Бирата в Чехия () има дълга история, започваща в манастира Бжевнов през 993 г. Градът Бърно получава правата да строи пивоварни още през XII век, а Пилзен и Будейовице – през XIII век. Повечето чешки бири са светъл лагер от типа Пилзнер с характерен прозрачно-златист цвят, висока пенливост и лек вкус. Чехия е на първо място в света по консумация на бира на глава от населението.
Търговска марка Чешко пиво () е запазена географска марка (). Правото за едно произведено в Чехия пиво да се назовава така се издава от Държавната селскостопанска и продоволствена инспекция след одит и контрол на суровината, преработката ѝ, оценка на свойствата на окончателния продукт ()«E15», „Gambrinus může používat chráněné zeměpisné označení České pivo“, 2 ноября 2009 От 27 ноември 2009 правото да се наричат Чешко пиво притежават само търговските марки Pilsner Urquell, Radegast, Gambrinus и Velkopopovický Kozel.
Пивоварни традиции Счита се, че пиво в Чехия първи варят келтите, но първи споменавания в историческите анали има едва от 1088 в писмото на херцог Бржетислав II, в което той дарява хмел за варене на пиво на вишеградските монаси. Първата известна „пивоварна“ е бърненската – 1118 година, но пивоварие се развивало и в домашни условия. През XVIII век бърненския пивовар Ондржей Поупе основава първата в Европа „Пивоварна школа“. През 1842 баварския пивовар Йозеф Грол сварява в Пилзен пиво от нов тип – Пилзнер. Широко акламирана, тази марка бързо се разпространява в цяла Европа и САЩ. Икономическата депресия и световните войни през XX век разоряват много пивоварни, но също така запазват производствените традиции при оцелелите предприятия.
Видове пиво Почти всички чешки марки бира са от типа пилзнер лагер, като според цвета си варират от светли (Světlé), кехлибарени (Polotmavé), тъмни (Tmavé) и черни (Černé), с алкохолно съдържание от 3 – 9% abv. Пшенична бира (Pšeničné pivo) също се произвежда в Чехия. Местното законодателство категоризира следните типове пиво: lehké – леко пиво, приготвено на температура до 8 °C и с енергийно съддържание 130kJ/100ml. výčepní – наливно или бутилирано пиво, приготвено на температура между 8° и 10°. ležák – лагер, приготвен в интервала 11° и 12,99°. premium – специално пиво, над 13°Evan Rail, 2007. Good Beer Guide Prague and the Czech Republic: CAMRA Books.
Бира Име на пивоварната В п-во от Алкохолно съдържание Год.п-во (в hL) Пилзнер Урквел „Пилзенски Праздрой“ 1863 4,4% - Велкопоповицки Козел „Пилзенски Праздрой“ 1874 3,6 – 4,8 % - Старопрамен „Пивовари Старопрамен“ 1869 0,5 – 5 % - Гамбринус „Пилзенски Праздрой“ 1869 4,3 – 5 % - Радегаст „Пилзенски Праздрой“ 1970 0 – 5 % - Старобърно „Старобърно“ 1325 3,8 – 5 % 236 490 hL (XIX век) „Historie pivovarnictví v Brně a starobrněnský pivovar do roku 1989“. www.pivovary.info. 21 април 2008. Посетен на 9 ноември 2014. Будвайзер „Будейовицки будвар“ 1895 3,8 – 5 % - Бернард „Пивовар Хумполец“ 1597 3,8 – 5,8 % 231 600 hL (2013)
Чешки фестивали на бирата
Ежегодният Чешки бирен фестивал в Прага продължава 17 дни през месец май и е най-големият в Чехия. Пилзнер фест – през август в Пилзен. Оломоуцки пивни фестивал . Slavnosti piva v Českých Budějovicích – Чешке Будейовице. Nepomucké pivní slavnosti – в Непомук близо до Пилзен. Velký pivní festival v Padochově – Падохув, Южноморавски район.
Консумация Място Държава Консумация на главаSource, unless otherwise noted: Per Capita Beer Consumption by Country in 2012, Kirin Holdings Company. Table 3.(литри) 2011 – 2012промяна(в 633ml бутилки) Обща консумация(106 L)[A] Година 1 148.6 2.8 1905 2 107.8 -0.5 912 3 106.1 -2.4 8630 4 102.4 4.4 130 5 98.5 7.7 3790 6 98.3 -4.4 460 7 85.9 2.1 390 8 85.5 3.9 2400 9 84.2 -11.5 440 10 83.2 8.8 1820 11 83.1 -5.1 1830 12 82.3 6.2 290 13 80.1 -6.6 160 14 77.1 0.8 24186 15 76.8 7.7 540 16 75.7 0.8 1270 17 74.1 -1.1 10560 18 74 -6.3 823 19 72.5 -2.4 260 20 71.3 1.7 710 21 70.3 0.6 390 22 68.5 -4.9 4319 23 68.4 -2.8 3220 24 68.3 2.5 12800 25 66.9 -0.5 2300 26 66.2 -5.2 150 27 64.7 -8.2 280 28 64.2 10.4 1160 29 62.1 -6.3 340 30 61.6 -1.4 2760 31 61.1 1.9 2980 32 59.9 0.8 6890 33 58.3 -0.9 460 34 56.1 2.5 220 35 52.7 1.3 480 36 49 1980 37 45 14 38 43.5 -0.6 5547 39 40 40 32 44683 41 29 1772 2011 42 19 43 www.calcalist.co.il14 44 13 45 12 46 11 47 8 48 6 49 2 50 50 2 1400 2008
Източници