„Витязът в тигрова кожа“ () е средновековна поема, смятана за национален епос на Грузия. Написана е през XII век от грузинския поет Шота Руставели, и е считана за „короната и славата на грузинската култура“.Барамидзе и Гамезардашвили, стр. 17

Смята се за „шедьовъра на грузинската литература“ и от векове се държи на видно място в сърцата на грузинци, голяма част от които могат да цитират цели строфи от поемата.Шенгелиа, стр. 106 Първите оцелели преписи датират от XVI век. Отпечатана е за първи път в Тбилиси през 1712 г. До началото на XX век, копие от тази поема е било част от зестрата на всяка булка.Шенгелиа, стр. 105Делшад, стр. 18

Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, поезия, която описва най-високите идеали и стремежи на грузинската нация.Барамидзе и Гамезардашвили, стр. 26

Действието се развива в Индия и Арабия.Барамидзе и Гамезардашвили, стр. 19 Разказва историята на двамата герои Автандил и Тариел, както и за стремежа им да намерят обекта на любовта - Нестан-Дарежан.

Посветена на царица Тамара, която е прототип на Нестан-Дарежан, творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в златния си век. Тези идеализирани герои, верните приятели са обединени от куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност, които прогласяват равенство между мъжете и жените с голяма радост.

Поемата се разглежда като „коронация на мисълта, поетично и философско изкуство на средновековна Грузия“Асатоани и Бендианашвили стр. 151, сложна творба с богати и извисени жанрове. Въпреки привидната си сложност, е наричана „грузинската визия за света“.Полет, стр. 529

Композиция За композицията на поемата е характерен динамическия драматизъм, често водещ до неочаквани ситуации. Поемата почти изцяло е лишена от приказни фантастични елементи, използват се елементи, които показват правотата на живота. Всеки герой в поемата, било то главен или второстепенен, се разкрива в най-типични черти. В това отношение всеки, даже и малък детайл, е закономерен. Имената Нестан-Дареджан, Тинатин, Асмат, Тариел, Автандил, Фридон и Шермадин стават нарицателни и са много популярни в Грузия.

Места и герои

Места Поемата се развива на място далеч от Грузия, в страни, които авторът със сигурност никога не е посещавал: Арабия, Индия и Китай. Изглежда изборът на места да е свързван предимно с националния характер (според тогавашните възгледи) на тези народи. Следователно, арабите са изобразени като рационални, а индийците са - като емоционални и импулсивни, като причиняват непреднамерени бедствия (специфично Тариел и Нестан).

Герои Ростеван – цар на Авария Тинатин – дъщеря на Ростеван и възлюбена на Автандил Автандил – пълководец в Авария Сограт – един от везирите на Ростеван Тариел – витязът в тигрова кожа Шермадин – слуга на Автандил Асмат – роб на Нестан-Дареджан Фарсадан – индийски цар Нестан-Дареджан – дъщеря на Фарсадан и възлюбена на Тариел Давар – сестра на Фарсадан, учител на Нестан-Дареджан

Източници

Категория:Стихотворения Категория:Култура в Тбилиси Категория:Грузинска литература