Синодалната Библия е първото синодално или синодно издание на новобългарски език на свещеното писание на библейския канон, което излиза в края на 1925 г. Следва т.нар. Елисаветински превод на Textus Receptus, който прототип е започнат по време на реформите на Петър I и е на църковнославянски език.Марковски, Иван С. „История на българския синоден превод на Библията (с оглед към българските преводи в миналото)“ , Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, ІV, 1926 г., с. 1 – 61
Поради това, че съществувалите в оборот до 1925 г. преводи на Библията на новобългарски език не били достатъчно надеждни, БПЦ узрява за идеята за свой т.нар. синодален превод.
За пръв път Светият Синод на БПЦ в официално заседание се занимава с въпроса за превода на Библията на 22 октомври 1898 г. по повод писмено предложение на тогавашния Варненски и Преславски митрополит Симеон, който излага мотиви и основания за нуждата от един новобългарски авторитетен превод на Библията. Митрополитът препоръчва преводът да се възложи на Търновския митрополит Климент, който ведно с няколко авторитетни и известни български писатели да преведат от руски църковнославянски език на новобългарски текста на Светото Писание. Преводът започва в края на 1898 г., но се бави по обективни причини цяло десетилетие. На 5 февруари 1900 г. Св. Синод определя осемчленна комисия за изпълнение на важната задача. В комисията влезли и двама изявени професори от Алма матер – Васил Златарски и Любомир Милетич. Срокът за завършване на превода бил 1 май 1903 г., когато работата на тази комисия щяла да се прегледа и одобри от друга комисия, излъчена от Светия Синод. Комисията се провалила като цяло в дейността си най-вече поради липсата на време, а също и заради отсъствието на сериозен капацитет в областта на богословието и сравнителното езикознание. Най-сериозно затруднение създавал превода на книгата на Йов. Въпреки това, комисията продължила своята работа, а през 1905 г. проф. Любомир Милетич бил заменен от Светия Синод с проф. Беню Цонев. В крайна сметка, в основата на синодалния превод били положените усилия от автора на първата „История на българския език“ (съвместно с проф. Стефан Младенов). През 1905 г. Светия Синод определил втора комисия, наречена „Духовна проверочна“ за работата на първата. Двете комисии работили интензивно в периода 1905 – 1912 г., като много от членовете били сменени, постъпвали нови, а в преводите участвал и Константин Величков.
През 1909 г. излиза от печат синодалното Четвероевангелие, като пряк резултат от работата на комисиите към Светия Синод.
Източници
Външни препратки БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет , издава Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993 г. Новый Завѣтъ на Господа нашего Iисуса Христа: Вѣрно и точно прѣведенъ отъ пьрвообразно-то, Ню Iоркъ, 1867 г.
Категория:Издания и преводи на Библията Категория:Български книги Категория:Българска православна църква