Добивът на уран в България продължава от 1945 до 1992 г. и е една от най-ранните в Европа, като първите проучвания на потенциалните залежи вероятно са направени през 1938-39 г., или по време на Втората световна война от германски специалисти, които установили находище на уранова руда при Бухово.Урановото производство в Българияdariknews.bg

След края на Втората световна война и с установяването на новата еднопартийна власт на БКП добивът на уран в България се засекретява.

Добив на уран в НРБ

След 1944г. България попада под икономическо и политическо влияние на СССР. Съветските власти разполагат с информация за геоложките проучвания, провеждани преди това от специалисти от Германия. Незабавно е предложено създаване на съветско предприятие с българско участие, като в България са изпратени 300 съветски инженери, а новосъздадената мина е охранявана от съветски вътрешни войски. Дейността на предприятието – Съветско-българското минно дружество, СБМД, е секретна и се осъществява под прикритието на добив на радий, като на политическо ниво за него отговаря лично лидерът на БКП Георги Димитров. Предприятието съществува до 1956 г., когато е създадено обединението „Редки метали“. В него работят 13 000 души. Предприятието е извършвало геоложките проучвания, добива, преработката и износа на извлечения уран. Към него са били още предприятата: „Бухово“, „Тракия“ – Пловдив и „Възход“ – Смолян.

Урановата мина в Бухово е от изключително значение за съветската ядрена програма през онзи период и произведената в него суровина е използвана в първия съветски ядрен реактор.

През следващите години са открити още множество находища в Стара Планина, Родопите и другаде. През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив.

През 1992 г. добивът на уран в България е обявен за икономически неизгоден и е преустановен.

Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Марица и Смолян ¹„Екоинженеринг-РМ“ ЕООД .

+ Добив, запаси, ресурси и средно съдържание на уран в находищата в България №НаходищеДоказани запаси и ресурси, т.Период на добивДобит уран, т.Съдържание на уран, %Остатъчни запаси, т.Остатъчни ресурси, т.Съдържание на уран, % 1Бухово (обл. София) ()Бухово в Wikimapia4611,791946 – 19904219,40,084165,01227,380,06 2Пробойница (обл. София) ()Пробойница в Wikimapia654,21985 – 198924,70,045629,5–– 3Курило (обл. София)()Курило в Wikimapia526,21955 – 1963252,10,098226,6– 1985 – 199047,5–––– 4Сборище (обл. Сливен) ()Сборище в Wikimapia207,231971 – 1990102,50,06964,540,230,092 5Сливен (обл. Сливен)3171962 – 19813170,106––– 6Габра (обл. София) ()Габра в Wikimapia153,61983 – 198951,60,119102–0,115 7Бялата вода ()Бялата вода в Wikimapia464,131972 – 1989243,70,05379,13150,016 –1981 – 1990141,3–––– 8Костенец156,82–––156,820,085 9Бели Искър79,41956 – 196079,40,131––– 10Партизанска поляна14,71961 – 196214,70,104––– 11Сенокос235,711987 – 199078,20,048157,51–0,118 12Игралище169,411982 – 199011,9–169,5240,80,013 13Беслет57,91964 – 196957,90,087––– 14Барутин/Доспат (обл. Смолян) ()Барутин в Wikimapia1168,551957 – 1989760,70,084221,62186,230,031 15Смолян (Герзовица) ()Герзовица в Wikimapia1844,461958 – 199010900,099423,08331,380,087 16Наречен58,11959 – 196258,10,05––– 17Здравец247,821988 – 19907,6–240,22–0,015 18Сърница34,51964 – 196934,50,066––– 19Планинец19,11959 – 196019,10,144––– 20Смоляновци992,31985 – 198937,20,038557,9397,2– 21Симитли23341984 – 199028–614,51691,50,024 22Елешница (обл. Благоевград) ()Елешница в Wikimapia6115,171956 – 199038400,044479,791795,380,051 23Мелник–Златолист235,31966 – 197391,20,053144,1–– 24Селище–1961 – 1968181,50,09124,1–– 1970 – 1990313,4––––25Момино ()Момино в Wikimapia4219,521975 – 19901238,3–782,69606,620,022 уч. Церетелево1984 – 1990393,8–726,19471,920,024 26Белозем ()Белозем в Wikimapia3145,481982 – 1990559,2–438,68298,490,018 уч. Трилистник–1981 – 199040,6–68,9780,570,02 уч. Дебър–1985 – 199091,6–911,38655,990,016 27Маноле1027,69–––207,3820,390,02 28Хасково1089,951977 – 1990538,3–193,89357,760,018 29Марица2675,491984 – 19870,5––1992,390,032 уч. Навъсен–1978 – 1990143,4–205,07224,190,035 уч. Троян–1989 – 199012,1–41,0156,830,038 30Орлов дол1059,51969 – 1987713–––– Владимирово–1979 – 1986128,6–––– Мъдрец–1974 – 1985217,9–––– 31Окоп–Тенево840,521986 – 1990142,8–356,13341,590

Източници

Външни препратки Треска за уранstandartnews.com А. Борисова, Б. Костова: Съвременни екологични проблеми, резултат от добива на уран на територията на България, Нов Български Университет, департамент „Науки за Земята и околната среда“

*