Марина Фиордалѝзо (Marina Fiordaliso), известна предимно с фамилното си име Фиордалѝзо, е италианска поп певица и телевизионна личност.
Биография Произход и младежки години Марина Фиордализо е родена на 19 февруари 1956 г. в град Пиаченца, регион Емилия-Романя. Тя е най-голямата от шестте деца на музиканта Ауро Фиордализо от Карла Поци. В ранна детска възраст започва да учи пиано и пее в консерватория „Джузепе Николини“ в Пиаченца. Дебютира на 13 години в оркестъра „Веселата компания“, където баща ѝ свири на барабани.
През 1971 г. на 15-годишна възраст, забременява с първото си дете, което ражда в Милано на 10 февруари 1972 г.
Кариерата ѝ като певица продължава през 1970-те г., когато се присъединява към шоу оркестъра на Франко Багути, с който записва няколко албума; неин е например главният глас в песента Io ho bisogno del mare (1980) – заглавна песен от едноименния албум, в който тя пее и в много други песни.
През 1981 г. участва във Фестивала в Кастрокаро в Кастрокаро Терме и Тера дел Соле, където представя песента „Бягай“ (Scappa via), с която се класира на първо място заедно с автора на песента Дзукеро Форначари. По време на изпълнението е забелязана от текстописеца Салваторе Де Паскуале (известен още като Депса), който ѝ предлага договор с италианския лейбъл Дуриум и става неин първи продуцент и покровител. Песента, с която тя печели фестивала, никога не е пусната като сингъл, но присъства в компилацията Кастрокаро'81, публикувана от Фонограм.
1980-те години През 1982 г., благодарение на победата си на Фестивала в Кастрокаро, Фиордализо участва за първи път във Фестивала на италианската песен в Санремо, в категория „Нови предложения“. Тя се представя, като избира за свое сценично име само фамилията си Фиордализо (на итал. Метличина) и изпълнява песента „Мръсна поезия“ (Una sporca poesia), композирана от Пинучио Пирацоли и Франко Фазано с текст на Депса. Парчето става първият ѝ успех, макар и да не стига до финала. 45-оборотната ѝ едноименна плоча излиза с лейбъла Дуриум, а на страна B е песента „Песента на лебеда“ (Il canto del cigno), дело на Дзукеро.
В продължение на десетилетие (с изключение на 1987 и 1990 г.) Фиордализо присъства редовно на Фестивала в Санремо, свързвайки името си с неговото.
През 1982 г. участва в песенния фестивал „Диск на лятото“ в Сен Венсан с песента „Маска/ Магьосникът го няма“ (Maschera/ Il mago non c'è), дело на Депса и Пирацоли.
През 1983 г. участва с по-голям успех за втори път във Фестивала в Санремо с песента „Вече“ (Oramai), отново написана от Депса, този път заедно с Анджело Валсилио и Клаудио Даяно. Певицата се класира на 6-то място и освен това получава Наградата на критиката в Категория „Нови предложения“.
След фестивала Джани Моранди я избира за подгряващ глас на новото си турне. В допълнение към Oramai тя представя нова песен – „Тъжна приказка“ (Favola triste), написана от Пирацоли и Депса, и дует с Моранди, придружен от сардинската група Коро дели Анджели в песните „На колело“ (In bicicletta) на Рикардо Кочанте, „Плакат“ (Poster) на Клаудио Балиони и „Компанията“ (La compagnia) на Лучо Батисти.
През есента на 1983 г., след сътрудничеството с Депса, тя минава под продукцията на текстописеца Луиджи Албертели и нейния приятел по онова време – композиторът Енцо Малепасо. Резултатът от това сътрудничество е първият ѝ студиен албум, озаглавен просто Fiordaliso. Той съдържа шест парчета, написани от двойката Албертели-Малепасо, и четири парчета по музика на Флавио Премоли и Джанджилберто Монти (Il miele e il vento), Енрико Рикарди (Fare l'amore), Джани Фаре и Анди Сурди (Credo in me), Флавиано Куфари и Джиджи Белони (Ananas) по текстове на Албертели.
Освещаване с песента Non voglio mica la luna (1984) През 1984 г., за трети пореден път, Фиордализо взема участие на Фестивала в Санремо, достигайки своя връх с песента „Да не би да искам луната“ (Non voglio mica la luna), която е може би е най-големият ѝ хит, написан за нея от Дзукеро Форначари и Енцо Малепасо по текст на Луиджи Албертели, и с нея тя става позната и извън Италия. Класира се на пето място на фестивала в Категория „Шампиони“ (първа сред жените)«Дискотека 80-х» 2009 и достига първите места на класациите в Италия, Испания и Латинска Америка.
Предвид значителния комерсиален успех на песента първият ѝ едноименен албум, издаден едва няколко месеца по-рано, също е преиздаден с добавяне на песента от Санремо, от която LP-то взима новото си име Non voglio mica la luna. Международната версия на албума, предназначена за Испания и Латинска Америка, е озаглавена Yo no te pido la luna и съдържа песни на италиански и адаптации на испански, постигайки отличен резултат от продажбите. Песента става популярна и в Германия, Швейцария, Франция и във всички страни в Източна Европа, където е отпечатана с особено издание.
В началото на лятото, на вълната на успеха на Санремо, за първи път излиза нов сингъл на Фиордализо: Li-be-llu-la / Terzinato, с който тя участва във Фестивала „Диск за лятото“ в Сен Венсан. Следва Q Disc (EP), озаглавен Discoquattro, съдържащ 4 песни: Piña tropical (на испански език), дует с Енцо Малепасо, озаглавен Parliamo, Fare d'amore и Li-be-llu-la. Сингълът, макар и да не достига върха на хит-парада като сингъла от Санремо, въпреки това постига добри продажби и радио успех.
През есента Фиордализо пее в дует песента „Хубаво е да ти кажа, че те обичам“ (È bello dire anche ti amo) на Енцо Малепасо – неин автор и продуцент, издадена на 45 оборота от лейбъла Durium.
През 1985 г. певицата участва за четвърти пореден път във Фестивала в Санремо с „Моят ангел“ (Il mio angelo), която постига умерен успех в продажбите, въпреки че не се равнява на комерсиалния успех на „Да не би да искам луната“. Песента от Санремо, много различна от атмосферата на песента от миналата година, написана специално за изпълнителката от Луиджи Албертели и Енцо Малепасо, е посветена на първородния ѝ син.
Веднага след фестивала излиза новият ѝ студиен албум „Всекиму неговата жена“ (A ciascuno la sua donna), в който пее песни специално написани за нея от Дарио Балдан Бембо, Фабио Конкато, Енрико Руджери, Дзукеро Форначари и Васко Роси. Роси пише „Ще бъде по-добър“ (Sarà migliore), чието видео на живо е избрано за телевизионна тема на музикално предаване по Italia 1, докато самият Васко възражда песента в своя компилация от 2000 г. Добре завършеният графичен албум благодарение на Лучано Таларини, постига умерен успех по радиото и в продажбите.
През пролетта на същата година тя участва в „Диск за лятото“ с песента „Сама не, не съм съгласна“ (Sola no, io non ci sto), взета от албума „Всекиму неговата жена“. Тази последна песен е издадена като сингъл в Испания и Латинска Америка със заглавие Sola no yo no se estar и също постига известен успех, на вълната на който излиза испанската адаптация на албума „Всекиму неговата жена“ със заглавието Sola no, yo no se estar.
През 1985 г. излизат 45-оборотните плочи Vive за Мексико и Испания и Quanto dormi, и двете написани от Албертели и Малепасо за европейския пазар.
В края на лятното си турне тя започва първото си световно турне, което освен Европа засяга Южна Америка, Русия, Китай и Япония. В края на турнето излиза концертен албум, озаглавен „На живо по света“ (Dal vivo per il mondo), който отбелязва най-добрите ѝ моменти. В допълнение към успехите ѝ новият албум съдържа медли от класики на италиански автори на песни, в които Фиордализо подчертава отличните си качества на изпълнителка, непубликуваната на английски език You know my way и испанската Sola no, yo no se estar
За да я наложи окончателно, през 1986 г. лейбълът Durium я кара да участва в петия ѝ пореден Фестивал в Санремо с песента „Моя си работа“ (Fatti miei), написана от Дзукеро и Енцо Малепасо по текст от Луиджи Албертели, създадена от Микеле Торпедин и с аранжимент на Пепе Весикио. Въпреки известния екип обаче тя няма големия комерсиален успех на „Да не би да искам Луната“ . Веднага след участие във фестивала е преиздадена LP-то Dal vivo per il mondo с песента Fatti miei на мястото на You know my way.
През пролетта на същата година Фиордализо промотира и участва лично в албума „Пеейки за мама“ (Cantando per la mamma), в който си сътрудничат Нино Д'Анджело, Пупо, Фаусто Леали, Джузепе Чонфоли, Роберто Софичи и женската група Toys for Boys. Приходите от диска са дарени на Селището на майката и изоставеното дете – институт за самотни майки в Милано, където тя живее и ражда първото си дете през 1972 г.
През есента Фиордализо участва в конкурса Premiatissima '86 в дует с Пупо, представяйки „Животът е много повече“ (La vita è molto di più). Песента – дует, взета от едноименния албум на Пупо, отхвърлена преди това от комисията на Санремо '86, се класира на финала на фестивала на трето място.
През същата година тя сътрудничи в албума на мексиканския певец и автор на песни Лоренцо Антонио, дуетирайки в El idioma del amor – испанската версия на We've got tonight на Боб Сийгър (доведен до успех в Италия от Джани Моранди и Ейми Стюарт със заглавие Grazie perché); албумът достига върха на мексиканските класации, воден от дуета.
В Южна Америка и Испания излизат два нейни сингъла: Desde Hoy (испанска версия на Fatti miei) и Siento (никога непреведена на италиански) и две LP-та: Canta en espanol за Испания и Fiordaliso за Мексико, съдържащи двете песни и адаптации на испански език на някои пасажи, взети от предишни продукции.
През 1987 г. Фиордализо не участва във Фестивала в Санремо: песента, която първоначално изглежда е предназначена за нея – Quello che le donne non dicono вместо това е поверена на Фиорела Маноя, която се радва на най-голям успех с нея. Фиордализо казва: „Енрико Руджери и Луиджи Скиавоне – автори на песента искаха да ми я поверят за Санремо. Тогава те избраха Фиорела Маноя, защото според тях след успеха на „Да не би да искам Луната“ те казаха, че досега съм станала добре известна и твърде идентифицируема с парче и жанр, който е твърде комерсиален.“
През пролетта излиза третият ѝ студиен албум, озаглавен Fiordaliso, съдържащ десет песни, в които Фиордализо участва заедно с Луиджи Албертели в написването на текстовете на седем от тях. Албумът, аранжиран от Дадо Паризини, редактиран в графичния формат от Лучано Таларини и продуциран от Луиджи Албертели, е посветен на наскоро починалата ѝ баба, към чиято памет певицата е много привързана.
Il canto dell'estate, единственият сингъл, дело на Умберто Змайла и Енцо Малепасо по текст на Луиджи Албертели, е представен на фестивала „Диск за лятото“. За промоцията се използват и песните Vicino al cielo (адаптация на Touch of Paradise на австралийския певец и автор на песни Джон Фарнъм) и автобиографичната „Дните на сбогом“ (I giorni dell'addio) – една от най-добрите ѝ изпълнения.
След лятно турне Фиордализо тръгва на зимно, по време на което пее в театри и спортни зали в цяла Италия. През същата година участва заедно с Паоло Менголи в радиопрограма, която се излъчва всяка неделя по Rai Радио 1.
Също през 1987 г. излизат две нови компилации за латиноамериканския пазар, където изпълнителката е много популярна: първата, просто озаглавена Fiordaliso, е предназначена за испаноговорещата публика на американския пазар, а другата, озаглавена Otra historia de amor, излиза в Мексико.
През 1988 г., след закриването на Durium, тя подписва договор с И Ем Ай, където пристига поради интереса на Тото Кутуньо, който става нейният нов продуцент. Следва промяна на имиджа и музикалния ѝ стил, различен от поп-рока от периода на Durium. Тя става по-изискана, с по-мелодичен стил отколкото в началото.