Ружанският дворец (Ружански замък, Дворец на Сапегите) () е един от най-големите паметници на дворцовата архитектура в Беларус, резиденция на могъщия род Сапеги. Той е изграждан, реконструиран и надстрояван от няколко поколения на рода. Построен през 17 век, днес руините му се издигат на висок хълм, в югоизточната част на градчето Ружани, Брестка област. В наши дни част от него е възстановена и реставрационните работи продължават. Новости Беларуси/1 май 2015/Госпрограмма „Замки Беларуси“/Ружанский замок В края на 18 век дворцовият комплекс съдържа елементи от късния барок и класицизма. Ekskursii/Достопримечательности/Ружанский дворец Сапег
История Градчето е известно с производството на платове, килими, художествени колани и много други изделия, които удовлетворяват не само нуждите на феодала, но и се ползват за търговия. Известно е, че до 1552 Ружани принадлежи на рода Тишкевичи. През 1598 година Бартош Бухалски продава имението на Лев Сапега, военен деец, дипломат и канцлер на Великото литовско княжество. Radzima/Достопримечательности Беларуси и Литвы/Дворец Сапегов
Точното време на началото на строителството на двореца, както и името на архитекта, който го е проектирал, не са известни. Предполага се, че това е италианецът Джовани Батиста Джислени. Ружаны исторические/История Ружан (XVII в.) В старинни ружански документи се споменава, че през 1602 година се водят мащабни строителни работи. През 1617 година, каменният дворец вече съществува.
През 17 век Ружанският дворец е значителен център на политическия живот във Великото литовско княжество. В него са решавани много политически въпроси, приемани са посланици и кралски особи. Belarus/Официальный сайт Республики Беларусь/Ружанский замок Още през 1617 година Лев Сапега приема тук Владислав IV Васа, бъдещия крал на Жечпосполита. По-късно Ян Сапега, един от родоначалниците на фамилията, приема в двореца друг крал на Жечпосполита – Сигизмунд III Васа.
След смъртта на Лев Сапега, собствеността на двореца преминава към неговия син Ян Станислав, който обаче две години след това умира. След него дворецът е наследен от Казимир Леон Сапега, третия син на Лев. През 1644 година, вече като крал, Владислав IV отново посещава двореца, този път със съпругата си Цецилия-Рената Австрийска. Пиршествата по този случай продължават 9 дни. Брестски областной исполнительный комитет/Знаковые объекты реставрации области/Ружанский дворцовый комплекс Сапег Във връзка с това събитие в една от залите е поставена черна, мраморна, паметна плоча.
През 1655 година, спасявайки се от кръвопролитната Руско-полска война, когато руският цар Алексей Романов се приближава към Вилнюс, в замъка намират убежище водачите на Вилнюската християнска църква. Те донасят със себе си мощите на свети Казимир, небесния покровител на Великото литовско княжество, които остават скрити в двореца до края на войната. В памет на това събитие на една от стените е поставена мраморна плоча с надпис на латински „Divo Casimiro sacrum“, а през 1791 година на ружанското гробище е построен параклис.
В огромните двуетажни подземия се съхраняват хазната на Великото литовско княжество, арсеналът, държавни документи, фамилните архиви, продоволствени запаси и буренца с вино.
През 1656 година Казимир Леон умира и дворецът става собственост на далечния роднина Павел Ян Сапега. Наследник след него е Леон Базил Сапега. Междуособните войни между беларуските фамилии през 18 век довеждат до упадък на града и двореца. През есента на 1700 година, в тежка битка край Олкеники (днес литовския град Валкининкай), силите на Сапега са напълно разбити. 20-хилядната войска на шляхтичите разграбва Ружан и разрушава замъка. През пролетта на 1706 година, по време на Великата северна война, в града влиза шведският крал Карл XII, но намира двореца опустошен.
Чак през втората половина на 18 век канцлерът Александър Сапега успява да издигне фамилната резиденция отново. През 1784 година той вече приема тук, със същата пищност както и неговите предци, полския крал и Велик литовски княз Станислав Август Понятовски. Гордост на Ружанския дворец стават богатата библиотека, картинната галерия и един от най-добрите театри в Европа. Трупата се състои от 60 артиста и 40 музиканта и много от пиесите се играят на френски език. Като зрител в залата често присъства и Станислав Понятовски.
През 1831 година Сапегите се включват в Полското въстание против Руската империя, която владее територии на Полското царство, Литва, частично Беларус и част от Украйна. Въстанието завършва с неуспех и по заповед на руския император дворецът е конфискуван. Конфискувани са още архивът и уникалната библиотека с около 3000 тома, които са изнесени.Списъкът само на конфискуваните картини се състои от 22 листа, на сребърните предмети – от 18, а описът на разнообразни други вещи заема 124 страници.
Фамилията се премества в друго имение, а дворецът е взет под аренда от еврейския предприемач Пинас. Великолепието на дворцовите зали е заменено с манифактурно производство. В разкошните покои той организира тъкачна фабрика и така, вместо с картини и огледала, дворецът е пълен с безкрайни метри сукно.
Нататък съдбата на двореца е незавидна. По време на Първата световна война, по недоглеждане на фабричните перачки, избухва пожар и част от стените се сриват. В периода между двете войни са направени някакви опити за възстановяването му, които са прекъснати от Втората световна война, когато дворецът окончателно се превръща в развалини. Всичко, което остава от него са части от главния и източния корпус, входната порта и някои стопански постройки.
Архитектура
При построяването му, дворецът, или по-скоро замъкът, има отбранителен характер. Разположен е на възвишение и е обкръжен от защитен насип. Представлява двуетажен каменен обем, кръстообразен в план, допълнен с три каменни кули – две с квадратно сечение и една – с петоъгълно. Една от квадратните кули заема централно място на главната, южна фасада. Втората е на страничната, западна страна, а петоъгълната заема североизточния ъгъл на двореца.
Според документи от 1605 година може да се добие приблизителна представа за структурата на имението на Сапегите. Някъде по онова време в него са изградени три сгради – Голяма, Средна и Малка, дневен тракт, кухня и стопански постройки.
Първоначално дворецът е построен в стил италиански барок. За влиянието именно на този стил свидетелстват стенописите сграфито, съхранени на някои стени. На първия етаж в централната част на сградата се намира парадната зала и вестибюл с двустранно стълбище. Край него са разположени зали с по-малки размери – кабинет, библиотека и жилищни стаи. Високите помещения на втория етаж са по-просторни. Централната част е заета от вестибюл и две квадратни зали, а в задната част е разположена много голяма зала за провеждане на тържества. Вляво от нея се намира просторна трапезария, а вдясно има още две квадратни зали. За декорацията на интериора е използван мрамор, стенописи с изображения на крале и фрагменти от различни градове. Глобус Беларуси/Архитектурные и иные достопримечательности Беларуси/Ружаны, дворцовый комплекс Сапег В страничните корпуси са разположени жилищните помещения, кабинетът и библиотеката. Анфиладата на първия етаж е оформена със сводести тавани, а на втория – с гредоред.
Под зданието, в огромни триетажни засводени избени помещения се съхраняват арсеналът, архивът и хранителните припаси. Височината на избите е около 10 метра. От тях, според легендите, водят два прохода – един към Деречин на 60 km и втори – към Зверинца на половин километър. Такива тунели не са открити.
През втората половина на 18 век, за възстановяването на двореца, Александър Сапега наема саксонския архитект Ян Самуел Бекер. Всички сгради са напълно реконструирани и работата завършва през 1786 година. Архитектът придава на двореца класическата симетрична форма и включва в обема му западната кула от старото отбранително съоръжение. Западният и източният корпус, разположени симетрично спрямо основния, са свързани с дъгообразна аркада. В тях се помещават картинната галерия, театърът и манежът. От непристъпен замък резиденцията е превърната в изтънчен дворец с градини, паркове и оранжерии. За талантливата му работа Александър Сапега отпуска на Бекер пожизнена издръжка от 2160 злоти.
По отношение на архитектурния стил на двореца, между изкуствоведите съществуват различни мнения. Известният руски изкуствовед Георгий Лукомски характеризира стила като ампир, полските специалисти – като здание във френски стил. Всъщност по-обективно е да се каже, че представлява една симбиоза между барок и класицизъм, който прониква в Беларус през 70-те години на 18 век. Наблюдават се и елементи от стил рококо като картуши и капандури на покрива.
Портик По главната ос, на разстояние от централния корпус, се намира пищен портик с двойни колони и пиластри, свързан с две странично разположени двуетажни постройки. Той изглежда като триумфална арка, издигната над покривите на двете сгради и впечатлява със своето величие. В горната част на тристепенната арка са врязани хералдически символи, изработени от рядък вид дъб, с антични скулптури, барелефи и картуши – хартиени свитъци с подвити краища. Същата дървесина е използвана и в аркадата между дворцовите корпуси. Под арката е монтирана висока, желязна входна врата и две по-малки врати от двете и страни.
Парадна дворцова сграда
В ограниченото пространство на парадния двор, който е разположен само на 1,5 ха, централно място заема главният корпус. Той придобива компактен двуетажен вид с правоъгълен план и висок мансарден покрив. Състои се от три части, различни по размери. В централната се намират преддверие, зали и парадно стълбище.
Главната фасада има 13 прозореца в централната си част, богато декорирани със скулптурни детайли и изящни рисунки. Оформен е дълбок ризалит с висок до втория етаж портик, заобиколен от два чифта колони в коринтски стил и пиластри. Ризалитът завършва с висок триъгълен фронтон, запълнен с барелефи и увенчан в ъглите с гротескни скулптури. На портика, от страната на задната фасада, съответства широка тераса, поддържана от 10 колони, на която се излиза от балната зала. Високите, бароково оформени прозорци на втория етаж допълват представата за парадното предназначение на сградата. На задната фасада се появяват нови детайли – монограм на собственика „АS“, декорация във вид на картуш с букет цветя, типичен пасторален мотив в стил рококо.
Помещенията в сградата са разположени огледално-симетрично. Както и при построяването ѝ, на първия етаж са разположени балната зала, вестибюл и парадно двустранно стълбище. Залата и вестибюлът се осветяват от прозорци на две нива. Местоположението на помещенията на втория етаж обуславя хоризонталното членение на фасадата на партер, параден етаж и горен полуетаж.
В двореца има зали, богато украсени със скъпоценни тъкани и позлата – Голямата, Зелената, Балната, библиотеката и други. В него са разположени арсенал със зарешетени прозорци, зала за молитви с олтар, многочислени гардероби и помещения за лакеите. В покоите има украса от скулптурни фигури, картини, бели кахлени печки, камини. Подовете са настлани с паркет, в стаите има разнообразни мебели, канделабри, различни по големина огледала, бронзови свещници, ценни часовници, китайски лакирани масички и други. Разнообразието от големи скулптури е впечатляващо – направени са от мрамор, гипс, кост, камък, алабастър, бронз и порцелан.
Източен и западен корпус Едновременно с преустройството на централната сграда, Бекер създава голям дворцов ансамбъл със симетрично групирани около парадния двор сгради, голям парк, градини и оранжерии. Двата странични корпуса представляват продълговати, правоъгълни в план, двуетажни постройки, разположени перпендикулярно на централния. За украса на фасадите са използвани ъглови пиластри, гирлянди, скулптури и орнаментално обрамчване на отворите.