Директоратът е централният орган на изпълнителната власт (правителство) на Източна Румелия. Действа като английския таен (частен) съвет при генерал-губернатора на областта.
Характеристика Състои се от главния секретар (който е и директор на вътрешните работи), директорите (ръководители) на останалите 4 дирекции (на финансите, на земеделието, търговията и общите сгради, на правосъдието и на просвещението) и началника на милицията и жандармериятаАнгелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник , София, 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 01.06.2015 г.). Всички те, с изключение на командира на милицията, са назначавани от генерал-губернатора. Органическият устав изисква утвърждаването им от османския султан като сюзерен на областта, но това правило не се спазва за всички директори.
В практиката се налага изискването директорите да се ползват с доверието на източнрумелийския парламент (Областното събрание), който бламира Адолф Шмит, Георги Странски и други директори.
Директорати
Директорат на Богориди Първият директорат, съставен от губернатора Алеко Богориди на 20 май 1879 година, е в състав: Гаврил Кръстевич – главен секретар и директор на вътрешните работи; Виктор Виталис – началник на милицията и жандармерията; Адолф Шмит – директор на финансите; Георги Вълкович – директор на земеделието, търговията и общите сгради; Тодор Кесяков – директор на правосъдието; Йоаким Груев – директор на народното просвещение.
Директорат на Кръстевич След назначаването си за генерал-губернатор през 1884 година Гаврил Кръстевич определя за свой главен секретар и директор на вътрешните работи Начо Начов (дотогава окръжен управител на Сливен). Началник на милицията при Кръстевич е генерал Август фон Дригалски. Останалите членове на Директората са излъчени от Народната партия, спечелила изборите за Областното събрание през същата година: Михаил Маджаров – директор на финансите; Георги Хаканов – директор на земеделието, търговията и общите сгради; Стефан Бобчев – директор на правосъдието; Константин Величков – директор на народното просвещение. Този директорат е разформирован в резултат от Съединението с Княжество България, обявено на 6 септември 1885 година.
Бележки