Минчо Василев Минев е български скулптор.Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година, стр. 94
Биография Роден е на 20 април 1945 година в шуменското село Драгоево. През 1975 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в класа по декоративно-монументална скулптура на Величко Минеков. Участва в международните симпозиуми по скулптура в Бургас (1977 г., носител на III награда) и Вишне Ружбани (1978 г.). Повечето му творби са в областта на скулптурната композиция и портрета. По-значимите му произведения са: „Безсмъртие“; „Заплаха“; „Милувка“; „Музика“; „Обич“; „Освобождение“; „Орфей“; „Пристан“; „Робство“; „Роден бряг“; „Родна реч“ (1975); „Златни пясъци“ (1976); „Утро“ (1976); „Октомври 1977“ (1977); „Портрет на Ив. Фунев“ (1977); „Плевен 1877“ (1978); „Портрет на Васил Друмев“ (1978); „Семейство“ (1978).
Участник в общи художествени изложби. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия и градските галерии в Благоевград, Добрич, Кюстендил, Павликени, Плевен и Русе.
Източници
Категория:Български скулптори Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Родени в област Шумен