Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.
Ранни години Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри: Куна и Василя. Негов племенник е Михаил Маджаров. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 година във Власотинци – място, където се произвеждали конопени изделия. Приятелите му го погребват в двора на църквата, но след три години жена му нарежда да се пренесат неговите останки в Копривщица, в костницата на църквата „Успение Богородично“, където се пазели костите на всички копривщенци, починали или загинали в чужбина. Това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. През 1866 година вече е влиятелен абаджия, нищо материално не му липсва, облича се ефектно. Скоро влиза в конфликт с османската власт. Племенникът му – Михаил Маджаров – твърди, че на Спасовден Хлътев „арестува“ няколко заптиета, които опитват да попречат на народното веселие в КопривщицаКой кой е сред бълтарите - XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Ил. Тодев, Анубис 2000 г., стр. 36. Хвърлен е затвора и му е наложена глоба. На това младият Гаврил отговаря: „ага, кога видиш пара от мен – да я забиеш на вратата на конака“. Освободен с помощта на зет си, той напуска Копривщица, за да търси поле за изява. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг, в Мала Азия. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента: Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Според легенда, една година е гавазин на персийския консул и носи такава хубава униформа, че хората го взимат за самия консул. В даден момент успява да забогатее и откупува десятъка, после се разорява, забърква се с авантюристи и е разследван за съмнителни афери. Според З. Стоянов Бенковски говори седем езика: български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Заимов обаче твърди, че това не е истина и че Бенковски владее турски, гръцки и румънски; а писменото му ниво на български е лошо.
Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия. Според Захарий Стоянов:
Революционна дейност Ранна революционна дейност В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. Според Заимов през май, юни и юли Бенковски внася 200 наполеона (4000 лева) в редакцията на в. „Михал“ списван от Заимов.Миналото: етюди върху записките на Захари Стоянов Впоследствие тези пари отиват за аферата с подпалването на Цариград и убийството на Абдул Азис.
Първите сведения за него имаме от края на март 1875 година. В „Христо Ботьов. Опит за биография“ Захарий Стоянов описва как между 16 и 23 март 1875 година избухва скандал между Ботев и Каравелов, относно ролята на Каравелов в БРЦК и насоките, които комитетът трябва да поеме. При това положение Ботев взима крайно решение: Каравелов като човек с голямо влияние и същевременно вреден за революционното дело (според Ботев) да бъде убит. За тази цел той „наговаря“ БенковскиЗахари Стоянов — Христо Ботйов (15) — Опит за биография да извърши екзекуцията и да прибере революционните книжа. Според З. Стоянов обаче бъдещият апостол преценява, че Каравелов е дал много на българската освободителна кауза и смъртта му ще навреди на революционното дело, така че взима „соломоновско“ решение. Влизайки в книжарницата на Каравелов, той си разтваря силяха, така че да се види револвера му; успява да сплаши своя съгражданин и другарите му. Каравелов предава революционните книжа и се оттегля, без да се стига до убийство. Съществуват обаче и мнения, че З. Стоянов се е объркал и споменатият епизод се отнася не за Бенковски, а за Стефан Стамболов.Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубид 2000, 254 стр. Трето мнение застъпва Ст. Заимов, в качеството си на очевидец: Бенковски наистина е бил насъскан от Хр. Ботев да убие Л.Каравелов, но Заимов, който по това време живеел в една стая с него го разубедил. Същевременно той признава, че Стамболов е заплашвал с револвер Каравелов, от името на новото Привременно правителство От разказа на Заимов, излиза че това са две отделни случки, а З.Стоянов ги е смесил.
През лятото на 1875 година Бенковски е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но не успява да осъществи замисленото начинание. Именно тук дотогавашният Гаврил Хлътев се сдобива с паспорта на поляка Бенковски (даден му от Заимов) и променя малкото си име на Георги. С този псевдоним той ще бъде известен за в бъдеще. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11 – 12 ноември – 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г. Все пак въпреки участието му в средите на хъшовете, поне до ноември Бенковски не е бил известен в революционните среди. Той е препоръчан за участник в Гюргевския комитет от Ст. Заимов за апостол, заедно с Никола Славков, кандидатурата му се приела с два гласа против, а впоследствие З. Стоянов отбелязва, че той бил приет „по милост“ за помощник на Волов. Според разказ на Заимов за приемането му повлиява една случка: румънски шпионин нахлува в стаята, където заседава комитетът; докато смутените апостоли се чудят какво да предприемат, Бенковски става, удря шамар на шпионина и с думите, че първо се чука на вратата, го изхвърля от стаята. Проявеният от него кураж и решителност правят голямо впечатление на присъстващите и те го избират за помощник на Волов.
Дейност в IV революционен окръг Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски обаче бързо се откроява със своите качества. Той показва добър психологически усет спрямо душевността на българския селянин. Демонстрира показност, самоувереност и ораторски умения и печели много последователи чрез своята харизма. Захарий Стоянов е изненадан, че всички казват „така каза Бенковски“ и „така нареди Бенковски“, а никой не споменава Волов. В хода на събитията Волов преценява, че Бенковски е по-достоен и доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол. Години по-късно един техен съвременник си спомня, че Каблешков „не можеше да се начуди как този човек, без никакво систематично образование, говорил тъй умно и схватливо, като да се бил подготвял дълго за тази длъжност“.
Бенковски и Волов от самото начало разделят дейноста си, Волов отива да агитира по Карлово, Стрелча, Копривщица, а Бенковски – основно по селата Мечка (днес Оборище), Поибрене, Мухово, а също така в Панагюрище и Пазарджик. Любопитно е, че Бенковски бързо преценява, че в Пловдив има силен турски гарнизон и премества седалището на комитета от Пловдив в Панагюрище. Друга важна причина е, че в Панагюрище има комитет от времето на Левски, който е слабо засегнат от вълната на арести през 1872 – 1873 година. С усилията на Бенковски и Волов на 7 февруари 1876 този комитет е съживен,Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 42 а в него влизат и нови участници като Павел Бобеков. На следващия ден (8 февруари 1876) Бенковски открива комитет и в с. Баня, за чийто председател бил избран поп Грую Бански. За кратко време Бенковски създава сериозна революционна мрежа в околността.
От 14 до 16 април 1876 година Бенковски организира събрание в местността Оборище, за да разбере докъде е стигнала организацията на околните населени места, взели участие в подготовката на въстанието. На това събрание идва информация, че генерал Иван Кишелски се кани да подпомогне въстанието. Бенковски, който не желае да дели властта и славата, обявява че делегатите трябва да гласуват специално пълномощие на присъстващите апостоли. Според самия него смисълът на това пълномощие е, че нему и на другарите му „се дава право да дигат въстание, когато намерят за добре, от тях да зависи да избират войводи, с една реч — тия да разполагат със съдбата на населението.“Стоянов, Захари - Записки по българските въстания. гл. "Събранието в Оборище" Донякъде неговите действия са продиктувани и от желанието за строг ред и дисциплина. Демократична опозиция (начело с пазарджишкия делегат доктор Иван Соколов и панагюрския делегат Нейчев) се възпротивява, че „не иска да се отърве от един тиранин, само за да попадне на друг - български“. В Бенковски тя вижда диктатор, проявяващ високомерие и склонност към авторитаризъм. Бенковски проявява кураж, хладнокръвие и харизматичност, сразява опозицията (чрез ултиматум – или селяните да подпишат, или той ги изоставя) и успява да убеди делегатите, че е достоен за такова пълномощие. Накрая опозицията също подписва пълномощието.
По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, (ок. 130 души) с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието На 23 април изминава с четата 30 километра между Панагюрище и с. Петрѝч. Близост до селото в местността Сливовка, Бенковски разбива османски башибозук и черкези. На 24 април от Панагюрище пристигат 105 въстаници под командването на Орчо войвода. Общият брой на въстаниците достига 235 човекаХвърковатата чета и героизма на петричани. Селото е нападнато отново – този път от редовна османска войска – и печели своето второ сражение. Оттук Хвърковатата чета се отправя към Еледжик. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, на 2 май Бенковски с чета от 70 души се отправят към Тетевенския балкан. В непрекъснати сражения с турците четата се стопява, а на 7 май е разпусната от войводата.Кой кой е сред българите, XV-XIX век, Анубис, 2000, сборник под редакцията на проф. Илия Тодев 36 стр. Заедно със Захарий Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца се насочва към Тетевен. На 12 май (24 май нов стил) 1876 година, след предателство от страна на местния селянин Въльо, Бенковски попада в засада на мост на река Костина и е застрелян от жандармерията. След като е убит, тялото му е обезглавено от турците. Главата му е пратена в Орхание, а след това в София, (21 май 1876) където местният свещеник Христо Павлов погребал главата на Бенковски от дясната страна на шосето, което води към Княжево (София). Тези събития са описани в „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, който участва в събитията и преживява по чудо засадата.
Памет Родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей и там се пази една уникална реликва – личната пушка на Бенковски. Паметникът на Бенковски над Копривщица е проектиран през 1971 г. от скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров. Паметник на Бенковски е изграден и в тетевенското село Дивчовото;