Праисторическото мегалитно светилище Селанов бук се намира в непосредствена близост до тракийско и късноантично селище в местността Старото водно стопанство, в поречието на река Вищерица (Западни Родопи).wikimapia.org – Праисторическо светилище Селанов бук
Откритие Мегалитното светилище „Селанов бук“ е регистрирано през 2006 г. при теренните обхождания в рамките на комплексната научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила“ проведена между 2001 и 2007 г. Тя е организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, НАИМ при БАН – София и Регионален етнографски музей – Пловдив. В експедицията участват проф.Васил Марков, доц.Алексей Гоцев, Ангел Янков, Михаил Ваклинов, докторанти и студенти от Студентския научноизследователски клуб за древни култури при специалност „Културология“ в ЮЗУ – Благоевград, както и студенти от НБУ – София. В последния етап в проучванията се включват и археоастрономите д-р Алексей Стоев – Държавна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора и д-р Пенка Мъглова – Институт за изследване на слънцето и земята при БАН.Югозападен университет „Неофит Рилски“ УНИВЕРСИТЕТСКИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДРЕВНИ ЕВРОПЕЙСКИ И ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КУЛТУРИ – „Светилища „Селанов Бук“, „Кара Таш“, „Али Алан“, „Кози Камък“
Описание и особености Обектът представлява сакрализирана в древността естествена мегалитна „гъба“, в подножието на която са издълбани кръгли, елипсовидни и правоъгълни ниши, които според проф. Марков наподобяват пита на пчелен кошер. От изток и север шапката на гъбата опира в склона, до който е разположена. На североизточната страна на обекта се наблюдава ниша, която преминава в скална арка, върху която е издълбан широк канал, изтичащ от голям кръгъл басейн – изкуствено оформен на повърхността на скалната шапка. На култовите площадки в съседство са оформени множество вкопавания – интерпретирани като „жертвеници“ с кръгла, елипсовидна или сложно-съставна форма.
Според проф. Васил Марков имайки предвид символиката на пчелата и пчелния кошер, най-общо този забележителен по своята стойност мегалитен паметник трябва да се свърже с Великата богиня-майка. Според него това откритие на експедицията е от изключително научно значение, тъй като бележи символично мястото, където върховното божество се оттегля след временният неуспех в двуборството с антагониста. На съседна площадка в материковата скала наблизо се наблюдават други издълбавания, напомняйки по форма конски стъпки, от които „извеждат“ улеи на юг и югоизток – към слънчевата посока на хоризонта.
Проф. Марков разглежда скалната гъба като природен код се среща доста често при древнотракийските свети места, а в индоевропейската митология и култово-обредна практика се свързва с добиването на божествената напитка сома, която според много изследователи е имала халюциногенен и наркотичен ефект. Според Марков светилището Селанов бук се наблюдава съчетание на двата основни източника от които се добива божествената храна – меда и гъбата (източник на божествения сок сома).
Голямото съсредоточване на праисторически светилища в западното и югозападно подножие на връх Беслет, към които се числи и това при Каялийски скали, подкрепя първоначалната хипотеза на проф. Марков, доц. Гоцев и д-р Янков, че този топоним може да се свърже с етнонима на Бесите, а върхът да се интерпретира като символ на космическата планина.
В западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш – Беслет, са съсредоточени четири значими и проучвани от няколко научни експедиции скални светилища – Кара таш, Али алан, Селанов бук и Кози камък.Дерменджиев, Вълев, Калоянов, Шопов 1987/1988: Дерменджиев, В., Вълев, В., Калоянов, П., Шопов, Ст. Първична документация и интерпретиране на скалните вдълбавания в м. „Кози камък“, Западни Родопи.Експедиционен годишник на СУ „Климент Охридски“, т. III-IV, София, 1987/1988, с. 5 – 8Марков, В. „Културно наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“, Благоевград, УИ „Неофит Рилски“ 2007 г.
Интерпретацията на всички тези обекти като древнотракийски и свързани с бесите е много обща и не е подкрепена с редовни археологически разкопки.
Вижте също Светилище Поповото езеро Кара кая Каялийските скали Цареви порти Скрибина Али алан Кара таш Кози камък (Ковачевица) Кралимаркова стъпка (Сталево) Герилица (светилище) Градище (Долно Дряново)
Източници
Категория:Мегалити в България Категория:Светилища в България Категория:Община Гърмен