Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като според изследователите им, тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи.Миков 1933, 144; Венедиков 1976, 32; Делев 1982, 398 – 400, карта 15; Delev 1984, 19; Özdoğan 1998, 37

В своята типология на основание на плана и конструкцията им Петър Делев обособява три групи на градените мегалитни гробни съоръжения – единични долмени, двойни долмени и долменоподобни цисти. Най-често срещаните сред тях – единичните долмени, в зависимост от броя и вида на помещенията, от които се състоят, той разделя на още четири типологични групи. Двойните долмени се срещат твърде рядко, отделните съставящи ги типологически могат да се определят като единични.П. Делев. Проблеми на тракийските мегалитни паметници. – В: Тракийски паметници. Т. III. Мегалитите в Тракия. Ч. 2, София, 1982, 398 – 427Шкорпил 1888: К. и Х. Шкорпил. Паметници из Българско, ч. 1, Тракия. Пловдив, 1888. Шкорпил 1896: К. и Х. Шкорпил. Първобитните люди в България. Пловдив, 1896. Шкорпил 1898: К. и Х. Шкорпил. Могили. Паметници из Българско. Пловдив, 1898. Шкорпил 1925: К. Шкорпил. Мегалитни паметници и могилища. Старини в Черноморската област, ч.1. София, 1925

На територията на Сакар планина са описани повече от 600 долмена. Най-голяма е концентрацията им в землищата на селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна и Главан. Голяма част от тези мегалитни съоръжения са описани от проведените научните експедиции през 1973, 1974, 1975 и 1976 г., когато са заложени множество сондажи и са осъществени разкопки, при които е открито голямо количество находки. Експедициите са организирани от Института по тракология при БАН и тогавашните Окръжни музеи в Хасково и Ямбол. Експедициите са с научни ръководители проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков.

Включването на Източните Родопи към зоната на разпространение на долмените се дължи главно на отдавна известните паметници, разположени на десния бряг на р. Марица в най-североизточния родопски рид – Хухла. Това са малко на брой слабо съхранени долмени около селата Бисер, Брягово, Динево, Любеново, Остър камък и Иваново, които не се различават в конструктивно отношение от тези в Сакар.Аладжов, Балабанян 1984: Д. Аладжов, Д. Балабанян. Паменици от старожелязната епоха в Хасковски окръг – Thracia, VI, 1984, 185 – 235Аладжов 1997: Д. А ладжов. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997Венедиков, Аладжов 1976: И. Венедиков, Д. Аладжов. Долмените като паметници на тракийската култура – В: Тракийски паметници. Т. І. Мегалитите в Тракия. Ч.1, София, 1976, 52 – 76

Цялостна каталогизация на долмените, намиращи се на територията на България, е извършена в рамките на проект „Балкански мегалити“ от инж. Любомир Цонев.

Долмените на територията на Странджа и Сакар в миналото са наричани от местното население „змейови дупки“, „змейови къшли/къщи“ или „змейови капаци“. Петко Р. Славейков в края на XIX в. описва долмените като: „... един вид камъни, наричани „капаци“, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана.“.

Според минералога и геолога проф. дгн Руслан И. Костов, скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно долмени), в България и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и генезис скали – в първия случай това са предимно вулкански и седиментни скали, а във втория случай – предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц) (вж. Костов, 1994; Kostov, 2008). Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не геоморфологията, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори.

Датиране

Приема се, че долмените, като типичен представител на мегалитните градежи са характерни при интензивната култово-надгробна употреба в Древна Тракия между средата на II и I хилядолетие пр.н.е.Фол, Валерия „Мегалити и скално-изсечени паметници в Древна Тракия“, София 2000, УИ „Св. Климент Охридски“

Зона на разпространение Според научни публикации до 2000 г. броят на долмените на територията на България са били 750 на брой на територията на Сакар и Странджа, Дервенстките възвишения, Източните Родопи и Източна Стара планина. (В тези данни не са включени долмените на територията на Североизточна Гърция и Европейска Турция.)

Типологизация Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Незвисимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.

В зависимост от конструкцията им, долмените са обединени в следната типологическа схема, в която са включени и цистовите гробници, които се срещат в некрополи с долмени:

Еднокамерни долмени или еднокамерни долмени с дромос и двукамерни долмени с дромос; Двойни долмени – отделно стоящи, долепени, но различни по конструкция и размери; Долменоподобни цисти – обикновено са единични свързани в общ насип и могила до долмен.

Долмени в Сакар

Долмен южно от с. Сакарци, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01’ 39.0” E 26˚ 17’ 53.3”) – разположен в местността Жельов гьол. Долмен южно от с. Сакарци, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 41.14" E 26˚ 17' 17.34") – разположен в местността Клифтинова нива. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 02' 37.3" E 26˚ 15' 32.8") – разположен в местността Евджика/Авджика. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 00' 14.0" E 26˚ 16' 30.9") – разположен в местността Мангъра по западното сакарско било. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 00' 10.3" E 26˚ 16' 23.8") – разположен в местността Мангъра по западното сакарско било. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 02' 20.79" E 26˚ 15' 04.85") – разположен в местността Стоева круша, югозападно от м. Евджика/Авджика. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 29.4" E 26˚ 15' 05.5") – разположен в местността Бялата трева (Фърфаловата сая), т.нар. – „Царски долмен“ – най-големият и запазен долмен на територията на България. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 20.4" E 26˚ 15' 05.5") – разположен в местността Бялата трева (Фърфаловата сая), в непосредствена близост до „Царския долмен“, но силно разрушен. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 15.35" E 26˚ 15' 17.86") – разположен в местността Бялата трева (Фърфаловата сая), източно от „Царския долмен“, силно разрушен. Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 07.19" E 26˚ 14' 26.77") – разположен в местността Славова кория (Цигански гробища). Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 24.05" E 26˚ 14' 27.76) – разположен в местността Славова кория (Цигански гробища). Долмен южно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 01' 51.16" E 26˚ 14' 24.11") – еднокамерен наводнен долмен разположен в местността Гереня. Долмен югозападно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 02' 47.90" E 26˚ 14' 22.31") – двукамерен долмен с дромос, разположен в местността Гайдарова пещера. Долмен западно от с. Хлябово, област Хасково (Местоположение:N 42˚ 01' 29.4" E 26˚ 15' 05.5") двойка долепени двукамерни долмени – голям и малък, в местността е Нъчеви чаири, на 150 m южно от шосето между селата Българска поляна и Хлябово. Долмени източно от с. Радовец, област Хасково (Местоположение: N 41˚ 56' 27 – 32" E 26˚ 31' 50 – 51") – разположен в местността Капаклия, група от шест малки еднокамерни долмена и шест цистови гроба. Долмен в района на с. Планиново, област Хасково (Местоположение: липсва) – разположен в района на селото. Долмен до с. Студена, област Хасково (Местоположение: липсва) – разположен в района на селото. Долмен до с. Левка, общ. Свиленград, обл. Хасково (местоположение: N 41°52'28.0" E 26°17'22.8") – разположен в гората между селото и с. Мустрак. Двойка долмени източно от с. Оряхово, област Хасково (Местоположение: N 42˚ 56' 22.0" E 26˚ 11' 24.2") – разположени в местността Ешмеджик, голяма степен на разрушение. Долмен в землището на с. Оряхово, област Хасково (Местоположение: липсва) – разположен в местността Ешмеджик. Долменен некропол в землището на с. Васково, област Хасково (Местоположение: липсва) – разположени в землището на селото. Долмен в землището на с. Васково, област Хасково (Местоположение: липсва) – разположен в местността Баямлъка. Долмен в землището на с. Дрипчево, област Хасково (Местоположение: липсва) – разположен югоизточното подножие на м. Гюрова чука. Долмен при с. Изворово, Хасковска област (Местоположение: N 41˚ 57' 43.8" E 26˚ 08' 13.7") – разположен в землището на самото село. Долменен некропол в землището на с. Черепово, област Хасково (Местоположение: N 41˚ 58' 10.3" E 26˚ 06' 17.1") – в м. Бялата пръст, различават се три силно порутени долмена; в м. Алиева Кория е регистриран долмен със запазен частично кромлех. Долмен в землището на с. Българин, област Хасково (Местоположение: липсва) – в землището на самото село. Долмен с околен кромлех до музея в гр. Хасково (Местоположение: липсва) – пренесен от Южен Сакар и сглобен на тревните площи до РИМ Хасково заедно прилежащия му кромлех. Долмен в землището на с. Васково, област Хасково (Местоположение: липсва) – силно разрушен.Проект „Балкански мегалити“ Мегалити в България – Долмени в Сакар

Долмени в Странджа

Долмен при светилището Бегликташ, гр. Приморско, област Бургас (Местоположение: N 42˚ 18’ 40.0” E 27˚ 45’ 44.7”) – разположен в обсега на светилището Бегликташ на Маслен нос (крайморска Странджа), северно от гр. Приморско, най-големият долмен на територията на България. Долмен западно от Бегликташ, гр. Приморско (Местоположение: N 42˚ 18’ 32.8” E 27˚ 45’ 01.7”) – разположен западно от светилището Бегликташ, Маслен нос (крайморска Странджа), северно от гр. Приморско. Долмен северно от Бегликташ, гр. Приморско (Местоположение: N 42˚ 18’ 59.7”E 27˚ 45’ 43.7”) – разположен западно от светилището Бегликташ, Маслен нос (крайморска Странджа), северно от Приморско. По данни на българската археоложка Цоня Дражева в района на мегалитното светилище Бегликташ са локализирани повече от петнадесет на брой долмена от ранната Желязна епоха (X – VI век пр.н.е.). Долмен пред Археологическия музей в Бургас (Местоположение: липсва) – мегалитният паметник е транспортиран от землището на с. Белеврен в края на 50-те години на ХХ в. и монтиран пред входа на Археологичния музей Бургас. Долмен до шосето край с. Визица, област Бургас (Местоположение: липсва) – разположен на 50 – 100 m южно от шосето край село Визица на малка гола поляна. Долмен в землището на с. Калово, област Бургас, местност Чардак (Местоположение: N 42˚ 08’ 14.7” E 27˚ 31’ 38.1”) – централната част на българска Странджа. Долмен в землището на с. Калово, област Бургас, местност Св. Неделя (Местоположение: N 42˚ 07’ 57.7” E 27˚ 31’ 39.5”) – разположен в местността Св. Неделя. Долмен в землището на с. Калово, м. Змеюви къщи, област Бургас (Местоположение: N 42˚ 07’ 02.9” E 27˚ 29’ 45.6”) – разположен в местността Змеюви къщи, западно от селото, близо до меандрите на р. Младежка. Долмен в землището на с. Калово, м. Змеюви къщи, област Бургас (Местоположение: N 42˚ 07’ 02.5” E 27˚ 29’ 48.4”) – разположен в местността Змеюви къщи, западно от селото, близо до меандрите на р. Младежка. Долмен в землището на с. Заберново, м. Лъгът, област Бургас (Местоположение: N 42˚ 06’ 25.1” E 27˚ 32’ 27.1”) – разположен в местността Лъгът, в границите на резервата Парория, върху билото западно от селото.