Филота (, Philotas) е македонски стратег по време на Диадохските войни през IV век пр. Хр. Той не трябва да се бърка с Филота, син на пълководеца Парменион и вероятно със сатрапа на Киликия Филота.
След смъртта на Александър Велики Филота е привърженик на имперския регент Пердика и след неговото убийство през 321 г. пр. Хр. на Нил се присъединява към Алкет и му помага в Кария против Асандрос. През лятото 319 г. пр. Хр. те са победени от Антигон I Монофталм в битката при Кретополис в Писидия. Алкет се самоубива, Филота с други попада в плен.Диодор, 18.45.3 През 316 г. пр. Хр. пленниците след бунт поемат контролата над скалния замък във Фригия, където били затворени. Обаче след четимесечна обсада те трябва отново да се подчинят на Антигон.Диодор, 19.16
Филота отива в свитата на Антигон, за когото през 313 г. пр. Хр. по време на третата диадохска война завладява Милет.Диодор, 19.75.3-4 Малко преди битката при Ипсос 301 г. пр. Хр. Филота сменя страната и отива при Лизимах. От него той получава заедно с майстора на хазната Филитер осигуряването на Пергамон.Диодор, 20.107.4-5; Павзаний, 1.8.1 След това неговата следа се загубва.
Литература Waldemar Heckel: The marshals of Alexander’s empire. Routledge, 1992, ISBN 0-415-05053-7.
Източници
Категория:Древномакедонски военни дейци