиято връзка с баща му е студена, намира разбиране само у чичо си кардинал Франческо Мария де Медичи, порочен и неконформистки характер въпреки църковния си сан, и у сестра си Анна Мария Луиза., единствената майчина фигура, която той познава. Връзката между брат и сестра се демонстрира всъщност в желанието на младия Джан Гастоне да я придружи до Верона: «...il viaggio compiuto nel maggio del 1691 per accompagnare a Verona la sorella...». за сватбата ѝ с Йохан Вилхелм фон Пфалц през 1691 г.. За разлика от това по-големият му брат Фердинандо не харесва примирения му и меланхоличен характер.. Въпреки това отношенията на Джан Гастоне със съпругата на брат му – принцеса Виоланта Беатрикс Баварска, са добри и близки. Той я среща през 1688 г. в Болоня, докато тя е на път за Флоренция, за да се омъжи за брат му. e .
В годините, непосредствено предшестващи бракаВ , се споменава Дами като присъстващ в свитата, която придружава Джан Гастоне в Бохемия. Следователно може да се предположи, че запознанството на принца с Дами се е случило през онези години, непосредствено предшестващи брака му с Анна Мария Франциска., много важна роля за живота на Джан Гастоне изиграва срещата с красивия Джулиано Дами (1683 – 1750), скромен слуга, син на тоскански селянин., „подарен“ му от маркиз Фердинандо Капони..
Дами се свързва с Великия херцог до края на живота му, първо като негов любовник, а след това като съучастник в неговите хомосексуални пиршества.
Бохемски период (1697 – 1708) Провал на Великия принц Фердинандо и нещастен брак Джан Гастоне придобива решаващо значение в очите на баща си Козимо III едва когато става ясно, че бракът на най-големия му син Фердинандо с принцеса Виоланта Беатрикс Баварска няма да създаде деца. Проблемите се крият както в нежеланието на Фердинандо, открито бисексуален, да изпълнява съпружеските си задължения, така и в сифилиса, с който се заразява по време на разпуснатия си престой във Венеция. – болест, която го води първо до ранна деменция и след това до преждевременна смърт.. Тогава бащата на Джан Гастоне, Козимо III, и сестра му Анна Мария Луиза, се заемат да му търсят булка. Анна Мария Луиза предлага зълва си Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург, груба немска благородничка, вдовица на Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц, отдал се на алкохолизма, за да не бъде близо до нея. e . Бракът с германска принцеса е горещо приветстван от Козимо III, който иска да създаде германски клон на Медичите., и така той принуждава Джан Гастоне да се ожени за нея.
Бракът, въпреки че е отхвърлян от самата Анна Мария Франциска, е отпразнуван на пищна церемония на 2 юли 1697 г. в параклиса на Палатинския дворец в Дюселдорф от помощния епископ на Оснабрюк.: «La funzione, molto sfarzosa, fu officiata dal vescovo ausiliare di Osnabrück...». След церемонията младоженците започват пътуването, което ще ги отведе до резиденцията на съпругата му в Райхщат (днешен Закупи) – малко селце в планините на Бохемия (невъзможно е да накарат булката да се премести във Флоренция).. Бракът, поради разликата в темперамента на двамата съпрузи, приключва много скоро: Джан Гастоне, хомосексуален и любител на културата, не намира удовлетворение в компанията на съпругата си, посветена изключително на отглеждането на коне, ездата, лова и физическите упражнения на открито, от което той открито се отвращава. Освен това тя е „капризна, истерична, властна, безмозъчна“. – характер, който не отговаря на мекия и сладък характер на нейния съпруг.
Европейско пътешествие и завръщане в Бохемия
Кавгите между двамата съпрузи зачестяват – елемент, който прави съжителството им непоносимо. Освен това провинциализмът на Райхщат – място, лишено от всякаква интелектуална привлекателност, отвращава принца, който прекарва дните си в пълно безделие. e . Затова още през пролетта на 1698 г. Джан Гастоне под фалшивото име на Маркиз на Сиена. предприема пътешествие из Европа, което го отвежда до Фландрия, Германия и Франция. Във Франция Джан Гастоне има честта да бъде приет от крал Луи XIV, който е поразен от личността на младия принц и най-вече успява да види майка си Маргарита Луиза отново, което не се е случвало, откакто тя напуска Тоскана; срещата, въпреки очакванията на сина, е студена и официална..
Когато Козимо III научава за пътуването на Джан Гастоне, който не е получил разрешението на баща си да напусне жена си, изпада в ярост и принуждава сина си да се върне в Райхщат (есента на 1698 г..), за да изпълни съпружеските си задължения. и . Завръщането обаче не е увенчано с новооткрита хармония като двойка. През следващите години Джан Гастоне остава все по-малко време в Райхщат, оставайки все по-често в Прага, където започва да се отдава на удоволствия в публичните домове и таверните и да се отдава на алкохолизъм, неизменно придружен в това от Джулиано Дами, който прави всичко, за да задоволи желанията на своя господар. e .
Окончателно скъсване
Въпреки провала на брака Козимо III настоява синът му да изпълни съпружеските си задължения. Влошеното здраве на най-големия му син Фердинандо, който вече наближава последния стадий на сифилис, угасва надеждата на възрастния Велик херцог, че той ще продължи династията. Следователно тя трябва да бъде продължена от Джан Гастоне, така че Козимо опитва различни средства, за да бъде бракът поне консумиран. Освен че настоява за това със сина си, той оказва натиск върху снаха си чрез архиепископа на Прага Йохан Йозеф фон Бройнер, най-близките си роднини и накрая през 1708 г. чрез самия папа Климент XI, който настоява Анна Мария Франциска да се присъедини към съпруга си във Флоренция. – град, където Джан Гастоне вече се е завърнал със съгласието на баща си за първи път през юни 1705 г.., за да остане там за постоянно от пролетта на 1708 г..
Германската принцеса, след като събужда някакви надежди за пристигането ѝ в столицата на Тоскана, решава все пак да остане в Райхщат: тя се страхува от Медичите, също поради слуховете за предполагаемите отравяния, които членовете на това семейство уж са причинили на жените си в предишни поколения. и .
Период 1708 – 1723 г. Завръщане във Флоренция и женитба на Франческо Мария
Джан Гастоне, въпреки че живее в Палацо Пити, води прост и затворен живот, напълно се отчуждава от държавните дела, към които никога не е проявявал интерес, и продължава да мрази пищността на двора. Той прекарва времето си в четене на научни трудове, особено по ботаника., и в колекциониране на антики, на които е добър познавач.. Преди всичко обаче той прекарва по-голямата част от дните си в пиянство и в участие в оргии, чийто организатор е Дами, и в нощен живот.
Междувременно Козимо III организира трагикомичен опит за алтернативен наследник на Джан Гастоне. Великият херцог кара брат си Франческо Мария да изостави кардиналския сан и да се ожени за много младата принцеса Елеонора Луиза Гонзага с надеждата, че ще имат дете.. Бракът, сключен през 1709 г., обаче никога не е консумиран както поради съпротивата на младата булка, която изпитва отвращение от затлъстелия си съпруг и ., така и на самия Франческо Мария, който изобщо не се интересува от брачен живот.. Следователно надеждата за потомство от този брак остава напразна и две години след сключването му Франческо Мария умира, слагайки край на надеждите на Великия херцог Козимо III за продължение на династията.
Престолонаследник и криза в унаследяването
На 31 октомври 1713 г. умира и 50-годишният велик принц Фердинандо.: поразен от епилептични припадъци и ранна деменция, той вече не може да разпознава баща си.. В деня след смъртта му Джан Гастоне автоматично става престолонаследник и в чужбина основните европейски сили започват преговори помежду си, за да решат кой принц ще наследи трона на Великото херцогство след смъртта му.