Пенсилвания () са серия броненосни крайцери на ВМС на САЩ. Те са първите серийни броненосни крайцери на американския флот. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Пенсилвания“ (), „Колорадо“ (), „Уест Вирджиния“ (), „Мериленд“ (), „Калифорния“ () и „Саут Дакота“ ().

Проектът претърпява развитие в броненосните крайцери тип „Тенеси“.

Проектиране Големи броненосни крайцери, предназначени за действия в качеството на бързоходен отряд в състава на линейния флот (аналогично на крайцерите на Камимура в Руско-японската война). В качеството на прототип са взети броненосци от типа „Мейн“.

Конструкция

Названита на крайцерите съответстват на „линкорния стандарт“ – по имената на щатите. Но въоръжението на крайцерите свидетелства за обратното: почти 14-хилядотонните чудовища носят същата артилерия, която имат и японските „асами“ – четири осемдюймовки в кули и четиринадесет шестдюймовки в каземати. Примерно аналогична се явява и тяхната защита, макар за разпределението на бронята да има значение националнате школа. Поясът е малко по-тънък, 152 мм вместо японските 178, скосовете на палубата зад него – 102 мм против 51 и 63 на „Асама“ и „Ивате“, за сметка на това хоризонталната палуба е само 37 против 51 и 63 за японците, плюс броня Харви, като на „Асама“, макар и по-добро качество, но не е Круп. В крайна сметка „американците“ имат известно преимущество над „асамите“ в прикритието на жизненоважните части на малки дистанции, за големите по-добре защитени са „Изумо“.

Брониране Свръхмека никелова броня, Круповска и броня „Харви“ на палубата. По сравнение с предходните броненосни крайцери е усилена защитата: поясът по водолинията става 152 мм, горният пояс е 5" (127-мм), краищата са прикрити с 3,5" (89 мм) броня. Челната част на оръдейните кули на главния калибър е 6,5-дюймова (165-мм). Дебелината на хоризонталната броня на палубата е 38 мм, скосове, в пределите на цитаделата, имат дебелина 102 мм и се допират до долния ръб на пояса, по краищата дебелината на скосовете е по-малка. Дебелината на бронята на бойната рубка е 229 мм.

Въоръжение В качеството на главен калибър са поставени по четири 8-дюймовки с дължина на ствола 40 калибра. По вертикалата лафетите осигуряват на оръдията пределните ъгли на насочване от −7° до +14°. Далечината на тяхната стрелба е 58 кбт. (10 700 м). Теоретичната им скорострелност е 2 – 2,8 изстрела/минута, практическата е 1,5 и/м.

Останалото въоръжение се състои от скорострелни оръдия: 14 152-мм оръдия Мк. 6 с дължина на ствола от 50 калибра: всичките 152-мм оръдия са разположени в бронирани каземати – десет на батарейната палуба и четири на горната и осемнадесет 76-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. 152-мм оръдия имат ъгъл на наклон -7°, на възвишение 15°, далечината им на стрелба при ъгъл +14,9° е 15 000 ярда (13 716 м, 74 кбт.), максималната им скорострелност съставлява три изстрела в минута. Оръдията стрелят с 95 – 105 фунтови снаряди (43 – 48 кг)

Модернизация Крайцерите влизат в броненосните ескадри на Атлантическия флот, в качеството на бързоходно крило.

Руско-японската война показва, че главният калибър на крайцерите не отговаря на изискванията на ескадрения бой и те не следва да бъдат поставяни в линията. Те могат да служат с броненосците, но никога не могат да заемат тяхното място в линията. Налага се ГК да бъде сменен по спешност.

В периода 1909 – 1911 година 8"/40 оръдия на корабите са заменени с четири 8-дюймови (203 мм/45) Mark 6 в кулите Mark 12. На „Колорадо“ те са сменени преди всички останали, поради разрив на ствол през 1907 г. Оръдията са комплектовани със снаряди с маса 118 кг. Ъглите на тяхното вертикално насочване са – 7° + 20°. Оръдията имат максимална далечина на изстрела от 22 000 ярда (20 000 м, 108 кбт.). Скорострелност 1 – 2 изстрела в минута.

Представители Име Заложен Спуснат на вода Влязъл в строй История „Пенсилвания“USS Pennsylvania, ACR-4 През 1912 г. е преименуван на „Питсбърг“. „Уест Вирджиния“USS West Virginia, ACR-5 През 1916 г. е преименуван на „Хънтингтън“. „Калифорния“USS California, ACR-6 През 1914 г. е преименуван на „Сан Диего“. Той е единственият загубен през Първата световна война голям боен кораб на САЩ. „Колорадо“USS Colorado, ACR-7 През 1916 г. е преименуван на „Пуебло“. „Мериленд“USS Maryland, ACR-8 През 1916 г. е преименуван на „Фредерик“. „Саут Дакота“USS South Dakota, ACR-9 През 1916 г. е преименуван на „Хурон“.

Оценка на проекта Оказва се, че бидейки с 4000 тона по-големи от японските броненосни крайцери от типа „Изумо“ американските кораби нямат преимущества нито във въоръжението, нито по мореходност, нито в защита. Преимуществото им това е по-високата с 1¼ възела скорост, а недостатъкът, е това, че главният калибър на американските крайцери има по-малка далечина на стрелбата. Американските крайцери, наистина, превъзхождат, също така влизащите в отряда на Камимура „Асами“, и по защита, мореходност и далечина на плаване, но „Асамите“ към това време са вече доста стари крайцери.

За сметка на това с тях американците имат примерно равна максимална скорост, и на тези, и на другите им се налага да преминат през замяна на котлите, но ако причината за „Асамите“ да става архаичността и износеността на „огнетръбите“, то за „Пенсилвания“ и „Колорадо“ това е ненадеждността на котлите система „Никлос“, усилено лансирани от „Крамп“. С тях се мъчат във всички флоти. Налага се да се помъчат и самите създатели. Едва на прага на Първата световна война те са заменени с по-некапризните и мощни котли Бабкок-Уилкокс, които стават стандартни за ВМС на Съединените Щати.

Корабите на проекта бързо остаряват морално („Саут Дакота“ още преди да влезе в строй). Към началото на Първата световна война нямат значително бойно значение. „Девъншир“ „Колорадо“ „Сейнт Луис“ „Йорк“ „Изумо“ „Баян“ „Леон Гамбета“Година на залагане 1903 1901 1902 1903 1898 1900 1901Година на влизане в строй 1905 1905 1905 1905 1900 1903 1905Водоизместимост нормална, т 11 024 13 899 9855 9533 9906 7326 11 959 Пълна, тЗа британските и американските кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове 12 700 15 380 11 024 10 266 10 470 8238 13 108Мощност на , к.с. 21 000 23 000 21 000 19 000 14 500 16 500 27 500Максимална скорост, възела 22 22 22 21 20,75 20,9 22,5Далечина на плаване, морски мили (при, възела) 8500 (10) 6000 (10) 6000 (10) 4200 (12) 4900 (10) 3900 (10) 6500(10)Брониране, мм Тип КЦ, СХ КЦ КЦ СХ КЦ Борд 152 152 102 100 178 200 150 Палуба (скосове) 25(51) 37(102) 25(76) 40(60) 63(63) 60 55 – 60(65) Кули 127 165 - 150 152 150 170Барбети 152 152…76 - 150 152 150 140 Рубка 305 229 127 150 356 160 150Въоръжение 4×1×190-мм/506×1×152-мм/452×1×76,2-мм/2818×1×47-мм/432 ТА 2×2×203-мм/40 14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/502 ТА 14×1×152-мм/50 18×1×76,2-мм/50 2×2×210-мм/40 10×1×150-мм/40 14×1×88-мм/304 ТА 2×2×203-мм/4514×1×152-мм/4012×1×76,2-мм/405 ТА 2×203-мм/408×1×152-мм/4520×1×75-мм/502 ТА 2×2×194-мм/4016×1×164-мм/4522×1×47-мм/434 ТА

Коментари към таблицата

Коментари

Източници

Литература

Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки PENNSYLVANIA armoured cruisers (1905 – 1908)