Овентий Исачев е български духовник, резбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография Роден е със светското име Методи Исаев (Исачев) Фръчковски в голямата мияшка паланка Галичник в 1862 година. Син е на зографа Исаче Макриев. Заедно си чичо си Кузман Макриев и братовчед си Макрий Кузманов изработва амвона и проскинитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна и тримата работят в някои варненски села.
В 1886 година заедно с Нестор Траянов и Данаил Несторов заминава за Влашко, където ги посреща извикалият ги Йосиф Михайлов. Работят във Влашко до 1894 година. Рисуват иконите в „Успение Богородично“ в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Николай“ в Драча, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в „Свети Георги“ в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.
През 1895 година се присъединява към тайфата на Кузман Макриев и Епифаний Христов и с нея работи в горнооряховските храмове „Свети Георги“ и „Света Богородица“, а от 1893 до 1897 година и в лясковските „Свети Атанасий“ и „Свети Василий“, чийто стенописи са унищожени от земетресението в 1913 година. В 1898 година рисуват икони за „Света Троица“ в Севлиево. На следната година тайфата на Епифаний Христов работи в „Свети Никола“ в Златарица и в „Рождество Богородично“ в Елена, където остават до 1902 година. Рисуват икони в „Успение Богородично“ в Добри дял, в „Свети Димитър“ в Кесарево, в „Свети Георги“ в Беброво, в „Преображение Господне“ в Марян, „Свети Георги“ в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. В 1904 година рисуват иконите в катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч. След това в 1905 година работят отново в Лясковец, рисуват за църквата „Свети Георги“ в село Върбица, за „Свети Никола“ в Лясковец и за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси.
В 1900 година Данаил, подпомаган от Овентий и Алеко, под надзора на Нестор прави иконите за плевенската църква „Света Троица“. От 1900 до 1905 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, братовчед си Данаил Несторов и Алексо Василев. Помага на Данаил за стенописите в църквата „Свети Никола“ в Ново село, Видинско.
През 1905 г. Овентий се разболява и все по-трудно рисува. Решава да се запопи и се връща в Македония, където става български екзархийски архиерейски наместник в Галичник.
След края на Първата световна война и изтеглянето на българските войски е убит в Галичник от сръбските власти заедно с други свещеници на 18 ноември 1918 година.Родина, списание на македонската младеж, г. І, бр. 9, 1 март 1927 г. Според писмени и устни свидетелства на 5 ноември (18 ноември ст. ст.) 1918 г. сръбският околийски началник капитан Душан повиква отец Овентий в околийското управление и го задържа до вечерта, когато доведат още 3 видни жители на Галичник. Следващата вечер ги извеждат извън града. При висока скала, наречена Големи рид, ги измъчват, бият, а след това ги застрелват.
В 2015 година, по разкази на жители на близкото село Ростуше, монаси от Бигорския манастир откриват останките и с помощта на професионален екип от полицейски служители, лекар и криминални инспектори, изваждат костите на мъчениците. Заедно с тях са открити и дула на пушки, катинар и ключ, няколко копчета и българска монета от 10 стотинки от 1913 година. Експертизата доказва, че датираните на повече от 70 години скелети са на мъже на средна възраст, измъчвани и разстреляни с френски и германски пушки, които в онова време използвала сръбската войска.
Родословие
Бележки
Категория:Български иконописци Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Вардарска Македония под сръбска власт Категория:Български духовници от Македония Категория:Български дърворезбари Категория:Фръчкови Категория:Родени в Галичник Категория:Починали в Галичник Категория:Жертви на политически убийства в Сърбия