Албанската литература е литература написана на албански език. Терминът може също да се отнася до литература написана от албанци или в Албания.
Ренесанс Териториалното разширение на Османската империя изтласква много албанци от земите им по време на Западноевропейския ренесансов хуманизъм. Сред албанските емигранти, които стават известни на хуманистическия свят са историка Марин Барлети (1460 – 1513), който публикува през 1510 година в Рим история на Скендербег, а тази история от своя страна е публикувана на почти всички европейски езици. Сред другите известни са Марино Бесичеми (1408 – 1526), Гьон Газули (1400 – 1455), Леоник Томей (1456 – 1531), Михеле Маруи (15th century), Михеле Артиоти (1480 – 1556) и много други, творящи в областта на науката, изкуството и философията.A brief history of Albanian literature – Renaissance
Ранен етап на съвременната литература Културната съпротива е изразена на първо време чрез изработването на албански език в областта на църковните дела и книги, главно в католическите северни части на Албания, но и в значителна степен в източноправославните южни части. Протестантските реформи активизират надеждата за развитието на местен език и литература, когато свещеника Гьон Бузуку въвежда албанския език в католическата литургия. По този начин той се опитва да направи за албанския език това, което Мартин Лутер прави за немския.
Мешари (Католически требник) е публикуван от Гьон Бузуку през 1555 година и до днес се счита за първата литературна творба написана на албански език. Доброто ниво на езика и начин на изписване на буквите може да са резултат от по-ранна писмена традиция на албанския език, която не е известна. Но има някои частични доказателства, че през 14 век, дори по-рано от Бузуку има писмен албански език. Първото известно доказателство датира от 1332 година от френския доминикански монах Гийом Адам, архепископ на Антивари, който в една записка на латински пише, че албанците използват латински букви в книгите си, макар че езика им е много различен от латинския. Важно значение за това доказателство имат и фразата при кръщение: (Unte paghesont premenit Atit et Birit et spertit senit) от 1462 година, написана на албански, но с латински букви от епископа на Дуръс Пал Енджьоли. През 1497 година немски пътешественик през Албания Арнолд фон Харф написва речник с албански думи. Намиран е и фрагмент от Библията от Евангелие на Матей от 15 век, написан на албански, но с гръцки букви.
Творбите на албански език през столетията не са били само религиозни текстове, но и исторически хроники. Такъв пример е хуманиста Марин Барлети и книгата му Обсадата на Шкодра (De Obsidione Scodrensi) (1504). Тази книга потвърждава, че такива хроники са писани на езика на хората (in vernacula lingua). Въпреки препятствията, създадени от Контрареформацията, която се противопоставя на налагането на национални езици в християнската литургия, албанската литература продължава да се развива. По време на 16 и 17 век са създадени на албански език катехизиса E mbësuame krishterë (Християнски учения) (1592) от Лекьо Матрьонга, Doktrina e krishterë (Християнска доктрина) (1618) и Rituale romanum (1621) от Питьор Буди, първият писател на автентична албанска проза и поезия, както и апология за Георги Кастриоти (1636) от Фран Барди, който също така публикува и речник на фолклорните творби и теологическо-философския трактат Cuneus Prophetarum (Групата на пророците) (1685) от Петер Богдани най-универсалната личност през албанското Средновековие.
Творбата на Богдани е теологическо-философски трактат, който, чрез търсенето на данни от различни източници, разглежда принципните положения на теологията, пълната библейска история и сложните проблеми на схоластиката, космогонията, астрономията, педагогиката и други. Богдани внася в албанската култура хуманистичния дух и подчертава ролята на познанието и културата в живота на човека.
Друг важен албански писател от това време е Юл Варибоба.A brief history of Albanian literature Early Modern literature
18 век
През 18 век литературата на ортодоксалните и мюсюлмански културни кръгове се развива много. Анонимен писател от Елбасан превежда на албански редица части на Библията. Т. Х. Филипи също от Елбасан превежда Dhiata e Vjetër dhe e Re (Стария и Новия завет). Тези усилия се мултиплицират през следващите векове с публикацията от 1827 година Dhiata e Re (Новия завет) от Г. Гирокастрити и с големия корпус на християнско-религиозните преводи на Констандин Кристофориди (1830 – 1895) и двете публикации на двата главни диалекти на албанския. Тези публикации спомагат за процеса на интегриране на двата диалекта в един цялостен език и за установяване на основата за създаване на национална църква на албанците с литургия на техния език.
Макар и в противоположна посока на тази тенденция, трябва да се спомене и културата на Москополе. Култура, която през 17 век се превръща в голямото сърце на цивилизацията и метрополис на Балканския полуостров с академия и печатница, където работят хора като Т. Кавалиоти, Д. Хаджиу, Г. Воскопояри. Тяхната работа върху познанието, филологията, теологията и философията допринасят за признаването на албанския език. Въпреки че литературата в Москополето еволюира главно на гръцки език, нуждата да се препятства ислямизацията налага употребата на национален език. Влашкият и албански език се използват също така и за преподаването на гръцки в училищата в Москополе и са издавани книги на влашки език по тематиката. Произведенията на писателите и учените от Москополе внасят някои елементи на идеите на европейското Просвещение. Най-известният от тези учени е Теодор Кавалиоти. Според бележки на Х. Е. Тънман, произведението на Кавалиоти, което остава непубликувано в по-голямата си част включва въпроси от почти всички клонове на философията. То показва влияние от Платон, Декарт, Малбранш и Лайбниц
В резултат от влиянието на Исляма и културата на нашествениците през 18 век се появява школа по поезия или литература на писмен албански език, но с арабска азбука. Автори на подобни творби са Н. Фракула, М. Кучуку, С. Наиби, Х. З. Камбери, С. и Х. Фрашъри и Шех Мала. Те заимстват мотиви от ориенталската литература и пишат религиозни текстове и поезия на език, задушен от ориентализми и развиват религиозна лирика и епос.
Национално възраждане През 19 век на Балканите се появяват силни националистически движения. Албанците по това време нямат особена традиция в областта на държава, език и култура, а са с индивидуалистична и регионална психика, произлизаща от върховенството на клана и родствените връзки и нямат все още развит национална съвест. В тази историческа и културна ситуация се появява и развива напълно организирано идеологическо, военно и литературно движение, известно като Rilindja Kombëtare. То е вдъхновено от идеите на Романтичния национализъм и Просвещението, които са на мода сред кръговете на албанската интелигенция и главно сред емигрантите в Италия, Истанбул, Букурещ, САЩ, София и Кайро.
Сред целите на националното Възраждане е да развива албанския като език на културата, да организира националното образование и създава национална литература на културно ниво, а на национално ниво да създаде независима държава. Мотивите и поетическите форми в литературата включват етическия човек, борещия се албанец и в по-малка степен драматичния човек. Тя е свързана в голяма степен с фолклорната традиция. За литературата е характерен и реторичен патос за отминалите героични войни.
Следването на тази традиция и публикацията на Rapsodi të një poeme arbëreshe (Rhapsody of an Arbëresh Poem) през 1866 година от Йероним де Рада, на Përmbledhje të këngëve popullore dhe rapsodi të poemave shqiptare (Колекция от албански народни песни и рапсодии на албански поеми) през 1871 от Зеф Юбани, на Bleta shqiptare (Албанска пчела) през 1878 година от Тими Митко, водят до създаване на компактна етническа и културна идентичност на албанците.
Двама от най-големите представители на Албанския романтизъм на 19 век са: Йероним де Рада (1814 – 1903) и Наим Фрашъри (1846 – 1900). Последния е роден в Албания, учи в школата Зосимая в Янина, но емигрира и умира в Истанбул. Първият е албански поет-романтик, който донася климата на европейския романтизъм, а втория е албански романтик и пантеист, който слива в своята поезия влиянието на източната поезия, особено персийската с духа на Западния Романтизъм.
Де Рада пише серия от епическо-лирически поеми в стила на албанските рапсодии като Këngët e Milosaos (Песни на Милосао), 1836, Serafina Topia 1839, Skënderbeu i pafat (Нещастния Скендербег) 1872 – 1874 с амбицията, че ще създадат национален епос за века на Скендербег. Вървейки по стъпките на Йохан Готфрид фон Хердер, Де Рада въздига любовта към народните песни в своята поезия и ги обрисува в етнографски цветове. Неговите произведения оказват лияние върху албански живот с характерните му обичаи и душевност, както и на албанската драма от 15 век, когато Албания е под османско владичество. Конфликтът между щастието на индивида и трагедията на нацията, жените, които жънат в полетата, мъжа отиващ на война и жената, бродираща своя колан са представени с деликатно лирическо чувство.
Наим Фрашъри пише пасторалната поема Bagëti e bujqësia (Овчари и фермери) (1886), колекция от философски, патриотични текстове, както и любовната лирика Lulet e verës (Летни цветя), (1890), епическата поема за Скендербег Histori e Skënderbeut (Историята на Скендербег) (1898), религиозната поема Qerbelaja (1898), две поеми на гръцки език O Eros (О, Ерос) и O alithis pothos ton skipetaron (Истинското желание на албанците), някои текстове на персийски език Tehajylat (Мечтата) и много трудове на албански език. Той е признат за най-великия албански национален поет. Наим Фрашъри създава модерната лирика в албанската поезия. В духа на Буколики и Георгики на Вергилий в своята творба Bagëti e bujqësia той възпява труда на и овчаря чрез писането на химн за красотите на родината и изразява носталгията на поета-емигрант и гордостта на това да бъдеш албанец.
Светът на романтичния герой с неговите яростни чувства е доведен в албанския романтизъм чрез поезията на Зеф Серембе. Поезията на Ндре Миеда и Андон Зако Чаюпи, който живее в края на Ренесанса, носи знаците на разпада на артистичната система на Романтизма в албанската литература.
Чаюпи (1866 – 1930) е селски поет, вид народен бард, наречен мистрала на Албания. Той вкарва в албанската литература комедията на обичаите и трагедията на историческа тематика. Завършва френски колеж в Александрия и Женевския университет. Добър познавач на френската литература, Чаюпи е първият, който донася фабулите на Ла Фонтен на албански език, като по този начин отваря пътя за преводът и приемането на произведения на световната литература на албански език.
Други известни писатели от този период са: Наум Векилхарджи, Сами Фрашъри, Пашко Васа, Йероним де Рада, Гаврил Дара младия, Зеф Серембе, Дора Д'Истрия, Луиги Гуракяи, Филип Широка, Михал Грамено, Ристо Силики, Александър Ставре Дренова и т.н.
Съвременна литература Независимост Главната посока, която поема албанската литература между двете световни войни е тази на реализма с остатъци от романтизма.