Гая̀наКаталог с имената на държавите, АГКК (), пълно официално наименование: Кооперативна република Гая̀на (), бивша Британска Гвиана, е държава в Североизточна Южна Америка.Гайана // Большая российская энциклопедия, в географската област Гвиана. От север се мие от Атлантическия океан, на запад граничи с Венецуела, на юг – с Бразилия, на изток – със Суринам. Гаяна е единствената континентална страна в Южна Америка, която е член на Британската общност, единствената англоговоряща страна на континента и единствената континентална страна в Южна Америка, в която никога не е имало държавен преврат, както и страната с най-високия на континента БВП на глава от населението по ППС.
Етимология Бившата колония на Великобритания Британска Гвиана () през 1966 г. е обявена за независима държава, която приема името „Гаяна“ (). Обичайното обяснение на етимологията на топонима „Гаяна, Гвиана“ е „(страна) с изобилие от вода“ или „голяма вода“, „много вода“ – очевидно произлиза от езика на етноса тупи: guai („река“) и -ana – увеличителен суфикс. През 1970 г. името на страната е променено на „Кооперативна република Гаяна“ (). Това се дължи на факта, че в страната е приет социалистически курс на развитие на селското стопанство, основан на кооперативи.
География
Гаяна е разположена в северната част на Южна Америка. На североизток, на протежение от 480 km се мие от водите на Атлантическия океан. На изток граничи със Суринам (дължина на границата 625 km), на юг и югозапад – с Бразилия (1225 km) и на северозапад – с Венецуела (672 km). Обща дължина на сухоземните граници, в т.ч. речни е 2522 km. Дължината ѝ от север на юг е 805 km, от запад на изток – до 470 km, а общата площ е 214 970 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Гайана (раздел Природа), т. 6, стр. 44
Крайни точки: крайна северна точка – , граница с Венецуела (спорна), на брега на Атлантическия океан. крайна южна точка – , граница с Бразилия. крайна западна точка – , граница с Венецуела (спорна). крайна източна точка – , граница с Бразилия и Суринам (спорна).
Брегове, релеф Бреговете на страната са ниски и неотчетливо изразени, тъй като по време на отлив се осушава широка (до 7 – 10 km) ивица, която при прилив се залива, в т.ч. и крайбрежната растителност, съставена от мангрови гори.
Северните и североизточните части на Гаяна са заети от акумулативна заблатена низина, разширяваща се на изток. Централните и южните части попадат в пределите на Гвианската планинска земя. Най-високопланинска е западната, централна част на страната заета от източните разклонения на планината Сиера Пакарайма. В нея, на границата с Венецуела и Бразилия се издига планинския масив Рорайма с върховете Аянгана (2042 m) и Рорайма 2772 m, най-високата точка на Гаяна. Гвианската планинска земя се смята за една от най-старите сухоземни области на планетата. Нейните високи върхове (тепуи) са изградени от пясъчници, оформени от проливните тропически дъждове, ветровете и ерозията. В този район, покрит с гъсти екваториални гори, се намират някои от най-големите водопади в света, като особено впечатляващ е Кайетур на река Потаро (ляв приток на Есекибо). Източните централни части на Гаяна са заети от хълмиста равнина, която на юг постепенно преминава в ниски платообразни височини: Кануку, Амуку, Камоа (1009 m), Сиера Акараи (906 m), като последните две се простират по границата с Бразилия.
Геоложки стоеж, полезни изкопаеми В геоложко отношение цокълът на Гвианската планинска земя се явява част от Гвианския щит. Неговата южна част се заема от древно (над 3 млрд. години) катархайско ядро, изградено от гнайси, гранулити и мигматизировани гранити от групата на рупунунитите. В централните и северни части влизат метаморфозирани седиментни и ефузивни скали, изграждащи нагънати архайски и долнопротерозойски пояси с внедрени в тях „млади“ (до 2 млрд. години) гранити. Консолидацията на щита е протичала до карелската (среден палеозой) нагъвателна епоха, след което не е била подлагана на други нагъвателни движения. Архайският пояс на запад е покрит с чехъл от червеноцветни пластове (пясъчници и трапи) от т.нар. формация Рорайма, пронизани от дайки и силитови долерити с възраст около 1,7 млрд. години.
С „младите“ гранити са свързани находищата на злато, ниобий (колумбит). Към протерозойските структури са привързани находищата на диаманти, а към изветрителната кора – големите находища на боксити (общите запаси се изчисляват на около 150 млн. т) и манганови руди.
Климат, води Климатът на Гаяна е субекваториален, горещ и влажен. Средната годишна температура в столицата Джорджтаун е от 26 °С до 28 °С, а годишната сума на валежите 2230 mm, с минимум през есента.
Реките на Гаяна не са сред най-дългите, но са изключително пълноводни поради изобилните тропически дъждове. Теченията им изобилстват от прагове и водопади и само най-големите от тях са плавателни в устиевите си участъци. Най-голямата река в страната е Есекибо, която със своята дължина от 1014 km пресича почти цялата страна от юг на север и образува голям водосборен басейн. Други по-големи реки са: Корантайн (724 km, по границата със Суринам), Куюни (618 km), Бербис (595 km), Деверара (346 km). В югозападната част, по границата с Бразилия протичат реките Иренг и Такуту от басейна на река Амазонка.
Растителност, животински свят
Дъждовните екваториални гори на Гаяна са много слабо изследвани. На много места в тази страна все още не е стъпвал човешки крак. Много от растенията и животните в нея все още са непознати за науката. Гаяна е с изключително разнообразен растителен и животински свят. Тя е сред страните в света с най-голямо биоразнообразие, въпреки сравнително малката си площ. Освен това природата тук е може би най-слабо засегната от човека. Територията на страната е покрита почти изцяло с екваториални и тропични гори богати на растителни видове, сред които множество орхидеи, бромелии, сумамейри (дървета, достигащи височина 60 – 80 метра), палми, фикуси и др. Животинският свят също е много богат: тапири, много видове маймуни, мравояди, пуми, ягуари, оцелоти, ленивци с колосален брой видове сред бозайниците, птиците и влечугите – първите представени от над 1600 вида, огромен брой за страна с площ 214 970 km2, като най-забележителни са множеството папагали, сред които и хиацинтов ара (най-големият от всички папагали); туканите; малките колибри; трогоните и др., а от влечугите – анаконда (най-голямата змия в света, достигаща дължина 11 m; гигантските змии боа и питони; крокодили и алигатори, сред които и черен кайман (един от най-големите крокодили в света); игуани и др. Най-богати са флората и фауната в западната част на Гаяна близо до границата с Венецуела, където се издигат планините Пакарайма с техните върхове „тепуи“. Това е едно от местата с най-голямо биоразнообразие в света като много от местните видове са ендемити, т.е. срещат се само тук.
Административно деление Гаяна е разделена на 10 района (). № Район Площ, km² Население Население, д/km²Карта 1 Барима-Уейни 20 339 24 275 1,2 2 Померун-Супенам 6195 49 253 8,0 3 Острови Есекибо-Западен Демерара 2232 103 061 46,2 4 Демерара-Махайка 1843 310 320 168,4 5 Махайка-Бърбайс 3755 52 428 14,0 6 Източен Бърбайс-Корънтайн 36 234 123 695 3,4 7 Каюни-Мазаруни 47 213 17 597 0,3 8 Потаро-Сипаруни 20 051 10 095 0,5 9 Горен Такуту-Горен Есекибо 57 750 19 387 0,3 10 Горен Демерара-Бърбайс 19 387 41 112 2,1 Гаяна 214 999 751 223 3,49
Районите на Гаяна се делят на 27 общини ( в превод квартални съвети).
История Първите европейци пристигат в района около 1500 г. и заварват местно население от американски индианци от племената араваки и кариби. В началото на XVII век холандците поставят начало на европейски селища, като основават 3 колонии: Есекибо (1616), Бърбайс (1627) и Демерара (1752). През втората половина на XVIII век контролът преминава към англичаните и холандците официално се оттеглят през 1814 г. Трите колонии стават официално владение на британската корона под името Британска Гвиана през 1831 г.
След забраната на робството през 1834 г. негрите се установяват в отделни селища, а за работа на захарните плантации пристигат и работници от Индия, Китай и Португалия, които работят само срещу прехрана и подслон. Това културно многообразие се е запазило оттогава и е причина за бурен политически живот. Гаяна получава независимост от Обединеното кралство през 1966 г., а е обявена за Кооперативна република през 1970, оставайки в рамките на Британската общност на нациите.
В края на XIX век след откриването на диаманти и злато в Гаяна Венецуела предявява териториални претенции към земите западно от река Есекибо. Те имат площ около 160 000 km2, което е около три четвърти от цялата площ на Гаяна. Тези териториални претенции са били повтаряни от всички президенти на Венецуела, включително Уго Чавес и Николас Мадуро. В допълнение Суринам има претенции към част от Югоизточна Гаяна поради откриването на нефт в района.
Историята на спора е много по-стара. Започва с времето, когато цялата Северна половина от континента е била испанско владение и онова, което днес е Венецуела е била част от испанска провинция, включваща Есекибо. След Боливарската война и освобождаването от колониалното владичество на Испания, на територията на някогашната испанска колония наречена Вицекралство Нова Гранада се образува (1819-та година) на територията на вицекралството една държава, наречена Велика Колумбия (в началото на 19-ти век само Колумбия, но за разграничаване от днешната държава сега е добавено Велика), включваща територията на днешните Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Коста Рика, Перу, Бразилия и Гаяна. След само 12 години тя се разпада.
Венецуела окончателно се отделя от Велика Колумбия през 1830 г. И оттогава датират претенциите за региона Есекибо първо към англичаните. В края на 18 век Великобритания започва да присъединява области от тогавашното испанско Генерално капитанство Венецуела, което е част от Вицекралство Нова Гранада. Сред тях – остров Тринидад и части от това, което днес е известно като Есекибо. След Виенския конгрес през 1814 – 1815 г. тези окупирани територии остават във владение на британците, въпреки че е трябвало да бъдат върнати на Испания и Нидерландия. През 1899 година с арбитражно решение е начертана днешната международно призната граница. Венецуела не признава това решение, като твърди, че не е била представлявана добре в арбитражното дело, а англичаните са повлияли незаконно на арбитрите (в което не е трудно да се повярва). Гаяна става независима държава през 1966, а претенциите на Каракас са прехвърлени към нея.
През 1978 г. страната влиза в световните новини с масовото самоубийство на над 900 души от сектата на Джим Джоунс в тяхната комуна Джоунстаун в джунглите на Гаяна.
Държавно устройство Гаяна е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт е в ръцете на народното събрание и на правителството.
155 058 мъже са подходящи да служат в гаянската армия през 2002 г. Тя в съставена от сухопътни сили, военновъздушни сили и военоморски сили. Тя разполага с 3 самолета и 3 хеликоптера. За поддръжката ѝ държавата трябва да плаща 1,6% от своя брутен вътрешен продукт.
Население и култура
Брой и състав Населението на Гаяна е около 772 298 души през 2009 година, от които 90% живеят на бреговата линия (която заема 10% от площта на държавата). Ширината на гаянската брегова линия варира от 15 до 60 km.
От десетилетия в страната има напрежение на расова основа между основните етнически общности, които имат съответно индийски и африкански произход.