„Света Богородица Апостолашка“ или „Света Богородица Икономска“ (, Οικονόµου) е православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция. Църквата има ценни стенописи.
Местоположение Разположена е в махалата на Митрополията, на границата с чаршията в Икономската енория.
История
Храмът е изграден в XV век, но първоначалната малка като размери сграда е обновена в началото на XVII век, според ктиторския надпис в година ΖΡΙΔ, тоест 7114 от Сътворението или в 1605/1606 година от Христа при митрополит Митрофан Костурски със средства на архонтите Апостолис Димитриу и Ралис.
В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.
Църквата първоначално има голям двор. В 70-те години на ΧΧ век е вградена в новопостроената сграда на Костурската търговска камара.
Архитектура Църквата е с типичния за храмовете от XVII век в Костурско опростен план – еднокорабна, едноапсидна с дървен покрив. В олтарното пространство има и протезисна ниша, а на северната стена е изградена още една по-малка, правоъгълна ниша. В наоса, при преустройство на църквата в XX век, е свалено нивото на тавана и горната част на сцените в последната зона е закрита. Част от живописта на южната стена е унищожена и при отварянето на допълнителен прозорец.
Стенописи
В югоизточния ъгъл на светилището има оцелли части от стенописите от XV век. В олтара е запазена малка част от живописната програма. Според съхранените фрагменти в апсидата е била изписана Света Богородица Ширшая небес, а под нея композицията Поклонение на жертвата, която продължава и на юг, включвайки образите на още четирима отци на Църквата, насочени към центъра на апсидата, в която вероятно е бил изобразен Христос Агнец. На северната стена е образът на Христос от Видението на Свети Петър Александрийски, разположен необичайно вляво на композицията. В горната зона на юг от апсидата е Вечерята в Емаус, част от цикъла на Поствъзкресните явявания на Христос. В същата зона на южната стена в олтара започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово. Благовещение Богородично е било разположено вероятно в олтара.
Стенописите са в наоса са в три зони. В най-горната са сцени от Дванадесетте празника и няколко епизода на Страстите Христови. По цялата средна зона са изписани шестнадесет сцени на Акатистния химн на патрона на храма Богородица. Включването на Акатиста в иконописната програма на наоса е необичайно, тъй като той обикновено е изписван в притвора. В долната зона са изписани светци в цял ръст. Непосредствено пред олтара от южната страна е Свети Николай Нови, светец със силен култ в Епир и Тесалия. След него в голяма ниша е изписан Свети Николай Мирликийски, фланкиран от малки изображения на Христос и Богородица, които му поднасят съответно евангелие и омофор. Под нишата до пояс са изписани Света Петка и Света Неделя. Останалите светци са лечители, монаси, аскети и воини, като завършват пред олтара със Свети Георги. От двете страни на западния вход традиционно са изписани Архангел Михаил и Св. св. Константин и Елена.
На северната стена в ниша, като тази за Свети Николай е изписана Богородица Умиление (Гликофилуса). Разполагането ѝ на това необичайно място е свързано с темата за Боговъплъщението, с която са свързани и изображенията на Акатистния химн около нея. Разпятието над нишата допълва сотириологичния смисъл на образа на Богородица. Разполагането на патрона на църквата върху северната стена на наоса (по-често пред олтара) е характерна черта на редица църкви от втората половина на XVI век и XVII век, някои от които са изписани от зографи от Линотопската художествена школа.
Под нишата с Богородица има лошо запазено изображени на Свети Илия - той е пандан на изписаните под Свети Николай светици Петка и Неделя, свързвани съответно с дните на Христовото Разпятие и Възкресение. Така програмата на наоса има ярък есхатологичен смисъл, което говори за висока богословска подготовка на зографа.
В надвратната ниша на западната фасада отново е изобразена Богородица Умиление с архангел Михаил и Гавриил в медальони от двете страни. Около нея е голямата композиция на Страшния съд.
Идентификация на зографското ателие
Стенописите са дело на главен зограф и неговия помощник. Зографът учасаства в изписването на наоса на Слимнишкия манастир в 1606/1607 година, както и на „Свети Димитър Елеуски“ в Костур в 1608/1609 година и „Въведение Богородично“ около 1610 - 1612 година.
Въз основа на епиграфския материал на същия зограф според Георгиос Веленис може да се припише и част от стенописната украса в католикона на манастира „Свети Йоан Предтеча“ в Като Меропи в 1613/1614 година. Тези стенописите са в лошо състояние и в голямата си част са надживописани.
Зографът, ръководител на зографската тайфа, рисувала тези църкви принадлежи към голямо ателие на зографи със сходни стилови и иконографски почерци. Живописта на това ателие е сродна с тази на линотопските и грамоските зографи.
Икони На иконостаса са запазени оригиналните икони, от които тази на Свети Йоан Предтеча е надживописана.
Бележки
Категория:Църкви в Костурската епархия Категория:Църкви в Костур Категория:Църкви на Охридската архиепископия Категория:Паметници на културата в Костур Категория:Храмове, посветени на Богородица