Органът ( „инструмент, апарат“) е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти.

Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи обемни изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически често архитектурните решения на дадени сгради са съобразявани именно с това, че в тях ще има орган.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се е използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с който се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално (не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя).

Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган – и в популярната музика.

История и развитие

Първите органи се появяват през 3 век пр.н.е. в елинистичния свят. Създател на първия такъв инструмент е гръцкият инженер Ктесибий от Александрия, който през 3 век пр.н.е. създава воден орган, наричан хидравлис. Този инструмент се използва често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Информация за употребата на инструмента и устройството му може да бъде намерена в различни исторически източници (например данни за хидравличната система, подаваща въздух, се черпи от описанията на Витрувий и Херон), а също от останки на самите инструменти (такива са намирани в Делфи, Гърция и Аквинкум, Унгария).

По-късно водните помпи са заменени с въздушни мехове, но въпреки това още два века продължават да се използват и водни органи.

Дори след упадъка на Древен Рим през 5 век органите продължават да бъдат използвани във Византийската империя, където инструментът е символ на престиж. Органите там са използвани до 15 век, като след падането на Византия под османска власт повечето инструменти са унищожени. Благодарение на възприемането на органа от католическата църква през 7 век, инструментът продължава съществуването си.

През Средновековието се появяват преносими органи – портатив и позитив. Достатъчно малък по размер, за да може да се пренася лесно без да е нужно да се разглобява, органът портатив е популярен инструмент за изпълнение на светска музика в ранното Средновековие, но напълно изчезва до края на 16 век. Позитивът е по-голям по размер, но е възможно да бъде преместван. Той се използва както на църковна, така и на светска музика. След 13 век постепенно започват да се строят по-големи органи, които биват монтирани в църкви. В края на Средновековието се появява и регалът (друга портативна разновидност на инструмента).

През епохата на Ренесанса и барока органите са усъвършенствани – появява се педалиерата и вече имат способността да свирят с различни регистри. През този период инструментът изиграва важна роля в така наречения полифоничен стил. През епохата на романтизма нововъведения в устройството прави и френският органостроител Аристид Кавайе-Кол. Композитори, писали за орган, са Цезар Франк, Камий Сен-Санс, Густав Малер и други.

През 20 век меховете са заменени от пневматични помпи; трактурата (връзките между клапите на тръбите и клавишите) става освен механична и електронна или пневматична, което позволява шпилтишът да бъде монтиран на разстояние от секциите с тръбите.

През 30-те години на 20 век започва производството на първите синтезатори и електронни органи. Това прави органа достъпен за по-широк кръг от музиканти и слушатели.

Устройство Шпилтиш

Шпилтишът ( – „маса за свирене“) (наричан също конзола или пулт) при големите тръбни и електронни органи е онази част от инструмента, на която са разположени мануалите, педалиерата, всички видове педали/клапи, регистровите ключове и скамейката.

Мануалите са поставени стъпаловидно, един над друг. Познати са с немските си наименования, най-често в този ред (считано от долу нагоре): (рюк)позитив (първият мануал), хауптверк (основният, втори), оберверк/швелверк (третият), брустверк (четвъртият) и т.н. Разпределението им е според звученето на регистровите групи. Например хауптверкът ( – „основен“) – основният мануал при всички органи – е с най-мощната и плътна звучност; често пъти там са диспонирани и 16' (487,68 см) регистри. Позитивът, наричан така поради сходната звучност си с ранните ренесансови инструменти, е с най-ярките и звучни, но в същото време не толкова силни регистри. Швелверкът е онзи мануал, към който принадлежи швелерът – при него има възможност за крешендо и декрешендо.

Регистровите ключове са разположени от двете страни или само от ляво на мануалите, а понякога и над тях (при малките романтични органи). Броят и звученето им силно варират според предназначението и периода, през който е направен инструментът, но при църковните органи обикновено броят на регистрите е приблизително около 20, а при концертните може да достигне до няколкостотин. Те могат да бъдат под формата на бутони, които по електронен път освобождават пътя на въздуха към избрания ред тръби (регистър) или като бутала, които се изтеглят и механично освобождават клапите.

В основата на органа е педалиерата, на която се свири с крака. Над нея има една, две или повече клапи за контролиране на швелерите и/или валце (което освен под формата на клапа, може да бъде и вал). При по-съвременните инструменти може да има и бутони, чрез които органистът сам, с крак, включва запаметените Setzer комбинации (предварително запаметени от органиста набори от регистри).

При някои по-малки разновидности на акустичните органи на мястото на педалиерата има две големи клапи, които са свързани с меховете и позволяват на органиста сам да си осигурява въздушната струя (виж хармониум).

Разпределение на проспекта

Всеки мануал просвирва даден набор от регистри, което предполага разпределението им в отделни секции. Подредбата във всички случаи е съобразена с акустиката на пространството, в което е монтиран инструментът, но също така се забелязват и различия според регионите, в които са построени инструментите.

Най-популярният модел е Хамбургският проспект. Той е установен още от барока, но продължава да служи като модел. Характерни за него са разположените от двете страни секции за педала, центрираният хауптверк и изнесеният зад гърба на органиста позитив (рюкпозитив). Изнесеният по този начин позитив е много характерен за органите в църквите на Северна Европа. Това не е приложимо за органите в концертните зали, поради което там такава секция отсъства, а позитивът е на мястото на брустверка (секцията срещу гърдите на органиста).

При по-малките органи с един или два мануала и педали, педалните тръби най-често са поставяни в средата.

Органите от 19 и 20 век, които не работят с механична, а с електрическа или пневматична трактура, предлагат много по-разнообразни решения.

Тръби

При тръбните органи звукът се произвежда чрез сгъстения въздух, преминаващ през тръбите, разположени вертикално и в редки случаи – хоризонтално. Тяхната форма може да бъде цилиндрична, конична, четиристенна или комбинирана, а материалът е метал (цинк, мед, сплав калай-олово) или дърво. В горната си част могат да бъдат както отворени, така и затворени. Подредени са във вертикални редици (регистри) в хроматичен ред.

Височината на тона се определя от дължината на тръбата във футове. Височината им се изменя в геометрична прогресия – тръбата за до от голяма октава е дълга 8' (243,84 см), до от контра октава – двойно по-дълга 16' (487,68 см), а за до от малка октава – 4' (121,82 см) и т.н.

Тръбите са монтирани в основата си върху въздушни резервоари и виндлади – мястото, където въздушната струя се разпределя към отворените регистри на съответния тон.

Видове Според начина на звукоизвличане тръбите биват два вида: флейтови (лабиални), чийто звук наподобява този на флейтата и различните видове свирки езичкови (лингвални), произвеждащи звук с помощта на биещо езиче

Регистри

Регистрите са различните „хорове“ (редове) от тръби с еднакъв тембър. Подредбата им, съобразена с акустиката на пространството, е в завършени групи (хорове), за всяка от които се използва даден мануал: хауптверк, оберверк, рюкпозитив, брустверк (при големите органи) и педални колони. Само най-големите метални цилиндрични тръби (принципал) не са подредени в такъв строй, а са подредени симетрично – на полутон, тъй като са изнесени най-отпред и при подредбата им се търси естетиката. Най-често срещаните регистри са с размер 8' и 4' (за задействаните от мануала) и 16' (за педалите). По-голямата част от регистрите носят имена на различни музикални инструменти поради сходното си звучене – виола, тромпет, тромбон, флейта, бомбарда, обой и пр. Други често срещани са vox humana (заради приликата с човешкия глас) и принципал. Съществуват и постоянни комбинации – микстури, които представляват различни тръби върху един и същ въздушен резервоар (виндладе). Така за един тон се използват няколко различни тръби, което произвежда специфичния пронизителен органов звук. Регистрите са универсални за всички органи, но в някои случаи дадени регистри са характерни само за органите от определен регион. Явен пример за това са испанските тромпети – хоризонтално разположените тръби на органите в Испания.

Всеки отделен мануал и педалите контролират дадена група от регистри. За обогатяване на звучността има възможност за копула – свързване на мануали – регистрите от един мануал могат да бъдат натрупани върху друг или върху педалиерата.

Съществуват и органови регистри, които не произвеждат звук по стандартния за инструмента начин – чрез преминаване на въздух през тръбите. Характерно за германските барокови органи е наличието на Zimbelstern (в превод: чинелна звезда) – звездовидно колело с подредени по краищата му миниатюрни звънчета или чинели.

За да се създаде тремоло ефект, се използва тремулант – въздушна струя преминава през устройство, което я подава така, че въздухът влиза в тръбите на малки порции. При големите органи съществуват няколко вида тремуланти, които могат да имат различна скорост и дълбочина на тремолото.

Видове

Според звученето и употребата си, регистрите се разделят на 5 вида: принципали (основен и задължителен регистър, придаваш характерната звучност и вид на органа) флейти (тръбите произвеждат звук чрез вибрации на въздушните молекули по подобие на свирка) аликвотни (транспонират даден тон на разстояние от терца, квинта, септима и т.н., не се използват самостоятелно или за свирене на акорди) микстури (за всяка нота звучат едновременно няколко тръби) езичкови (тръбите произвеждат звук с помощта на вибриращо езиче)

Въздухоподаващо устройство