Николай Цанев Нейков, по-известен с псевдонима си Николай Марангозов, е български архитект, писател и поет.
Биография Роден е на 2 януари 1900 година в село Късовци (днес квартал на Плачковци), Габровско. Учи в Нейчовци, Ловешко, и в Трявна. През 1920 г. завършва Априловската гимназия в Габрово. От 1921 – 1923 г. е учител в Садово. В периода 1923 – 1932 г. следва архитектура и същевременно работи в Дрезден и Берлин.
От 1932 г. е архитект на свободна практика, а през 1942 – 1943 г. е архитект във „Въздушни войски“, през 1946 – 1947 г. – в „Балкантурист“. От 1958 – 1965 г. е главен редактор на списание „Картинна галерия“. По негови проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта „Св. Константин“ край Варна и др.
За пръв път печата през 1908 във вестник „Славейче“ в Казанлък. Като гимназист редактира списание „Луна“ в Габрово (1919). Сътрудничи на вестниците „К’во да е“, „Литературен критик“, „Студентска борба“, на списанията „Златорог“, „Смях и сълзи“, „Стара планина“, „Летец“, „Сердика“ и др., на немското списание Der Sturm. Превежда предимно поезия – от З. Н. Гипиус, С. П. Шчипачов, Н. С. Тихонов, А. Т. Твардовски. К. В. Симонов, Р. Гамзатов, Й. Бехер, М. Цимеринг, В. Незвал и др. Най-значимата му книга излиза в 1948 година под името „Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919 – 1943“.
Автор е на стихотворения и поеми в класически и свободен стих. Обогатява жанрово българската поема с разновидностите поема-репортаж, поема-пътепис, поема-легенда, автобиографична поема и др. Негови псевдоними са Валерий Есен, Любокрас, Николаус.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юни 2026 г.
Умира на 3 ноември 1967 година в София.Николай Марангазов, Литернет.
Библиография Под разцъфналите липи: Стихотворения (с псевд. Любокрас, в съавт. с Ванимил, псевд. на Димо Димитров). 1918 Нула: Хулигански елегии (с псевд. Н. Янтар). 1923 На повратки в село: Лирич. поема. 1940 (1942, 1946, 1960, 1966, 2000) Легенди: Поеми. 1943 (1947) Ковачница на мира: Стихотворения. 1944 – 1947. 1947 Повест за бялата кооперация: Поема. 1947 Годишни кръгове: Стихове и поеми. 1919 – 1943. 1948 Жива легенда: Стихове. 1950 Приказен град: Стихове. 1960 От Ярлово до Воронеж: Пътеписна поема. 1951 (1955) Писмо от Артек: Стихове за деца. 1951 Чехословашка рапсодия: Стихотворения и поеми. 1952 2 юли: Лирич. репортаж. 1953 Пионерски пост: Стихове за юноши. 1954 Тринадесет есени: Лирич. хроника. 1954 Цвятко с татко с камион. 1954 На отечествен пост: Стихотворения. 1955 Заветен път. 1957 Рилското море: Поема. 1957 Избрани стихотворения и поеми. 1958 Паметен ден: Приказка в стихове. 1958 Щастлива година: Стихотворения. 1959 Крилатото звено: Избр. творби за пионера. 1960 Къщата с червеното мушкато: Разказ за Г. Димитров. 1962 Заник и поник в Балкана: Поема. 1963 (1966) Запролетена родина: Стихотворения. 1965 Кремиковска приказка: Поема за пионери. 1965 Русия въжделена: Лирич. хроника в 9 цикъла. 1965 Сурвакари при Дядо. 1966 Сама китка: Стихотворения за деца. 1967 Родословие: Поема. 1969 Стихотворения и поеми. 1981
Външни препратки Биография на Николай Марангозов на сайта Българският модернизъм
Бележки
Категория:Български поети Категория:Български архитекти Категория:Родени в Плачковци Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Погребани в Централните софийски гробища