Томас Стърнз Елиът (, също Томас Стърнс Елиът, подписвал се най-често като „ТС Елиът“ или „Т. С. Елиът“), кавалер на Ордена за заслуги. Т.С. Елиът е англо-американски поет, драматург и литературен критик, чиито творби като „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма от XX век. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година.
Биография Детство и юношество Томас Стърнз Елиът е роден в Сейнт Луис в семейство с английски корени. Дядо му по бащина линия, Уилям Грийнлийф Елиът, се премества в Сейнт Луис, щата Мисури, за да създаде унитаристка църква там. Бащата на поета, Хенри Уеър Елиът (1843 – 1919), е преуспяващ бизнесмен. Майка му, Шарлот Стърнз (1843 – 1929), пише поезия и е социален работник. Томас е последното от шест оцелели деца на семейството. Когато се ражда, и двамата му родители са на 43-годишна възраст. Бъдещият поет е кръстен на своя дядо по майчина линия.
Няколко са факторите, допринесли за литературното увлечение на Томас Елиът. Първият от тях е, че бъдещият поет страда от вродена двойна ингвинална херния, заради това заболяване той не е достатъчно активен физически и не е в състояние да играе с връстниците си. В самотните дни любовта на Елиът към литературата се засилва. Малкият Томас се увлича от книги за Дивия запад. Сред любимите му романи е „Том Сойер“ на Марк Твен. В спомените си приятел на поета споделя, че като дете често е виждал Томас седнал до прозореца, приведен над дебела книга, сякаш търси мечтано лекарство срещу болката в живота си.
Вторият значим фактор за формиране на литературни интереси у бъдещия поет е, че той опоетизира родния си град. Сам Елиът споделя, че Сейнт Луис е оказал огромно влияние върху творчеството му.
От 1898 до 1905 г. посещава Академията „Смит“, където учи латински, старогръцки, френски и немски. На 14-годишна възраст започва да пише поезия, силно повлияна от „Рубаят“ на Омар Хаям – поезията на Омар Хаям в превод на Едуард Фицджералд. Елиът не е доволен от резултата и унищожава написаното. Първата му публикувана творба е стихотворението A Fable For Feasters, написано за училищно упражнение. През 1905 г. е публикувано в Smith Academy Record. В същото издание през април 1905 г. публикува стихотворение без заглавие, което е най-старият запазен ръкопис от Т. С. Елиът, стихотворението по-късно е препечатано със заглавие „Песен“ („Song“) в The Harvard Advocate – списание на студентите в Харвард. През 1905 г. Елиът публикува три кратки разказа – „Хищни птици“ (Birds of Prey), „Приказка за кит“ (A Tale of a Whale) и „Човекът, който беше крал“ (The Man Who Was King).
След като завършва, поетът посещава подготвителната година в Академията „Милтън“ в Масачузетс. Там той се запознава със Скофийлд Тейър, който по-късно публикува „Пустата земя“. От 1906 до 1908 г. следва Философия в Харвард, получава бакалавърска степен за три години вместо за четири. Франк Кърмоуд пише, че най-важният момент от следването на Елиът е бил през 1908 г., когато открива книгата на Артър Саймънс – „Символистичното движение в литературата“ (The Symbolist Movement in Literature) (1899 г.).
Елиът работи като асистент по философия в Харвард от 1909 г. до 1910 г. След това се премества в Париж, където от 1910 до 1911 г. учи философия в Сорбоната. Слуша лекции на Анри Бергсон и чете поезия с Ален Фурние. От 1911 до 1914 г. се връща в Харвард като следва Индийска философия и санскрит. Получава стипендия за колежа Мъртън в Оксфорд през 1914 г. Първо посещава Марбург в Германия, където планира да вземе участие в лятна програма, но избухването на Първата световна война променя плановете му и той заминава за Оксфорд.
В навечерието на новата 1914 г. Елиът пише на Конрад Ейкън, че мрази университетските градове и хората в тях, защото са едни и същи навсякъде. Когато напуска Оксфорд, поетът прекарва голяма част от времето си в Лондон. Този град има огромен ефект върху Т.С. Елиът поради няколко причини, като най-значителната от тях е запознаването му с Езра Паунд. Езра Паунд помага много на младия поет като го запознава със значими литературни дейци. Елиът бързо напуска Мъртън и започва да преподава английски език в Бъркбекския университет в Лондон.
През 1916 г. завършва докторската си дисертация за Харвард на тема „Знания и опит във философията на Ф. Х. Брадли“ (Knowledge and Experience in the Philosophy of F. H. Bradley), но не успява да се върне за устната защита.
Томас Елиът е поканен да се присъедини към Института за напреднали изследвания (Institute for Advanced Study) от директора Франк Айделот. По-късно през 1948 г. е бил гостуващ член там, по това време написва „Коктейлът“ (The Cocktail Party).
Женитба В края на 1914 г. Томас Елиът се запознава с Вивиън Хей-Ууд. Двамата сключват брак на 26 юни 1915 г.
След кратко посещение при семейството си в Съединените щати Елиът се връща в Лондон и поема няколко преподавателски поста в Бъркбекския колеж в университета в Лондон. Философът Бъртранд Ръсел проявява интерес към Вивиън, докато младоженците живеят в апартамента му. Някои изследователи на живота и творчеството на Елиът смятат, че между Ръсел и Вивиън е имало афера, но тези твърдения така и не са доказани.
Поради здравословните проблеми на Вивиън бракът им е нещастен. За тези проблеми разбираме от писма на Томас до Езра Паунд, в които са описани симптомите на заболяването. Заради психичното си разстройство Вивиън прекарва дълго време в различни клиники, което много отдалечава Елиът от нея и отношенията им охладняват. През 1984 г. връзката им става предмет на пиесата „Том и Вив“ (Tom & Viv), която през 1994 г. е екранизирана.
Преподавателска дейност, Lloyds, Faber and Faber След като напуска Мъртън Елиът работи като учител най-вече в училище Хайгейт, частно училище в Лондон, където преподава френски и латински. Сред неговите ученици там е Джон Бетчеман. По-късно той преподава в Кралското граматическо училище Хай Уикъмб в Бъкингамшър. За да печели допълнително, той пише рецензии за книги и води допълнителни вечерни учебни курсове. През 1917 г. получава работа в Лойдс Банк (Lloyds Bank) в Лондон. През август 1920 г. по време на пътуване до Париж с художника Уиндам Луис, Елиът се среща с Джеймс Джойс. Елиът намира Джойс за арогантен, съвсем скоро обаче двамата стават приятели и Томас посещава Джойс винаги, когато е в Париж. Елиът и Луис също поддържат близки приятелски отношения. Луис е автор на един от най-известните портрети на Елиът (от 1938 г.).
Чарлз Уибли препоръчва Елиът на Джофри Фабер. През 1925 г. поетът напуска Лойдс, за да стане част от издателството Faber and Gwyer, по-късно преименувано на Faber and Faber. Томас остава там до края на живота си, като накрая става директор. Във Faber and Faber той отговаря за публикуването на значими английски поети като Уистън Хю Одън, Стивън Спендър, Тед Хюз.
Преминаване към Англиканската църква и получаване на британско гражданство На 29 юни 1927 г. Елиът преминава от унитаризъм към англиканизъм, а през ноември същата година получава британско гражданство. Той става надзирател на своя енорийска църква „Свети Стефан“ в Лондон. Трийсет години по-късно Елиът коментира религиозните си възгледи като комбинация от католически начин на мислене, калвинистко наследство и пуритански темперамент.
Елиът има широки духовни интереси, според него пътят към прогреса на съвременния човек преминава през вглеждането вътре в себе си. В защита на твърдението си той се позовава на авторитети като Гьоте и Рудолф Щайнер.
Един от биографите на Елиът, Питър Акройд, обяснява смяната на религията на Елиът по следния начин – от една страна англиканската църква предлага на поета надежда за самия него, Акройд смята, че Елиът има нужда от място за почивка, където да намери желаното уединение и спокойствие. От друга страна, църквата приобщава Т.С. Елиът към английската общност и култура.
Развод с Вивиън Хей – Ууд и повторен брак През 1932 г. Елиът се разделя със съпругата си за известно време. Когато от Харвард му предлагат преподавателско място за академичната 1932 – 1933 година, той приема и оставя Вивиън в Англия. След завръщането си урежда официално раздялата си с нея. Вивиън е настанена в психиатрична клиника през 1938 г. и остава там до смъртта си през 1947 г. Въпреки че Елиът все още е неин законен съпруг, той не я посещава в клиниката. Между 1938 и 1957 г. Елиът има връзка с Мери Тревилиан от Лондонския университет. Тя иска да се омъжи за него, като за това желание разбираме от мемоарите ѝ.
От 1946 до 1957 г. Елиът споделя едно жилище със своя приятел Джон Дейви Хейуърд, той събира и ръководи ръкописите и документите на поета. Така Хейуърд съхранява и първоначалната версия на „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, която е публикува след смъртта на Томас Елиът. Когато Елиът и Хейуърд вече не съжителстват, Хейуърд запазва ръкописите на поета, а през 1965 г. ги завещава на Кингс Колидж в Кеймбридж.
На 10 януари 1957 г. Елиът (68-годишен) се жени за Есме Валери Флетчър (30-годишна). За разлика от първия си брак, при втория Томас познава добре съпругата си, тъй като тя е била негова секретарка в издателството „Faber and Faber“ от август 1949 г. Те се женят тайно – на сватбата присъстват само родителите на булката. Елиът няма деца с нито една от съпругите си.
В началото на 1960 г. здравето на поета се влошава. По това време Елиът работи като редактор в издателството на Уеслианския университет като търси млади поети, които да публикува. След смъртта му Валери съхранява поезията на съпруга си. Тя редактира писмата му и подготвя за печат „Пустата земя“. Валери Елиът умира на 9 ноември 2012 г. в апартамента си в Лондон.
Смърт и посмъртно признание В продължение на много години Елиът страда от белодробни проблеми – бронхит и тахикардия, причинени от тютюнопушене. Той умира от емфизема в дома си в Кенсингтън в Лондон на 4 януари 1965 г. Кремиран е в Голдън Грийн Крематориум. В съответствие с желанието му прахът му е отнесен в църквата Сейнт Майкъл в Източен Коукър, Съмърсет, откъдето предците му са емигрирали в Америка. На възпоменателната му плоча е изписан стих от поемата му „Ийст Коукър“, който гласи: „В моето начало е моят край, в моя край е моето начало“ (In my beginning is my end. In my end is my beginning).
През 1967 г., на втората годишнина от смъртта му, Елиът е почетен с голяма плоча в Poets' Corner в Уестминстърското абатство в Лондон. Паметникът е издялан от скулптора Рейнолдс Стоун.
На входа на къщата, в която Елиът умира, през 1986 г. е окачена синя паметна плоча.
Творчество За поет от неговата величина Елиът оставя сравнително малък брой стихотворения. Сам е бил наясно с това още в началото на творческия си път. Елиът пише на Дж. Х. Уудс, един от неговите преподаватели в Харвард, че репутацията му в Лондон се гради върху малко на брой творби и се поддържа от публикуването на едно-две произведения на година. Важен за Елиът е не обемът, а изяществото. Стиховете трябва да са съвършени, така че отпечатването на всяко едно стихотворение да е събитие.