Симия (, Simmias; † 330 г. пр. Хр.) е офицер на македонския цар Александър Велики през IV век пр. Хр.
Той е вторият от четирите сина на Андромен от Тимфея. Диодор, Bibliotheca, xvii. 45; Курций Руф, Historiae Alexandri Magni, v. 1; Ариан, Anabasis Alexandri, iii. 27 Неговите братя са Аминта († 330 г. пр. Хр.), Атал († 336 г. пр. Хр.) и Полемон († сл. 316 г. пр. Хр.). Той и по-малките му братя са взети от цар Филип II в македонския двор в Пела, където стигат до важни позиции.Диодор 16.94.4 Брат му Аминта е през 333 г. пр. Хр. генерал на македонския цар Александър Велики.
Той участва в похода на Александър в Азия. Според Ариан през 332 г. пр. Хр. брaт му Аминта е изпратен да събира войска в Македония. Тогава Симия поема неговата войска и я командва в битката при Гавгамела 331 г. пр. Хр.Ариан, Anabasis 3, 11, 9. Според Диодор и Курций Руф командването поема по-опитният Филип (син на Балакър). Диодор 17, 57, 3; Курций Руф 4, 13, 28. Аминта се връща едва през късното лято 331 г. пр. Хр. с подсилваща войска за Александър и поема отново командването на своята част. След една година Аминта умира и третият брат Атал поема командването, понеже Симия е вече умрял или е сметнат за неподходящ за командир.
Източници
Литература Waldemar Heckel: Who’s who in the age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander’s empire. Blackwell, Oxford 2006, ISBN 978-1-4051-1210-9, S. 249.
Категория:Древни македонци Категория:Пълководци на Александър III Македонски