Арабският национализъм e националистическа идеология, прославяща славата на арабската цивилизация, езика и литературата на арабите, призовавайки за подмладяване и политически съюз в Арабския свят.www.meforum.org
Главната идея е, че народите от Арабския свят, от Атлантическия океан до Арабско море, представляват една една нация, свързана помежду си с общо езиково, културно и историческо наследство. Една от основните идеи на арабския национализъм е краят на западното влияние, виждано като „враг“ на арабската сила, и премахването на арабските правителства, считани за зависими от западните сили. Издига се след отслабването и поражението на Османската империя в началото на XX век и спада след поражението на арабската армия в Шестдневната война.
Личности и групи, свързани с арабския национализъм включват египетския лидер Гамал Абдел Насер, Арабското националистическо движение, либийския лидер Муамар Кадафи, Арабската социалистическа партия БААС, която идва на власт в Ирак за няколко години и все още е в сила в Сирия, както и основателя ѝ Мишел Афлак. Панарабизмът е сходно понятие, тъй като призовава за национален колективизъм сред арабските държави.
Идеология Арабските националисти вярват, че арабската нация е съществувала като исторически субект преди възхода на национализма през XIX-XX век. Арабската нация е формирана чрез постепенното изграждане на арабския като език на комуникация и с появата на исляма като религия и култура в региона. Както арабският език, така и ислямът служели като основни стълбове на нацията.
В арабското националистическо движение се различават три подразделения: арабския народ, арабския национализъм и панарабското единство. Джамил ал-Саид, основател на арабската националистическа партия Баас, твърди, че нацията е групата от хора, която говори арабски, населява Арабския свят, и която има чувство за принадлежност към една и съща нация. Национализмът е „сборът“ на характеристиките и качествата като се има предвид, че панарабското единство е съвременната идея, която предвижда, че отделните арабските страни трябва да се обединят, за да образуват единна държава под една политическа система.
Известни арабски националисти Мислители
Мишел Афлак Джордж Антониус Шакиб Арслан Заки ал-Арсузи Бутрус ал-Бустани Иззат Даруаза
Джордж Хабаш Аднан Пачачи Абд ал-Рахман ал-Кауакиби Амин Рейхани Ибрахим ал-Язиджи Константин Зурек
Национални лидери
Ахмед Бен Бела (президент на Алжир) Джафар Нумейри (президент на Судан) Гамал Абдел Насър (Президент на Египет) Хафез Асад (президент на Сирия) Саид Хюсеин бин Али (шериф на Мека)
Ибрахим ал-Хамди (Президент на Северен Йемен) Муамар Кадафи(лидер на Либия) Саиб Салам (министър-председател на Ливан) Садам Хюсеин(президент на Ирак) Шукри ал-Куатли (президент на Сирия)
Вижте също Алжирски национализъм Иракски национализъм Ливански национализъм Либийски национализъм Насеризъм Палестински национализъм Сирийски национализъм Тунизийски национализъм Арабски социализъм Берберизъм
Външни препратки „Ислямска критика на арабския национализъм“ от Мохамед Яхя „Арабски национализъм: Объркана идентичност“ от Мартина Крамер „Реквием за арабски национализъм“ от Адид Дауиша
Източници