Велика сила е държава, която разполага с извънредно голяма икономическа, военна и политическа мощ, които ѝ дават възможност да взима участие в решаването на конфликти в глобален план.
Терминът започва да се използва след Виенския конгрес от 1815 година, на който петте водещи монархии в Европа – Русия, Франция, Великобритания, Австрия и Прусия – се договарят да се подкрепят взаимно и да запазят статуквото в Европа. Коалицията между петте държави спомага за запазването на стабилността в Европа за следващите 40 години, като бива прекъсната едва с избухването на Кримската война.
За българите в края на XIX век „Великите сили“ са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия – държавите, които са „разкъсали“ младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 г. Това е причината терминът по отношение на онзи период от българската история да е зареден с преобладаващ негативен смисъл и да е синоним на голяма и властна държава, която се меси във вътрешните работи на други страни в свой интерес и пречи те да се развиват самостоятелно.
За Япония след руско-японската война (1904 – 1905), а за САЩ след участието им в Първата световна война, също се говори като за велики сили.
Краят на Втората световна война променя виждането за понятието велика сила. Във втората половина на XX век, след създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 г., под „Велики сили“ се разбират обикновено 5-те държави, постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (създаден по силата на договорка от Ялтенската конференция), а именно САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, а през XXI век – респективно и в икономически аспект – ЕС + Япония и Южна Корея.
Вижте също Ядрени сили
Категория:Международни отношения