Роза е събирателно наименование на видове и разновидности на представители на рода Шипка (лат. Rósa), отглеждани от хора и виреещи в дивата природа. Повечето от сортовете рози се получават в резултат на продължителна селекция чрез многократно кръстосване и селекция. Някои сортове са форми на диви видове.
Етимология Руското „роза“ и вариантите „дива роза“, „еризипел“, „рожан“, „ружа“ чрез немско посредничество (нем. Rose) са заети от лат. rosaФасмер М. Етимологичен речник на руския език. – М .: Прогрес, 1987. – Т. 3. – С. 494., което от своя страна е заимствано от др.-греч. ῥόδον (срв. името на декоративно растение – „розово дърво“). Древногръцката дума (протоформа – – *wródon) се свързва с арм. վարդ, vard – „роза“ и праирански. *ṷṛda- . Оттук и перс. گل гол – „роза“. На руски език се използва името на шипката – „gulyaf“ – „gulyaf вода“, „розова вода“, чието първоначално значение е заимствано от گلاب, golâb от گل, gol – „роза“ и آب âb – „вода“. ср от азерб. guläbi – „ароматна есенция“.
История За първи път розите се отглеждат в древен Рим, въпреки че основната цел на градините от онова време е отглеждането на полезни растения (плодове, зеленчуци, пикантни и лечебни), но в произведенията на древните римски писатели има описание на около 10 разновидности от рози. Херодот още през 5 век пр.н.е. д. в своята „История“ описва градините на цар Мидас в Македония и споменава там двойна роза. Теофраст през 293г. пр.н.е. д. описва градините на Гърция и дава описания на рози с 15 и 20 венчелистчета. На великолепната мозайка от Помпей, съхранявана в музея в Неапол, можете да видите и , чиято родина несъмнено е изтокът, а от там е дошъл в градините на Южна Италия. С разпадането на Римската империя градинарството се премества в манастирите. Именно манастирските градини послужиха като прототип на градините от другата страна на Алпите. Карл Велики, в инструкциите си за управление на имотите Capitulare de villis, посочва списък с растения, които трябва да се отглеждат, сред които има рози. По времето на Каролингите декоративните растения са се отглеждали в градините предимно за медицински цели, въпреки че несъмнено се обръща внимание на красотата им. За венци и други украси бяха събрани диви цветя. И само розовите храсти получиха специално внимание и бяха отглеждани в градини. В картините на големите италиански художници от Ренесанса можем да видим розите, отглеждани в италианските градини от онова време, чиято родина най-вероятно е Италия. През 1310 г. папа Климент V премества двора си от Рим в Авиньон и центърът на католическата църква остава там до 1377 г. Както свидетелстват историците, още по това време на територията на папския дворец са се отглеждали рози. В градината на епископа на Айхщед в началото на 17-ти век растат 21 сорта рози, пренесени в Европа от изток през Константинопол, включително Дамаск. По времето на минезингерите е имало красиви градини с червени и бели рози, с които са били увенчани минезингеритеWalde A., Hofmann J. B. Lateinisches etymologisches Wörterbuch. – Heidelberg: Carl Winter’s Universitätsbuchhandlung, 1938. – S. 443.. От края на 19 век розите са селектирани в почти всички страни по света.
Огромното разнообразие от сортове рози, което съществува в момента, се формира чрез кръстосване и селективна селекция на няколко сорта диви шипки. Много разновидности на паркови махрови рози произлизат отГалльская роза (Rosa gallica), наречена така заради широкото си разпространение във Франция (Галия). Културата на тази роза и създадените на нейната основа сортове датира от Древен Вавилон, след това Древна Гърция и Древен Рим и от 13-ти век във Франция и съставляват цяла епоха в историята на розите до 18-ти век. Чрез кръстосване на галската роза с други видове, дамаската са получени и бяла роза. Техниката на кръстосване на видовете по отношение на розите е била известна в Европа още през периода на Римската империя.
Историята на градинските рози започва в края на 18 – началото на 19 век, когато видове вечнозелени топлолюбиви рози със специфичен аромат на венчелистчета, напомнящи миризмата на чай, са пренесени в Европа (първо в Англия, а след това във Франция) от Югоизточна Азия. Тези рози имаха нови декоративни качества: кожени лъскави листа, специално благородство на формата на пъпките и цветята и особено важно свойство – ремонтантност, тоест способност да цъфтят непрекъснато многократно. Усилията на животновъдите бяха насочени към създаването на нови сортове, които да съчетаят ремонтантния характер на азиатските рози и устойчивостта на замръзване на европейските рози. Дълго време това не можеше да се постигне и едва в началото на 19 век беше възможно да се преодолее некръстосването на тези две групи рози.
Първото научно описание на розите е дадено от древногръцкия натуралист, философ и ботаник Теофраст. Той описва достатъчно подробно диви и градински рози, обосновава методите за тяхното отглеждане и размножаване.
Първото споменаване на отглеждането на рози в Русия датира от началото на 16 век. Предполага се, че те са дошли в Русия чрез балканските славянски племена. Те получават масово разпространение едва при Екатерина II . До края на 19 век розите започват да се отглеждат в цялата европейска част на Русия.
Най-важните съвременни класове рози са възникнали на базата на тетраплоидни видове (с хромозомен брой 4n = 28), европейски (група галски рози) и диплоидни (2n = 14) азиатски култивирани и диви рози (Rosa chinensis, Rosa moschata, Rosa gigantea). Повечето съвременни сортове хибридни чаени рози и флорибунда са тетраплоиди.
Ботаническо описание Формата на храста може да бъде от разпръсната до тясна пирамидална. Височината на храста от групите чай хибрид и флорибунда е от 30 до 90 см; полиант – 30 – 45 см, някои сортове достигат 60 см; миниатюрни – 25 – 35 см
При розите е обичайно да се разграничават два вида многогодишни клонки – главни или майчини, клони и клони с пълен растеж и пет вида едногодишни издънки – растежни, преждевременни, мастни, генеративни и силептични.
Дължината на дръжката при градинските рози варира от 10 до 80 см. Розовите цветя изненадват със своето разнообразие. Размерите им варират от 1,8 см до 18 см, броят на венчелистчетата може да варира от 5 до 128, има до десетина различни цветни форми, цветята могат да бъдат единични или в съцветия от три до двеста парчета. Цветовата схема е много разнообразна: няма само чисто синьо. Получава се разнообразие от зелени рози, но то представлява интерес само за ботаниците. В допълнение към монофонични, има сортове рози с комбинация от цветове, както и промяна на цвета по време на цъфтежа. Ароматите на различни видове и сортове рози са разнообразни. В допълнение към стандартния аромат на дамаска роза има рози с аромати, вариращи от плодови и цитрусови до тамян и подправки. Удвояването на многобройните сортове култивирани рози възниква в резултат на превръщането на част от тичинките в стаминоди, подобни на венчелистчета.
Условия на отглеждане В повечето случаи розите са топлолюбиви, но има видове, които виреят в суров климат.
Розите предпочитат яркото осветление и при значително засенчване почти или изобщо не цъфтят, дори на полусянка са изчерпани и цъфтят много слабо.
Почвите могат да бъдат всякакви по състав, но за градински групи – добре наторени. Розите се отглеждат на почви с неутрална реакция, на слабо кисели почви – само в южните райони. Определянето на границите на киселинност е свързано с интензивността на процесите на минерализация. Цветът на същите сортове е по-интензивен на почви с алкална реакция. Почвите за рози трябва да са добре дренирани.
За обилен и дълъг цъфтеж розите изискват постоянно поливане.
Цъфтежът на розите се осигурява до голяма степен от системата за резитба, която е различна за различните групи рози.
Име на сортовете рози Съгласно Международния кодекс на номенклатурата за култивирани растения, наименуването се основава на приоритет на публикуване. Всеки сорт може да има само едно общоприето име. От няколкото имена, предложени за даден сорт, се избира най-старото (освен когато е посочено друго), всички останали се считат за синоними. Трябва да се избягва използването на забравени и остарели имена на сортове, дори ако тези имена имат предимство пред широко използвани съвременни.
Ако сортовият епитет е бил използван повече от веднъж в даден клас, към името на сорта трябва да се добавят името на автора и датата на създаване или регистрация. Примери: Роза „Маги“ Рудолф Гешвинд, 1900 г.; Роза „Маги“ Мейланд Интернешънъл, 2003 г.
До нивото на род или вид розите се наименуват в съответствие с Международния кодекс за ботаническа номенклатура (ICBN). Растенията, които отговарят на критериите за сорт или група, получават сортови епитети. Тези епитети се добавят към името на ботаническия таксон и се ограждат в единични кавички. Например: Роза „Харлекин“.
Когато имената на сортовете са публикувани на езици, различни от тези на оригиналната публикация, епитетът не трябва да се превежда. Можете да приложите транслитерация (ISO 9) и транскрипция. В случай, че по маркетингови причини епитетът на сорта е преведен на друг език, преводът на епитета следва да се разглежда като търговско наименование, а не като научно наименование.
Практиката за използване на търговски наименования (®, ™) като допълнение към правилните имена на сортове не се поддържа от Международния кодекс на номенклатурата за култивирани растения. Съгласно Конвенцията UPOV, ако даден сорт се предлага за продажба или предлага на пазара, е разрешено използването на регистрираното наименование в комбинация с търговска марка, търговско наименование или друго подобно наименование. В случай на такава комбинация името трябва въпреки това да бъде лесно разпознаваемо. Поради исторически причини и противоречиви норми и правила за именуване на сортовете рози в различните страни, много имена се различават само по наличието или отсъствието на знаци ® и ™ („Grace“Rosa 'Grace' в Helpmefind.com , „Grace ® ™“Rosa 'Grace ® ™' в Helpmefind.com).
Съвременните сортове рози имат оригиналното авторско име и множество синоними. Синонимите обикновено са търговски имена и се използват за привличане на вниманието към разнообразие. През последните години големите производители на рози започнаха да дават на своите сортове регистрационни кодови имена. Първата сричка на името се изписва с главни букви и обозначава компанията на инициатора (разплодника) (KOR- Kordes, MEI- Meiland), а останалата част от думата е с малки букви. Например сортът 'Чайковски' има кодово регистрационно име MEIchibon, 'Schneewittchen ®' – KORbin. Регистрационните имена се въвеждат за защита на авторските права на развъдчиците и с цел обединяване.
С началото на дейността на Международния регистрационен орган за рози ситуацията с идентификацията на сортовете е значително опростена. Изданията на American Rose Society („The American Rose Annual“ и „The American Rose Magazine“) публикуват всички нови постъпления. С натрупването на информационни материали Международният регистрационен център, съвместно с American Rose Society и компанията McFarland, периодично издава Световния каталог – „Модерни рози“.
Трябва обаче да се помни, че в това издание сортовете са подредени в съответствие с имената, приети в Съединените щати, а оригиналните оригинални имена са дадени в скоби, което не е в съответствие с Международния кодекс на номенклатурата. Пример: оригиналното име на един от популярните френски сортове хибридни чаени рози е 'Madame A. Meilland', пренесен в САЩ по време на Втората световна война, сортът получава нов 'Peace' там. В Италия е регистриран като „Gioia“, а в Германия като „Gloria Dei“. В справочните публикации на Международния център за регистрация на рози този сорт е посочен като „Reace“, други имена са дадени като синоними.