Италианският иредентизъм в Далмация е движение на общественото мнение, което между втората половина на XIX и първата половина на XX век се стреми към обединението на Далмация с Кралство Италия.

Причини за иредентизъм

Далматинските иредентисти настояват за анексирането на Далмация към Кралство Италия, защото я смятат за иредентиска територия – земя, която според тях е неразривно свързана с италианското културно и идентичностно наследство. Освен това регионът се възприема като част от естествените географски граници на физическа Италия.Irredentismo italiano in Dalmazia, di Lucio Toth

В подкрепа на тези претенции иредентистите изтъкват историческото присъствие на италианска общност в Далмация, датиращо още от преди XI век. През този период Венецианската република започва да оспорва контрола над региона с Кралство Унгария. През 1409 г. Венеция окончателно анексира Далмация, която остава под нейно управление до 1797 г., с изключение на Дубровнишката република. Между 1805 и 1807 г. Далмация, заедно с Дубровник, е включена в състава на Наполеоновото Кралство Италия.

Според демографски данни, през 1816 г. италианскоговорящото население в Далмация наброява приблизително 60 000 души, което представлява около 20% от общото население на региона.Dizionario Enciclopedico Italiano (Vol. III, pag. 729-730), Roma, Ed. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, fondata da Giovanni Treccani, 1970 През 1910 г. този брой е намалял значително — италианците са 18 028 души, или едва 2,7% от населението.Š.Peričić, O broju Talijana/talijanaša u Dalmaciji XIX. stoljeća, in Radovi Zavoda za povijesne znanosti HAZU u Zadru, n. 45/2003, с. 342

История Предистория

Първите прояви на участие на италианските далматинци в движението Рисорджименто се свързват с революционните събития от 1848 г., когато те вземат активно участие в създаването на Република Сан Марко във Венеция. Сред най-известните далматински фигурии, ангажирани в този процес, се открояват Николо Томазео и Федерико Сейсмит-Дода.Dizionario Enciclopedico Italiano (Vol. III, pag. 729-730), Roma, Ed. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, fondata da Giovanni Treccani, 1970

След този период в Далмация се формират две основни националистически движения – италианското и славянското. Италианското движение намира своя водещ представител в лицето на Антонио Баямонти,Dizionario Enciclopedico Italiano (Vol. III, с. 729-730), Roma, Ed. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, fondata da Giovanni Treccani, 1970 който в периода 1860 – 1880 г. заема длъжността кмет на Сплит, избран от проиталианската автономистка партия, представляваща италианското мнозинство в града. Баямонти е реформатор и единодушно признат кмет, а също така е член на Далматинския провинциален парламент (1861-1891) и на Австрийската камара на депутатите (1867-1870 и 1873-1879).

С нарастването на прославянските настроения във Виена Баямонти реагира със запомнящи се речи пред централния парламент в австрийската столица. В опит да го отстрани от политическата сцена, Хабсбургското правителство му предлага престижна дипломатическа кариера, която той категорично отказва. Впоследствие, използвайки политическо напрежение и бунт, през 1880 г. градският съвет на Сплит, ръководен от Баямонти, е официално разпуснат.

Антииталиански мерки на Хабсбургското правителство След третата война за италианска независимост, която довежда до анексирането на територии към Кралство Италия, австрийската имперска администрация през втората половина на XIX век засилва своето политическо влияние в регионите с италианско население. Целта е да се ограничи въздействието на италианската етническа група поради опасения от нейните иредентистки стремежи.

На заседание на Министерския съвет на 12 ноември 1866 г. император Франц Йосиф I Австрийски очертава мащабен проект, насочен към германизацията или славянизацията на областите на империята с италианско присъствие.Die Protokolle des Österreichischen Ministerrates 1848/1867. V Abteilung: Die Ministerien Rainer und Mensdorff. VI Abteilung: Das Ministerium Belcredi, Wien, Österreichischer Bundesverlag für Unterricht, Wissenschaft und Kunst 1971, vol. 2, с. 297. Пълно цитиране на източника и превод от Luciano Monzali, Italiani di Dalmazia. Dal Risorgimento alla Grande Guerra, Le Lettere, Firenze 2004, с. 69.) Тези политики поставят италианското население в неблагоприятно положение и допринасят за задълбочаване на напрежението между италианци и славяни.

Въпреки това, благодарение на сътрудничество с местните сърби, въведено от Роберто Гилянович от Задар и Джовани Авоскани от Дубровник, италианците успяват да поемат управлението на общинската администрация в Дубровник през 1899 г. През 1909 г. обаче италианският език е забранен във всички обществени институции, а италианците са изгонени от общинските администрации.Dizionario Enciclopedico Italiano (Vol. III, с. 730), Roma, Ed. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, fondata da Giovanni Treccani, 1970 Тези действия, наред с други мерки в полза на славянската етническа група – считана от империята за по-лоялна към короната – допринасят за ескалация на конфликта и за засилване на най-радикалните и революционни течения сред италианските иредентисти.

Организиран иредентизъм Политическите искания на италианските далматинци намират израз чрез дейността на Автономистката партия, основана през 1878 г. и разпусната през 1919 г. Неин виден представител е Антонио Баямонти. Първоначално тя се ползва с подкрепата и на част от славянското население, но с течение на времето, поради засилващата се враждебност от страна на австрийските власти и нарастващите противоречия със славянския елемент, автономистката програма е заменена с открито иредентистки проект за региона.

През 1889 г. е основавано Дружество „Данте Алигиери“, чиято цел е защита и разпространение на италианския език по света. Това създава възможност за подкрепа на инициативи, насочени към съхраняване на италианоезичния елемент в Далмация. В този период Роберто Гилянович, като попечител на дружеството, основава Националната лига в Задар и активно насърчава популяризирането на италианската култура в района. Същата година иредентистът Луиджи Дзилиото става кмет на Задар – пост, който заема до началото на Първата световна война, когато е обвинен в държавна измяна и е отстранен от австрийските власти.

На 26 април 1909 г. са приети законодателни разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 1912 г. и премахват официалния статут на италианския език в региона, като остават само хърватския език като признат административен език. Това решение води до изключване на италианските далматинци от общинските администрацииDizionario Enciclopedico Italiano (Vol. III, с. 729-730), Roma, Ed. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, fondata da Giovanni Treccani, 1970, което допълнително изостря иредентистките настроения сред тях.

С избухването на Първата световна война много далматински италианци се записват в Кралската армия, за да воюват заедно с Италия. Сред тях се откроява Франческо Рисмондо, докато други, като Натале Крекич и Ерколано Салви, са интернирани в Австрия.

Нарушени споразумения

След края на Първата световна война, която според някои историци като Адолфо Омодео бележи завършека на Рисорджименто, Италия очаква да анексира Северна Далмация – включително градовете Зара (Задар), Себенико (Шибеник) и Книн – в съответствие с клаузите на Лондонския договор от 1915 г. Анексирането обаче е оспорено от новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, което получава подкрепата на американския президент Удроу Уилсън. В резултат на това Далмация е присъединена към новосформираното Кралство Югославия, с изключение на Задар и някои острови, които са прехвърлени на Италия съгласно Рапалския договор от 1920 г.

Междувоенният период се характеризира с напрегнати отношения между италианските и славянските далматинци, допълнително усложнени от политическото напрежение между Италия и Югославия. През 1928 г. е подписан двустранен договор между Италия и Югославия, целящ улесняване на завръщането на италианските бежанци от Далмация. Въпреки това договорът е възприет като провокация от славянското население и на практика остава неприложен.

Сред най-активните представители на иредентисткото движение в този период се откроява Алесандро Дудан — страстен защитник на идеята за анексиране на Далмация към Италия, както по време на Първата, така и на Втората световна война.

Втора световна война През 1941 г., в хода на Втората световна война, Югославия е окупирана от силите на Оста – Италия и Нацистка Германия. Територията на Далмация е разделена между Италия, която създава Губернаторство Далмация, и Независимата хърватска държава, която анексира Дубровник и Морлакия.

След капитулацията на Италия на 8 септември 1943 г. Независимата хърватска държава анексира Губернаторство Далмация, с изключение на територии, които са били под италианска юрисдикция още преди началото на конфликта – например град Задар.

С подписването на мирните договори през 1947 г. и с последвалото предаване на цяла Далмация на Югославия, включително Задар и италианските острови, италианските далматинци последват съдбата на истрийските изгнаници: само стотина от тях остават в Задар – италиански град, сринат до основи от бомбардировките, където преди това са живели около 20 000 техни сънародници.

Изселвания

Италианското иредентистко движение в Далмация окончателно замира след края на Втората световна война. Основните причини за това са масовото изселването на италианските далматинци от родните им земи и отказът на следвоенната италианска държава да поддържа иредентистка политика.

След 1947 г. Далмация става част от Социалистическа федеративна република Югославия. В рамките на федерацията по-голямата част от региона попада в състава на Социалистическа република Хърватия. Изключения правят: Которският залив и Будва, които са включени в Социалистическа република Черна гора Неум, който става единственият морски излаз на Социалистическа република Босна и Херцеговина

След разпадането на Югославия през 1991 г. териториалните граници, установени в социалистическия период, остават непроменени. Това затвърждава новата геополитическа карта на Адриатическо море, в която италианското културно наследство в Далмация остава предимно в историческите архиви и в спомените на изгнаниците.

Вижте също Италиански иредентизъм в Истрия Италиански иредентизъм Рисорджименто

Източници

Литература Matteo Bartoli, Le parlate italiane della Venezia Giulia e della Dalmazia, Grottaferrata, Tipografia italo-orientale, 1919. don Giovanni Eleuterio Lovrovici, Zara dai bombardamenti all'esodo (1943–1947), Marino. Roma, Tipografia Santa Lucia, 1974. (EN) Arrigo Petacco, A tragedy revealed: the story of Italians from Istria, Dalmatia, Venezia Giulia (1943–1953), Toronto, University of Toronto Press, 1998. Angelo Vivante, Irredentismo adriatico, Dedolibri, 1984.

Категория:История на Далмация Категория:История на Италия Категория:Спор за Далмация