Саке́н (Садвака́с) Сейфу́лин (; 1894 – 1939) е основоположник на съвременната казахска литература, поет и писател, държавен деец, виден член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Сейфу́лин е основател на Съюза на писателите на Казахстан и е един от първите председатели на Съвета на народните комисари (правителството) на Киргизката автономна съветска социалистическа република (днешния Казахстан).
Биография Роден е в номадски аул в Акмолинския уезд на тогавашната Акмолинска област (сега в Карагандинската област). Между 1905 и 1908 година учи в руско-казахското училище в Акмолинск. През 1912 година е учител по руски език в мюсюлманско медресе. На 21 август 1913 година постъпва в Омската учителска семинария, където учи с Магжан Жумабаев. Попада в архивите на Охранката, след като става ръководител на културно-просветното дружество на казахските младежи „Бірлік“ („Единство“).
През 1914 година издава стихосбирката „Өткен күндер“ („Отминали дни“), а през 1916 година – стихотворението „Вълнение“, посветено на Казахското въстание. Подкрепяйки Февруарската революция, през 1917 г. Сакен Сейфулин създава обществено-политическото и културно дружество „Жас қазақ“ („Млад казах“) и вестника „Тіршілік“ („Живот“).
Веднага след Великата октомврийска социалистическа революция Сейфулин пише стихотворението „Ану-ка, джигиты!“, което се смята за първото произведение на казахската съветска литература. На 27 декември 1917 година Сейфулин е избран за народен комисар по просвещението. През Гражданската война е задържан от белогвардейците на атамана Аненков, но след 47 дни успява да избяга. На 7 май 1920 г. е назначен за помощник-завеждащ административния отдел на Революционния комитет в Акмолинск.
През октомври 1920 година става член на президиума на Централния изпълнителен комитет на Киргизката АССР, а през декември 1922 година е избран за председател на Съвета на народните комисари на Киргизката АССР. Участва в присъединяването на Акмолинската и Семипалатинската област към Киргизката АССР. Издава вестник „Еңбекши қазақ“ („Трудов казах“). Радее за използването на казахския език в официалното деловодство.
След 1925 година постепенно преминава от политиката в науката и образованието. На 7 април 1925 г. е назначен за председател на Академичния център – първата научна организация в Казахстан. През 1926 г. става завеждащ филиала в републиката на Института по история на Октомврийската революция. От 1927 г. е ректор на Къзълординския институт за народна просвета, от 1928 година е ректор на Ташкентския казахски педагогически институт и лектор по казахска литература в Ташкент, а от 1934 година е професор в Казахския комунистически институт по журналистика. Събира образци на казахското устно творчество, издава учебник по история на казахската литература, сатиричен роман и повест.
На 24 септември 1937 година Сейфулин е арестуван от НКВД, изтезаван Любовь поэта, Архив и осъден на смърт като „враг на народа“. Разстрелян е на 25 април 1938 година в Алма-Ата. Сакен Сейфуллин. Тернистый путь, Архив Реабилитиран е от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 21 март 1957 година.
Творчество Шъгармалар (Съчинения), т. 1 – 6, Алма-Ата, 1960 – 1964 Сейфуллин Сакен. Стихотворения и поэмы , Москва, 1958 „Тернистый путь“, Алма-Ата, 1964 „Наш быт“, роман „Айша“, повест
Източници
Външни препратки Произведения Сакена Сейфуллина
Категория:Съветски политици Категория:Министър-председатели на Казахстан Категория:Казахстански политици Категория:Казахстански учени Категория:Ректори на висши училища Категория:Съветски писатели Категория:Съветски поети Категория:Казахстански писатели Категория:Казахстански поети Категория:Съветски журналисти Категория:Членове на КПСС Категория:Починали в Алмати