Пиратският кодекс (известен още като Корабни статии или на ) е официален сбор от правила и закони, които регулират поведението, дисциплината, подялбата на плячката и вътрешните взаимоотношения на борда на пиратските кораби.
Тези кодекси се превръщат в основополагащ елемент на пиратското общество, особено по време на т.нар. Златен век на пиратството (края на XVII и началото на XVIII век).
История и функция Противно на популярния мит за пълен хаос, пиратските екипажи функционират като силно структурирани, ранни демократични общности. За да се предотвратят конфликти в затвореното пространство на кораба, капитаните и екипажите съставят писмени споразумения.
За да влезе кодексът в сила, всеки член на екипажа е длъжен да положи клетва (обикновено върху Библията или скръстени пищови) и да го подпише със собственото си име или сマーク (ако е неграмотен). След подписването, правилата се поставят на видно място – най-често на вратата на капитанската каюта или на мачтата. Първите сведения за подобни писмени споразумения датират от първата половина на XVII век, вдъхновени от кодексите на буканиерите (chasse-partie).
Тъй като пиратството се наказва със смърт чрез обесване, при непосредствена опасност от залавяне от военни кораби, пиратите умишлено изгарят или хвърлят кодексите в морето. Това се прави, за да не бъдат използвани подписите им като неоспоримо доказателство за пиратство в съда. Поради тази причина до наши дни са оцелели много малко автентични документи.
Основни клаузи и структура Въпреки че всеки кораб съставя свой индивидуален кодекс, повечето от тях споделят сходни принципи, разпределени в няколко основни категории:
**Демократично управление:** Всеки член на екипажа има право на глас при вземането на важни решения (избор на капитан, определяне на курса или целта на нападението). Квотата на власт на капитана е ограничена главно до моментите на битка – през останалото време решенията се контролират от избрания от екипажа квартирмейстор. **Подялба на плячката:** Точно определяне на дяловете от заграбените стоки и пари. Обикновено капитанът и квартирмейсторът получават между 1,5 и 2 дяла, майсторите и оръжейниците – 1,25 или 1,5 дяла, а обикновените моряци – по 1 дял. **Социално осигуряване (обезщетения):** Кодексите съдържат строга система за компенсация при нараняване по време на служба. За загуба на дясно око, ръка или крак се изплаща фиксирана сума от общата каса (например 600 испански долара или определен брой роби) преди общата подялба на плячката. **Дисциплина и забрани:** Строго се наказват кражбата от екипажа, хазартът на пари на борда (заради честите свади) и паленето на свещи или пушенето в трюма без предпазен капак (поради опасност от взрив на барута). Жени на борда най-често са били абсолютно забранени, а нарушаването на това правило се наказвало със смърт. **Наказания:** Наказанията варират от бичуване с „котка с девет опашки“ за леки провинения до изоставяне на безлюден остров (марунинг) с бутилка вода и зареден пищов за дезертьорство или предателство.
Оцелели кодекси До наши дни са изцяло или частично документирани няколко пълни пиратски кодекса. Основните исторически източници са две книги от епохата: **Александър Екскемелин** – „Пиратите на Америка“ (1678), където е описан частичният кодекс на сър Хенри Морган. **Капитан Чарлз Джонсън** (често приписван на Даниел Дефо) – „Обща история на пиратите“ (1724). В нея са публикувани четири пълни кодекса: Кодексът на Бартоломю Робъртс (съдържащ 11 подробни члена); Кодексът на Джон Филипс (четири члена); Кодексът на Едуард Лоу; Кодексът на Джордж Лоудър.
В популярната култура В съвременната попкултура, най-вече чрез филмовата поредица „Карибски пирати“, кодексът е романтизиран като единна, свещена книга, пазена от „Пиратския съд“, а известната реплика на капитан Хектор Барбоса го описва не като закон, а „по-скоро като съвкупност от указващи напътствия“. В действителност обаче корабните статии са били суров, стриктно спазван правен договор.
Източници Джонсън, Чарлз. Обща история на пиратите. София: Издателство „Лабиринт“, 2013. Exquemelin, Alexander. The Buccaneers of America. Walther Books, 2000. Rediker, Marcus. Villains of All Nations: Atlantic Pirates in the Golden Age. Beacon Press, 2004. Cordingly, David. Under the Black Flag: The Romance and the Reality of Life Among the Pirates. Random House, 2006. Fox, E. T. Pirates in Their Own Words: Ship's Articles of the Golden Age. Fox Historical, 2014.
Категория:Пиратство * Категория:Морско право