Макарий III (, известен в България и като архиепископ МакариосЕнциклопедия А-Я, изд. БАН, София, 1974 г.) е архиепископ на Православната църква на Кипър. Той е първият президент на Република Кипър и остава такъв в продължение на 17 години до смъртта си – от 1960 до 1977 година. Encyclopedia Britannica/Makarios III, Bishop and president of Cyprus
През 1970-те години е най-известният православен епископ в неправославния свят. New World Encyclopedia/Makarios III През по-голямата част от живота си се бори за обединението на Кипър с Гърция. Encyclopedia.com/Makarios III Макарий управлява страната в много тежък исторически период, когато Великобритания, Гърция и Турция се стремят към господство над острова. В международен план остава противоречива фигура, но сред кипърските гърци често е смятан за национален герой. В политиката архиепископът винаги е предпочитал преговорите пред прилагане на сила.
Ранни години Роден е с името Михаил Христодулу Мускос на 13 август 1913 година в село Пано Панагия, окръг Пафос, в западната част на Кипър. По това време островът е британска колония. Баща му е беден фермер, а майка му умира малко след раждането му.
На 13-годишна възраст, след завършване на основно образование в родното си село, е приет за послушник в манастира Кикос, един от най-богатите и най-известни в Кипър. Когато става на 20 години, е изпратен в Общокипърската гимназия в Никозия, където през 1936 година завършва средното си образование. Завръщайки се в Кикос, е ръкоположен за дякон в Кипърската православна църква под името Макарий, което означава „благословен“. Месец по-късно манастирът му отпуска малка издръжка, с която да продължи обучението си в Гърция.
Макарий прекарва трудните години на Втората световна война в изучаване на богословие и право в Атинския университет, който завършва през 1942 година. Още преди да е ръкоположен, поема задълженията на свещеник в кипърската православна църква, като запазва интереса си към академичното богословие. През 1946 година е ръкоположен за свещеник и получава стипендия от Световния съвет на църквите, за да продължи богословското си обучение в САЩ. Там той изучава религия и социология в Бостънския университет.
Църковна кариера През пролетта на 1948 година, докато все още учи в САЩ, Макарий получава известие, че е избран за епископ на Китион със седалище в Ларнака – сред 4-те епископии на Църквата на Кипър, и това го кара да се завърне у дома. На 20 октомври 1950 година, след смъртта на архиепископ Макарий II Кипърски, над 400 000 кипърски гърци го избират за архиепископ и етнарх на Кипър. Така на 37-годишна възраст архиепископ Макарий III става глава на автокефална църква в Източното православие. В тази си роля е не само официалният глава на православната църква в Кипър, но става и етнарх, де факто национален лидер на гръцката кипърска общност. Тези 2 позиции, всяка от които с огромно влияние, поставят Макарий в центъра на кипърската политика.
Борба за еносис и ЕОКА
Архиепископ Макарий е лидер в борбата за еносис, стремежа на Кипър да се присъедини към Гърция, която се развива по време на следвоенната британска окупация. Подобно на много обществени фигури в гръцката кипърска общност през 1940-те и 1950-те години, той е активен поддръжник на еносиса още от тийнейджърските си години. Като архиепископ на Кипърската църква, както и като етнарх на гръцката християнска общност на острова, той играе важна роля в политическия живот на страната. Противопоставя се на предложението на британското правителство за статут на Кипър като член на Британската общност. Турция, от своя страна, иска разделяне на острова под предлог защита на значителното турско население в него.
През 1950-те години Макарий е много популярна фигура сред кипърските гърци. Като ревностен защитник на еносиса, той поддържа тесни връзки с гръцкото правителство. След референдума за присъединяване на Кипър към Гърция, отхвърлен от Британското правителство, архиепископ Макарий организира политическото движение Панелински комитет, на който възлага надеждите си за победа на идеята за еносис. По-късно, разочарован от безразличието на международната общност, той приема предложението на гръцкия полковник от кипърски произход Георгиос Гривас за сътрудничество. В Атина архиепископът дава пари на Гривас за да закупи първата партида оръжия и се съгласява със заминаването на гръцка бойна група в Кипър. Информационный портал Наш Северный Кипр/Гривас и его террористическая организация
С парите на православната църква Гривас започва внимателна подготовка, създава бази в планината Троодос и подбира кадри. В конспиративната си работа се опира на поддръжката на Макарий, без която дейността му на острова не би била възможна. Така, през 1951 година е създадена тайната военно-политическа организация на гърците-киприоти ЕОКА. Военно-промышленный курьер, общороссийская еженедельная газета/Молон лаве! Това е типично движение за независимост през този период, разглеждано от някои като легитимно съпротивително движение, а от други – като терористична организация.
През 1954 година британската политика довежда до масови улични протести на острова и от април следващата година EOKA започва въоръжена партизанска борба. През февруари 1954 година Макарий се среща с гръцкия премиер Александрос Папагос и печели гръцката подкрепа за еносис. През юли същата година Макарий и Гривас се срещат в Атина и създават конспиративен център Революционен съвет, който да се справи с практическите въпроси на подготовка и съгласуване на кампанията за еносис в Кипър. На 20 август същата година, отчасти по инициатива на Макарий, Гърция подава петиция до ООН с искане за прилагане на принципа за самоопределение на народа на Кипър. Надеждата е, че след обществен плебисцит ще се постигне доброволното присъединяване на Кипър към Гърция.
През следващите 5 години Макарий работи неуморно и успешно за привличане вниманието на света към въпроса за самоопределението на Кипър – в Атина, Лондон, Вашингтон, както и в различни други европейски столици. Говори в Общото събрание на ООН и на конференцията на страните от третия свят в Азиатско-Африканския регион, проведена в Бандунг, Индонезия. През 1955 година в Лондон се провежда конференция, с участието на Гърция и Турция, по въпроса за самоопределянето на Кипър, която не постига успех.
След като тя се проваля, започва въоръжената борба на кипърците срещу британското управление. Словари и энциклопедии на Академике/Всемирная история ЭОКА В този момент Макарий приема подкрепата не само на ЕОКА, но и на кипърските комунисти. Надига се вълна от протести, партизански действия, демонстрации, бунтове, саботажи и насилие, които оказват влияние както върху Турция, така и върху Гърция. Британците отговарят с изпращането на нови войски в Кипър и с масови арести.
Във връзка с усложнената обстановка в страната, стартират нови преговори за запазване на мира на острова. Те се провеждат между архиепископ Макарий III и британския губернатор маршал Джон Хардинг. Британското правителство приема самоопределянето на острова, но само под британско върховенство, поради което не се постига консенсус и преговорите са прекъснати. В същото време Турция заплашва, че ще завземе Кипър, който се намира само на 40 km от брега ѝ, ако се допусне Гърция да придобие острова.
Политика на таксим Лидерите на кипърските турци са категорично против еносиса и предпочитат да останат британски граждани, вместо да се обединят с Гърция. Турция следи отблизо развитието на процесите в Кипър и продължава да заплашва, че ще използва всички мерки за защита на турските жители на острова.
Експлозиите и убийствата, организирани от EOKA в турския квартал на Никозия, принуждават кипърските турци да създадат своя организация за самозащита. Като отговор на действията на ЕОКА и идеята за еносис, в края на 1950-те години, те създават алтернативна съпротивителна организация, наречена ТМТ (Türk Mukavemet Teskilati). Тя си поставя за цел да защитава правата на турската общност в Кипър и поставя искането за разделяне на острова на гръцка и турска част. Организацията е подкрепяна активно от турското правителство, което води политика на разделение, известна като „таксим“.„Геополитика“, списание за геополитика, геостратегия и анализи/Геополитически аспекти на кипърския конфликт – предпоставки, развитие и алтернативи
Застъпниците на таксим смятат, че общността на кипърските турци ще бъде преследвана в един гръцки Кипър, и че те ще са в безопасност, само ако островът остане под британски или турски суверенитет. По този начин, спорът за Кипър става все по-поляризиран между двете общности с противоположни визии за бъдещето на острова.
Изгнание в чужбина След провала на преговорите, британците официално обявяват Макарий за терорист и го обвиняват в съучастие с ЕОКА. Архиепископът е арестуван за противодържавна дейност и през март 1956 година е депортиран на остров Махѐ, един от Сейшелските острови в Индийския океан. Вследствие на това ЕОКА засилва дейността си, води партизанска война срещу британските окупатори и извършва поредица от терористични акции. През март 1957 година Макарий е освободен, но му е забранено да се върне в Кипър. Той напуска Махѐ с танкер, осигурен от Аристотел Онасис и гръцкото правителство. Пътува с него до Мадагаскар и оттам – за Атина. History Today/Volume 56, Issue 3, March 2006/Archbishop Makarios Deported from Cyprus Чак през следващата година успява да замине за страната си.
Създаване на Република Кипър През 1957 година Гърция, под натиска на страните от НАТО, оттегля лозунга си за еносис и гарантира независимостта на Кипър, съвместно с Турция и Обединеното кралство. През 1958 година Макарий обявява, че приема независимостта на Кипър и се отказва от еносиса. Краят на въоръжената съпротива на кипърските гърци не довежда до обединение на страната с Гърция в рамките на една държава, а до освобождението на острова от колониална зависимост.
По време на управлението на Константинос Георгиу Караманлис в Гърция, идеята за еносис постепенно отмира в полза на кипърската независимост. Преговорите през 1958 година водят до споразумението от Цюрих за условията за получаване на тази независимост. На следващата година Макарий е поканен в Лондон за доуточняване и подписване на плана, който той първоначално отхвърля. Смяната на позицията му от еносис към независимост е приписвана на моралното въздействие от страна на гръцкото и британското правителства. Според едно по-спорно твърдение, архиепископът е изнудват от секретната разузнавателна служба на Великобритания МИ-6, с разкриване на материали, свързани с личния му живот.
През февруари 1959 година в Лондон, представители на Англия, Гърция, Турция, на турското и гръцкото население на острова, представени съответно от д-р Кючюк и архиепископ Макарий ІІІ, подписват пакет от документи, които представляват правното основание на законодателството на Република Кипър и се очаква да бъдат основа за просперитет и развитие на новата държава. Според Цюрихско-Лондонското споразумението на 1 октомври 1960 година, на картата на света се появява нова независима и суверенна държава – Република Кипър, която остава член на Британската общност.
Президент на Република Кипър
На 1 март 1959 година Макарий се завръща в Кипър, където столицата го очаква с безпрецедентен прием и почти 2/3 от пълнолетните кипърски гърци го посрещат и приветстват възторжено. Президентските избори са проведени на 13 декември през същата година. Архиепископът побеждава своя съперник, адвоката Йоанис Клиридис, баща на бъдещия президент Глафкос Клиридис, с 2/3 от подадените гласове.