Пиетро ди Франческо Ориоли или Пиетро ди Франческо дели Ориоли (; * 1458, † 9 август 1496, Сиена) е италиански художник от Сиенската школа.

Творчеството му започва активно да се изучава сравнително скоро, преди 25 – 30 години, затова пълното описание на неговите произведения още предстои. Научното общество в продължение на 100 години е увлечено с изучаването на златния век на Сиенската школа – 14 век, но придава малко значение на втората половина на 15 век.

Биография

Произход Пиетро Ориоли е син на Франческо ди Бартоломео и Катерина д'Андреа. Роден е в Сиена и е кръстен там на 24 ноември 1458 г. Принадлежи към семейство часовникари. Прозвището „дели Ориоли“ е придобито от баща му, защото той се грижи за функционирането на обществените часовници в Сиена и в Сан Джиминяно.G. Ermini, Campane e cannoni. Agostino da Piacenza e Giovanni da Zagabria: un fonditore padano e uno schiavone nella Siena del Quattrocento (con qualche nota su Dionisio da Viterbo e gli orologi), in L’industria artistica del bronzo del Rinascimento a Venezia e nell’Italia settentrionale. Atti del Convegno internazionale di studi, Venezia… 2007, a cura di M. Ceriana - V. Avery, Verona 2008, pp. 444 s. n. 376

Творчество

Първите му творби, датиращи между края на 1470-те г. и началото на 15 век, го показват доста свързан с културата на Матео ди Джовани – един от най-успешните майстори на сиенската живопис от онова време. Ориоли започва кариерата си в ателието на ди Джовани, при когото работи до 1480 г. Връзката му с твореца се усеща в полиптиха с архаична структура с готически арки, изобразяващ „Мадоната с Младенеца и светии“ в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Буонконвенто, както и в „Рождество“ в църквата „Св. Августин“ в Маса Маритима. Все още близо до Матео ди Джовани са произведения като „Мадоната с Младенеца и два ангела“ (Худ. институт „Стърлинг и Франсин Кларк“, Уилямстаун, Масачузетс) и плочата на Габела от 1483 г. с „Предаването на ключовете от град Сиена на Мадоната“ (Държавен архив на Сиена).G. Fattorini, in Capolavori ritrovati in terra di Siena. Itinerari d’autunno nei Musei senesi (catal., Asciano et al.), a cura di L. Bellosi - G. Fattorini - G. Paolucci, Cinisello Balsamo 2005, pp. 28-37.

Въпреки силната си връзка с Матео ди Джовани обаче Ориоли веднага проявява голяма независимост и преди всичко необичаен интерес към пространствените изследвания, което го прави уникален случай в домашната му среда. В ателието на Джовани той работи рамо до рамо с Гуидочо Коцарели, чиито картини са трудно разграничавани от тези на Пиетро, понеже авторите им много си приличат по стил. Главната разлика в творчеството на тези двама художници е в това, че Пиетро Ориоли се увлича по модните тогава способи за построяване на пространството в картината с помощта на линейната перспектива. Той е такъв майстор на това, че когато знаменитият сиенски художник и архитект Франческо ди Джорджо трябва правилно да построи живописното пространство на картината, на него му се налага да се обърне към специалист в тази област като Ориоли.

През 1482 г. той става част от Компанията S. Girolamo sotto le Volte dell'Ospedale – институция, посветена на благотворително дело, с които са свързани и други известни художници на Сиена и в която Ориоли, документирано почти непрекъснато до годината на смъртта му, постоянно заема ръководни позиции.

Вероятният престой на Ориоли при семейство Да Монтефелтро е между 1485 и 1488 г., когато документалните му следи се губят в Сиена. По-късно, през 1490 г., той все още е „работник“ в салона за беседа на Сан Джироламо (Сиена) и на следващата година участва в решението за изографисване на свода на Ораторий „Сан Бернардин“ над Сан Джироламо“.

Първото плащане за негова документирана творба датира от 20 август 1489 г.Siena, Biblioteca comunale, Mss., E.III2.2: Libro secondo delle deliberazioni della Compagnia di S. Girolamo e S. Francesco sotto le Volte dello Spedale di S.ta Maria della Scala di Siena (1456-1522), cc. 92r, 111r, 114, 124 r. Това е фреска в люнет с „Христос измива нозете на апостолите“ за параклиса „Черетани“ в Баптистерий „Св. Йоан Кръстител“ в Сиена, поръчана от работник на катедралата Алберто Арингиери и дълго време считана за единственото оцеляло произведение на Ориоли.Siena nel Rinascimento. Arte per la città (catal., Londra), a cura di Luke Syson, Cinisello Balsamo 2007, p. 357.

Около 1490 г. той участва в стенописите в Параклис „Бики“ в църквата „Св. Августин“ в Сиена, където работи като сътрудник на Франческо ди Джорджо, на когото дължим скиците в реален размер на повечето фигури и постановката на двете сцени с „Раждането на Мария“ и „Рождество Христово“. По същото време той изписва фреската „Възнесението Христово“ в базиликата „Сан Бернардино ал'Осерванца“, в която изплуват ярки спомени за Лука Синьорели, присъстващи и в украсата на Параклис „Бики“.

Малко по-късна е „Посещение и светии“, в която, подобно на съвременната ѝ „Рождество Христово“ от църквата „Св. св. Стефан и Никола“ на замъка „Черето Чамполи“ (сега в Националната галерия на Лондон), се докосва до флорентинската живопис на Филипино Липи; това показва, че Ориоли е винаги възприемчив към новостите на момента и е способен да ги преработи по личен начин.G. Fattorini, Pietro Orioli e un modello trecentesco da reinterpretare: la Visitazione per Campiglia Marittima, in Quaderni dell’Opera, X-XII (2006-08), pp. 189-224. Той използва новаторски прийоми, които впоследствие с успех използва неговият флорентински съвременник и колега Сандро Ботичели: Ориоли прави усилен акцент на обрисуването на контурите на фигурите в своите картини, което им придава особена графическа яснота. Той изписва с яйчна темпера и специалистите отбелязват неговите блестящи способности в тази техника, утвърждавайки, че той е разширил нейните възможности както никой друг по това време.

Плащанията „за боядисване и ремонт“ в Залата на мира на Публичния дворец на Сиена датират от 1492 г. Това е реализация на фреска, изобразяваща илюзорна архитектура с арки и пиластри със силен отпечатък на Симоне Мартини, поставена на стената на стаята с изглед към основния сиенски площад – Кампо, единствената свободна от известния цикъл на Амброджо Лоренцети с „Алегории“ и с „Ефектите на добро и лошото управление“. По този повод Ориоли извършва и реставрация, която включва части от паднала мазилка от Алегориите и Ефектите.A. Angelini, I restauri di P. di F. agli affreschi di Ambrogio Lorenzetti nella ‘Sala della Pace’, in: Prospettiva, 1982C, n. 31, pp. 78-82

Между 1492 и 1493 г. той е запомнен с неуточнени декоративни ангажименти около главния прозорец на Сиенската катедрала и в параклиса „Сан Ансано“.Milanesi, Documenti per la storia dell’arte senese, II, Siena 1854, p. 392; G. Fiocco, Un affresco melozzesco nel battistero di Siena, in Rivista d’arte, XI (1929), p. 392 В същия период, по повод на поръчка, получена вероятно за сватбата, празнувана на 18 януари 1493 г. от Силвио Пиколомини ди Стичано с Батиста ди Нери Плачиди, той сътрудничи заедно с други художници, присъстващи в Сиена - Франческо ди Джорджо, Нерочо де' Ланди, Майсторът на историята за Гризелда и може би Матео ди Джовани, по поредица от пана с герои и героини от древността, изписвайки фигурата на римската поетеса Сулпиция, сега съхранявана в Художествената галерия „Уолтърс“ в Балтимор.

Смърт През живота си Ориоли няма голяма слава зад пределите на Сиена, доколкото работи в по-голямата част от живота си в самия град или в неговите покрайнини. Затова когато умира, едва на 37 г., смъртта му остава незабелязана в тосканския художествен свят.Torriti, Piero: Tutta Siena. Contrada per Contrada, Edizioni Bonechi, Florenz 2004, ISBN 88-7204-456-1 Както припомня сиенският ерудит Сиджизмондо Тицио (кр. на 15 век - нач. на 16 век), той умира от чума в Сиена на 9 август 1496 г.

Частичен списък на творби

Религиозни творби Съхранявани в Италия

„Христос измива нозете на апостолите“ (Lavanda dei piedi), фреска в люнет, 1489 г. – параклиса „Черетани“ в Баптистерий „Св. Йоан Кръстител“ в Сиенската катедрала; счита се за най-ранната му работа и се е считала за излязла изпод четката на Гуидочо Коцарели; Фрески – Базилика дел'Осерванца (Сиена) „Мадона и светии“ (Madonna e Santi) – Сиенска катедрала „Мадоната с Младенеца, Св. св. Себастин и Рох“ (Madonna col Bambino e i ss. Sebastiano e Rocco) – Капитул на Сиенската катедрала Фрески с Франческо ди Джорджо – Параклис „Бики“ в църквата „Св. Августин“ (Сиена) Поклонение на влъхвите със Св. Йоан Кръстител“ (Adorazione dei Pastori con San Giovanni Battista) – Национална пинакотека (Сиена) „Възнесение Господне“ (Ascensione di Cristo), ок. 1492 г. – Национална пинакотека (Сиена) „Мадоната с Младенеца, два ангела и Св.св. Онофрий и Бартоломей“ (Madonna con Bambino e due angeli e i ss. Onofrio e Bartolomeo), ок. 1480 г. – Национална пинакотека (Сиена) „Посещението на Мадоната и св. св. Архангел Михаил и Франциск“ (Visitazione e i ss. Michele Arcangelo e Francesco ) – Национална пинакотека (Сиена) „Мадоната на трон с Младенеца и светии“ (Madonna in trono col Bambino e santi) – църква „Св. св. Петър и Павел“ (Буонконвенто) „Рождество със св. св. Бернардин и Антоний от Падуа“ (Natività con i Santi Bernardino da Siena e Antonio da Padova) – Музеен комплекс „Сан Пиетро ал'Орто“ (Маса Маритима) „Коронясване на Дева Мария и светии“ (Incoronazione della Vergine e santi), ок. 1490 г. – Колегиална църква „Св. св. Леонард и Касий“ (Сан Кашано дей Бани) „Мадоната с Младенеца и два ангела“ (Madonna con il Bambino e due angeli) – Пинакотека „Брера“ (Милано) „Светото семейство с четири ангела“ (Sacra Famiglia con quattro angeli) – Фондация „Маняни Рока“ (Мамиано ди Травесетоло), счита се за най-съвършена творба на неговото зряло творчество; „Мадоната с младенеца, св. Йероним и Св. Мария Магдалена“ (Madonna con Bambino, san Girolamo e santa Maria Maddalena), ок. 1490 г. – частна колекция (Фототека Дзери, Болоня) „Възнесение Богородично“ (Assunzione di Maria), олтарен образ – в различни колекции, основната част е в Колекция „Поуп-Хенеси“ (Флоренция) „Рождество“ (Natività), 1494 – 1496 г. – частна колекция

Съхранявани в чужбина „Двама светии, проповядващи християнството, пред съдия“ (Deux saints prêchant la foi chrétienne devant un juge) – Музей „Феш“ (Аячо) „Мадоната с младенеца и светците Йероним, Бернардин, Екатерина Александрийска и Франциск“ (Madonna con bambino e i Santi Gerolamo, Bernardino, Caterina d’Alessandria e Francesco), ок. 1487 г. – Ашмолеански музей (Оксфорд) Кръщение Господне“ (Battesimo di Gesù) – Музей „Фицуилям“ (Кеймбридж) „Поклонение на влъхвите“ (Natività con santi), без точна дата на създаване, но се счита за изписана в последните години от живота му – Национална галерия (Лондон) „Мадоната на трона с Младенеца, св. Екатерина Александрийска и два ангела“ (Madonna in trono col Bambino e santi Maria Maddalena e Caterina d’Alessandria e due angeli) – Музей „Фог“, Художествени музеи на Харвардския университет (Кеймбридж, Масачузетс) „Мадоната с Младенеца“ (Madonna con Bambino) – Колекция „Самюъл Х. Крес“ на Колеж „Пийбоди“, Худ. галерия на Университет „Вандербилт“ (Нашвил) „Мадоната с Младенеца и два ангела“ (Madonna col Bambino e due angeli) – Худ. институт „Стърлинг и Франсин Кларк“ (Уилямстаун, Масачузетс) Литургичен кръст (Croce astile), ок. 1480-90 г. – Музей на изкуството „Метрополитън“ (Ню Йорк)

Алегорични портрети

Освен за чисто религиозни произведения Пиетро Ориоли взема участие в създаването на серия алегорични портрети, въплъщаващи добродетелите, напр. негово е изображението на „Сулпиция“ (Колекция „Уолтърс“, Балтимор). Към известните днес произведения от тази серия се отнасят седем или осем картини, и сред тях е „Клаудия Куинта“ от Нерочо де Ланди, „Юдит“ от Матео ди Джовани и „Артемизия“ от анонимен сиенски художник, условно наричан Майстор на историята за ГризелдаDina Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003..

Значение на творчеството