Теодор Рузвелт (), наричан и с инициалите си Ти Ар (T.R.) е 25-ият вицепрезидент на САЩ (1901 г.) и 26-ият президент на САЩ (1901 – 1909), като встъпва в длъжност след покушението срещу Уилям Маккинли. На 42 години Рузвелт става най-младият президент на САЩ за времето си.
Енергията, емоцията, уменията и неподправеното удоволствие, които Рузвелт е влагал в президентството, са изключителни. През живота си е бил автор, законотворец, войник, ловец на едър дивеч, дипломат, природозащитник, морски ентусиаст, поддръжник на мира и реформатор с прогресивни идеи. Заради своите многобройни достижения, заради решаващата роля, която му е отредила съдбата, той често се счита за един от най-великите американски президенти.
Теодор Рузвелт е пети братовчед на президента Франклин Делано Рузвелт и това ги прави единствените братовчеди, които са били президенти на САЩ.
Детство и образование Рузвелт е роден в квартал Грамърси, Ню Йорк Сити на 27 октомври 1858 година като второто от общо четири деца в семейството на Теодор Рузвелт старши (1831 – 1878) и Марта Бълок (1834 – 1884). Баща му е известен филантроп и търговец в Ню Йорк, съдружник във фирмата за внос на стъкло „Рузвелт и син“. Марта Бълок е била домакиня, известна красавица от Юга, израснала в Джорджия и със симпатии към Конфедерацията.
Болнав и астматик като дете, Рузвелт е трябвало да спи или седнал в леглото, или на стол, като през по-голямата част от детството си е страдал от диария и настинки. Въпреки физическото му състояние се смята, че той за кратко е посещавал семинарията „Френдс“, частно квакерско училище на 16-а улица. Той е свръхактивен и често пакостлив младеж. Неговият интерес към зоологията, който го съпътства през целия живот, се заражда на 7 години, когато вижда на пазара мъртъв тюлен. След като се сдобива с неговата глава, той и още двама негови братовчеди създават „Музея на Рузвелт за естествена история“. Рузвелт напълва импровизирания си музей с множество животни, които улавя, изучава и подготвя за експозицията си. На деветгодишна възраст той систематизира знанията си за насекомите в „Естествена история на насекомите“.
За да се справи с лошото му физическо състояние, баща му го насърчава да тренира в местния гимнастически салон и дори създава такъв в къщата, където живеят. По това време често яде бой от негови познати и това го кара да почне да се занимава с бокс. Две пътешествия в чужбина оказват изключително влияние в живота му: От 1869 до 1870 г. Семейството му прекарва Коледа в чужбина и по-специално в Рим, където младият Рузвелт целува ръката на папа Пий IX. От 1872 до 1873 година семейството Рузвелт пътува до Египет, Светите земи и изкарва няколко месеца в Дрезден, Германия. „Теди“, което е галеното му име като малък, изкачва и пирамидите.
Скоро той се превръща в спортен ентусиаст и турист, какъвто и остава до последните години на живота си.
Освен няколкото посещения на училището на професор Макмюлен, младият Теодор е твърде болнав, за да посещава учебни заведения, затова го обучават поредица от частни учители. Първият е Ани Бълок, леля му по майчина линия. Тя е последвана и от други, включително и от учител по препараторство, който успява да подхрани влечението на Рузвелт към естествената история. Фройлайн Ана, учителката му по френски и немски език, когато семейството е било в Дрезден, отбелязва: „Той със сигурност някой ден ще бъде велик професор или кой знае, може да стане президент на Съединените щати.“
След като семейството му се връща в Ню Йорк, Рузвелт почва интензивно обучение, за да се подготви за приемния изпит в Харвардския университет. Той взема изпита през 1875 година и започва обучението си през 1876 г. Същата година участва във факелно шествие в подкрепа на избора на Ръдърфорд Хейс за президент. Рузвелт се справя добре с науката, философията и реториката, но няма успех в класическите езици. Под влиянието на тогавашната си приятелка (бъдещата му жена) и на професор Лорънс Лафин той изоставя естествената история и се насочва към политиката.
Намира време за бокс и е бил претендент за спечелването на боксовия шампионат на Харвард, но губи от К. С. Хенкс, а спортсменството, което показва в този мач, е запомнено задълго.
Завършва Харвард на 21 място от общо 177 ученици и продължава обучението си в Columbia Law School. Намира обучението за скучно, но се отдава на допълнителни занимания, включително и на завършването на първата му публикувана книга „Морската война от 1812 година“. Кариерата на корпоративен адвокат не му е никак по вкуса и когато се открива възможност да се кандидатира за законодателното тяло на Ню Йорк – Асамблеята, напуска следването и влиза в публичния живот през 1881 година.
Живот в Бедлендс Рузвелт е изключително активен в Ню Йорк и пише повече закони от всеки друг негов колега, като често работи за бедните и хората с недъзи. През 1884 г. участва в Републиканския национален конвент и се бори от прогресивни позиции, но губи от консерваторите, които издигат за кандидат Джеймс Блайн. Неохотно му дава своята подкрепа за сметка на Гроувър Кливланд, кандидата на Демократическата партия и губернатор на Ню Йорк, когото счита за приятел.
През тази година в един и същи ден и в една къща умират майка му и жена му. Това се случва само два дни след като жена му ражда единствената им дъщеря – Алис. Рузвелт, обезумял от мъка, пише в дневника си „Светлината напусна живота ми завинаги“. По-късно същата година той напуска Асамблеята и се мести в областта, наречена Бедлендс, Дакота, за да води живот на фермер и представител на закона.
Живеейки близо до нововъзникналия град Медора, Северна Дакота, Рузвелт се научава да язди, да хвърля ласо и да ловува. Често си има неприятности, понеже с охота се включва в сбивания, като прекарва времето си в суровия и хаотичен свят на последните години на Дивия Запад. Веднъж преследва известни престъпници, като навлиза в непознатите и необитавани гори на Бедлендс. Друг път има свада с легендарния френски дуелист маркиз Дьо Мор, който го предизвиква на дуел. Рузвелт, понеже е предизвикан, има правото да избере оръжие и той избира пушка, като твърди, че това оръжие му е най-удобно. Дуелът е отменен и двамата се помиряват.
След като снежна буря унищожава стадото добитък на Рузвелт, той се връща на изток и се кандидатира за кмет на Ню Йорк през 1886, но остава едва трети, при това с голяма разлика. След изборите заминава за Лондон, където се жени за своята детска любов Едит Кърмит Кароу. По време на медения си месец намира време и изкачва връх Мон Блан, като води едва третата експедиция, която успешно стига върха, първата е през 1786 година.
Завръщане в обществения живот В президентските избори през 1888 г. той участва в кампанията на Бенджамин Харисън в Средния запад. След като печели изборите, президентът Харисън назначава Рузвелт в Комисията за реформи на държавната администрация, пост, който той заема до 1895 г. По време на своя мандат той безкомпромисно прилага законодателството, уреждащо режима на държавната служба и списъкът с постове, за които трябва да се полага изпит, се удвоява. Това му спечелва изключително малко приятели сред партийните активисти. Въпреки че дава поддръжката си на Харисън за нов мандат (1892 г.), новият президент Гроувър Кливланд го оставя на поста му.
През 1895 година Рузвелт става президент на борда на полицейските комисари на Ню Йорк. За двете години, през които заема поста, Рузвелт радикално променя начина на управление на полицейската служба. Той задължава полицаите задължително да се регистрират пред борда и да минават през тест за физическа подготовка. Изисква и налага във всички полицейски участъци да бъдат поставени телефони. Известният със своята енергичност Рузвелт е имал навика да се разхожда късно вечер и рано сутрин покрай полицейските постове, само за да се убеди дали те са на служба по това време. Също трябва да бъде отбелязано, че Рузвелт е първият, който дава възможност на евреи и жени да получат служба в полицията.
През 1897 г. президентът Уилям Маккинли го назначава за заместник-секретар по флота. Той обича дълбоко работата си и изиграва основна роля за подготовката на флота за предстоящата война с Испания. През 1898 г. Рузвелт напуска флота и с помощта на полковник Леонард Ууд създават Първа доброволческа кавалерия – една разнородна банда, в която участват каубои, индианци, хора извън закона, но и възпитаници на Бръшляновата лига. Те участват в бойните действия срещу Испания в Куба. Вестниците по това време ги наричат „Твърдите ездачи“ (). Първоначално Рузвелт има чин лейтенант и служи под командването на полковник Ууд, но след като Ууд е повишен в бригаден генерал и е поставен начело на доброволческите сили, Рузвелт става полковник и поема командването на кавалерията, с която постига знаменити победи.
След завръщането си от Куба Рузвелт влиза отново в политиката на щата Ню Йорк и опирайки се на военните заслуги, които има, успява да спечели поста губернатор. Той полага изключителни усилия да изкорени корупцията и системата за раздаване на постове, въпреки че се твърди, че лидерите на Републиканската партия в Ню Йорк го подкрепят в претенцията му за вицепрезидентското място в двойка с Маккинли, само и само да се отърват от него (по това време постът на вицепрезидент на САЩ е гарантирал край на политическата кариера).
Президентство
Маккинли и Рузвелт печелят президентската надпревара през 1900 г. срещу Уилям Дженингс Брайън и Алдай Стивънсън старши. Рузвелт е един от най-младите вицепрезиденти в историята (само Джон Брекенридж е по-млад). Той намира вицепрезидентството за неудовлетворяващо и счита, че няма особено политическо бъдеще и обмисля да се върне в правния факултет след завършването на мандата. На 2 септември 1901 г. произнася изречението, което ще е дефиниращо за мандата му, когато на Щатския панаир в Минесота призовава американците „да говорят спокойно и да носят голямата тояга“ без да знае, че само дванадесет дни по-късно завинаги ще заеме място в общественото съзнание.
Убийството на Маккинли през 1901 г. е това, което дава президентската длъжност на Рузвелт. Той полага клетва на 14 септември 1901 г. в Бъфало, Ню Йорк. Един от първите му запомнящи се актове като президент е да произнесе (на 20 декември 1901 г.) реч от 20 000 думи пред Камарата на представителите, в която да поиска от Конгреса да обуздае силата на тръстовете „в приемливи граници“. Заради това си искане е наречен „разбивачът на тръстове“.
Рузвелт се наслаждава на президентството и сякаш е навсякъде. Той води членовете на кабинета и свои приятели на дълги и с високо темпо преходи, боксира се в стаите на Белия дом, забавлява се с децата си и чете усърдно. Той временно губи зрението си с едното око поради боксов мач. Неговият ентусиазъм и сякаш безгранична енергия карат посланика на Великобритания да обясни иронично на свой познат: “Винаги трябва да знаете, че президентът е на около шест години.“ („You must always remember that the President is about six.“)
Децата на Рузвелт са толкова популярни, колкото и той самият, като техните игри и лудории из Белия Дом често са в заглавията на вестниците. Дъщеря му Алис Лий Рузвелт е мит във Вашингтон. Запитан дали може да се справи с нея, Рузвелт отговаря „Мога или да контролирам дъщеря си, или да съм президент на страната, но не и двете“. В отговор Алис обявява, че баща ѝ „иска да е младоженецът на всяка сватба и покойникът на всяко погребение“ .
През 1904 година Рузвелт се кандидатира за втори самостоятелен мандат и печели национална победа. През 1905 г. той става първият президент, който посещава Япония и Русия с цел да установи по-добри отношения с тях и да посредничи за постигане на мир между двете страни. В резултат на това Рузвелт печели Нобелова награда за мир през 1906 г. Той е първият американец с това отличие въобще.
Кръстосаната сделка