Мирският замък (, ) е голям отбранителен комплекс в градчето Мир, Гродненска област на Беларус.
Разположен е на западния бряг на река Мирянка и в план има формата на неправилен четириъгълник. На всеки ъгъл е издигната по една кула, а входната се намира в центъра на западната стена. В обширния двор е построен триетажен дворец, прилепен към северната и източната крепостни стени. Михаил Ткачев/Замки Беларуси/Изд. „Полымя“/1987/Мирский замок/стр.85 Майсторското съчетаване на архитектурните стилове готика, барок и ренесанс превръщат комплекса в един от най-впечатляващите замъци в Европа. Belarus, официальный сайт Республики Беларусь/Мирский замок Това е първият частен каменен замък във Великото литовско княжество и в Беларус. Замки и крепости в колокольчиках/Мирский замок
През 2000 година комплексът е добавен към списъка на Световното културно наследство към ЮНЕСКО. Замки Беларуси/Список памятников/Мирский замок През 2006 година започва реставрацията на укреплението, която е завършена през 2011. Фото путешествия/Беларусь/Мирский замок – фото, легенды, режим работы В наше време замъкът има многопрофилна структура, тъй като в него са разположени музей, две концертни зали, хотел и ресторант. Посещава се от повече от 220 хиляди туристи годишно. Учреждение „Музей „Замковый комплекс „Мир“
История
Строителството на замъка започва през 1506 година. Построен е на терен, собственост на Юрий Илинич, маршал на Великото литовско княжество. За нуждите на строителството в околността са изградени два завода за тухли – в селата Пропаш и Бирбаш, а варта е доставяна от Свержен. Михаил Ткачев/Замки Беларуси/Изд. „Полымя“/1987/Мирский замок/стр.86
За изграждането на такова мощно фортификационно съоръжение има няколко причини. В началото на 16 век във Великото литовско княжество зачестяват набезите на кримските татари. Освен това неустойчивата политическа ситуация изостря враждебността между феодалните групировки вътре в страната. И на последно място Юрий Илинич се е стремял да получи графска титла от Свещената римска империя, едно от условията за което е наличието на собствен замък. Официальный сайт замкового комплекса Мир/Общая история
Фамилията Илиничи притежава замъка до 1568 година. След това преминава в ръцете на литовско-беларуския род Радзивили, които първи в държавата получават княжеска титла от Свещената римска империя. През годините собствеността над него преминава към графовете и князете Хохенлое, Берленбургови, Витгенщайнови, а от втората половина на 19 век до 1939 година е притежание на княжеския род Святополк-Мирски.
През 16 век, когато укреплението е собственост на Радзивилите, представлява земен насип с дървени стени и 4 дървени входа, които по-късно са заменени с каменни. Четирите врати имат собствени имена и пред всяка от тях се спуска подвижен мост. Това са Виленска, Менова, Замъкова и Слонимска. Пред вала е издълбан сух отбранителен ров. Михаил Ткачев/Замки Беларуси/Изд. „Полымя“/1987/Мирский замок/стр.90
Замъкът е силно пострадал през 1655 година по време на войната на Жечпосполита с Руското царство. Тогава той е завзет от войските на руския царски войвода Александър Трубецки и казаците на украинския хетман Иван Золотаренко.
По време на Великата северна война, през 1705 година, той е щурмуван и опожарен от шведските войски на крал Карл XII. През 1794, по време на въстанието на Тадеуш Косцюшко, замъкът е завзет от царските войски. През юли 1812 година, по време на Наполеоновите войни, под стените му се провежда жестоко сражение между ариергарда на ІІ руска армия, под командването на Пьотър Багратион и френската войска на маршал Луи Даву. По време на боевете са разрушени и опожарени дворецът, една от кулите, и са повредени крепостните стени. Повторно ново сражение става през ноември същата година, между французите и армията на адмирал Павел Чичагов.
След тези събития замъкът е запуснат и стои безстопанствен в продължение на почти едно столетие. В началото на 19 век той е възстановен, а четирите кули, с изключение на петата, която е изгоряла напълно, са покрити чак през 1870 година. По-късно е възстановен и дворецът.
През 1891 година замъкът е закупен от атамана на донските казаци Николай Святополк-Мирски. Николай и по-късно неговият син Михаил, с голям ентусиазъм започват ново строителство и сериозна реконструкция на всички елементи от укреплението. На юг от замъка са изградени двуетажен дворец и спиртоварна.
Реконструкцията и новото строителство се провеждат под ръководството на варшавския архитект и реставратор Теодор Бурше. В края на 19 век на юг от замъка е създадено голямо езеро с островчета, за защита на укреплението от тази страна. По-късно то става неотменна част от пейзажа на английския парк, заложен в края на 19 век. Михаил Святополк-Мирски прекарва тук целия си живот и през 1938 година е погребан във фамилната параклис-гробница в английския парк, построена по негово време.
През 1939 година, след присъединяването на Западна Беларус към територията на СССР, в замъка работи производствен артел, а по време на Втората световна война тук се намират еврейско гето и лагер за военнопленници. След войната в замъка са настанени местни хора, чиито домове са били разрушени. Последните от тях го напускат през 1962 година.
Архитектура
Архитектурният комплекс Мирски замък представлява приблизителен квадрат със страни от около 75 метра. Състои се от резиденция-крепост, земни насипи, живописен парк в английски стил, италианска градина, езеро, параклис-гробница на рода Святополк-Мирски, стражеви дом, и крайпътен параклис. Ekskursii.by/Достопримечательности/Мирский замок
Днес Мирският комплекс изненадва с архитектурната си хармония, единството с природата, рационалността и разумността на всички отбранителни структури, както и с простите си и лаконични форми. В него майсторски са съчетани военно-фортификационните съоръжения с пищността и величествеността на дворцовата постройка.
Значително влияние върху архитектурата оказват местните традиции. Декорацията и цветовото оформление на стените и кулите не са характерни за средновековните отбранителни съоръжения. Детайлите по-скоро напомнят на беларуските национални орнаменти, създадени на основата на езическите традиции. Пример за това са дълбоките декоративни ниши, добре измазани и оцветени в деликатен розов цвят, както и подчертаните хоризонтални пояси, при които са боядисани даже и фугите между тухлите. Памятники архитектуры Беларус/Архитектурные особености
Строителството на замъка се провежда на няколко етапа. През първото десетилетие на 16 век са издигнати стените и кулите, а в югозападната част на двора са разположени едноетажни тухлени постройки. Вторият етап обхваща 1520 – 1530 година, когато на ъгъла между южната и източната стена е построена голяма, също едноетажна сграда с обширно избено пространство. Новото здание заема значителна част от двора. Михаил Ткачев/Замки Беларуси/Изд. „Полымя“/1987/Мирский замок/стр.89 италиански майстори, под чието ръководство достроявянето става в ренесансов стил.
Най-ранните съоръжения, които се отнасят към 16 век, са изпълнени в готически стил. През 1568 година замъкът преминава във владение на Николай Радзивил. Предполага се, че той наема италианския архитект Джовани Бернардони и Традиционният съществуващ парк е превърнат в италианска градина. Памятники архитектуры Беларус/Готика и Ренессанс, белорусы и итальянцы Ябълковите дървета са изкоренени, а на тяхно място е оформено езеро. Зад него е построена спиртоварна, а недалеко от замъка е издигнат нов двуетажен дворец. Между него и замъка са посадени дървета и е оформен английският парк. Доста по-късно, през 1904 година, по проект на петербургския архитект Роберт Малферд, в парка е издигната фамилната параклис-гробница.
Третият строителен етап обхваща по-дълъг период – втората половина на 16 и първата половина на 17 век. Тогава над едноетажния корпус са издигнати още два етажа, а външните стени на така изградения дворец се сливат с крепостните стени. Сградата постепенно придобива ренесансови черти и става постоянна резиденция на фамилията Радзивил. В нея са иззидани част от бойниците, а на нивото на втория и третия етаж са оставени големи прозоречни отвори.
На територията на двора са разположени много битови, складови и селскостопански постройки, както и зеленчукова градина. По протежение на южната и западната стена са построени едноетажни служебни постройки. Край портата е изградено помещение за стражите с обзавеждане и бяла кахлена печка. На територията на замъка е разположена и конюшнята с плевня за сено и овес, сауна и селскостопански складове.
Дворец Дворецът се оформя, след като над голямата едноетажна сграда са вдигнати още два етажа. Проектът на новия дворец е изработен от архитект Мартин Заборовски. Новосъздадените жилищни помещения представляват класически образец на италиански ренесансов дворец, който обаче е построен с местни материали.
Първият етаж, който в Италия се изпълнява обикновено от грубостенен или дялан камък, тук е иззидан от неизмазани тухли. На нивото на втория и третия етаж фасадата е измазана. Широкото използване на местни материали обуславя и прилагането на местни художествени похвати. Пример за това са орнаменталните композиции от тъмночервени тухли, фугите между които са оцветени в бяло. Даже ренесансовото оформление на покрива като цяло напомня готическия стил, но прилича повече на покрива на югоизточната кула.
Структурата на новите етажи на замъка е много добре обмислена. Първият етаж и подземните помещения се ползват като оръжейна и склад за хранителни припаси. Лакеите и цялата графска администрация заемат втория етаж. На него са разположени още съдът и допълнителни канцеларии. Третият етаж е запазен за княжеските покои, от които по стълба и през каменен мост се достига до италианската градина.
Съответно на предназначението е оформен и интериорът на помещенията. Подовете в избата са каменни, стените – необработени, а за отопление са ползвани само примитивни огнища. Подът на втория етаж е настлан с керамични плочки и са поставени кахлени печки, облицовани с разноцветни плочки. Но третият етаж сияе от позлата, а декорациите са във всички цветове на дъгата.
В третия етаж се влиза през входно преддверие, водещо до многобройни зали и други помещения. Прозорците са направени от цветно стъкло в оловни и дървени рамки. Подовете са настлани с паркет, а помещенията се отопляват от високи, многоцветни кахлени печки. От таваните висят ковани полилеи за свещи, а стените са покрити с карелски гоблени и редица от скъпи оръжия.
След поредицата от войни, в началото на 18 век, княз Михаил Радзивил започва мащабно възстановяването на замъка. Покоите на княза на третия етаж са основно преработени. Вместо еднотипните квадратни помещения е създадена анфилада от различни по размер зали. За тази цел са съборени някои стени и са издигнати други, променено е и направлението на стълбището. Така се постига създаването на Парадна, Портретна и Бална зали, настлани с дъбов паркет. Стените и таваните са рисувани с позлата или са декорирани с резби. Замъкът е обзаведен с нови, превъзходни мебели, работа на известни майстори. Има богата украса от гоблени, картини, порцеланови и фаянсови художествени изделия. Възстановена е и италианската градина.
Крепостни стени Огневата мощ на кулите и тази на стените са органично съчетани и не съществува точка, която да не може да бъде достигната при стрелба. Дебелината на стените в долната си чест е около 3 метра, а в горната – 2 m. Изработени са с трислойна смесена зидария от тухли и камък.
Характерно за крепостните стени е, че те имат три нива на отбрана. Всичките четири стени, на най-долното си ниво, са прорязани от пушечни бойници с обширни камери. Поради големия им брой този пояс от огън е изключително мощен. На северната стена те са 9, на източната – също 9, на южната – 8 и на западната – 5.