„Ней“ е стихотворение на Христо Ботев, което е написано през 1872 г. и е издадено за първи път в „Песни и стихотворения“. Някои изследователи смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Ив. Горанова, която се омъжва за котленеца Петър Огнянов - богат търговец, значително по-възрастен от нея. Според други - с Параскева Шушулова, която също се омъжва в Калофер по това време.
Текст Питаш ме защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада.
Кат мъжът ти не съм стар да не видя в тъмна нощ: аз си имам за другар на поясът остър нож.
Нощ бе тъмна като рог, примъкнах се като смок: слушам, гледам – всички спят, спеше си и ти с мъжът.
Там в градина аз седнах, в ръка силна нож стиснах: ще излезе, рекох, той, ще изпита гневът мой.
Гледам в къщи свещ гори, вие спите – мен в гърди силен пламък, яд гори и гняв ще ме умори.
Впил съм очи във свещта, а не виждам, че нощта превали се и мина и зора се веч сипна.
Славей песен си запя: с радост среща той зора; през прозорецът глава се показа и засмя.
Тебе тутакси познах и тогаз се чак стреснах; „Друг път“, славею казах и през плетът пак скокнах.
Ето защо идвах аз в тъмна нощ и грозен час: ще умре един от нас – ил мъжът ти, или аз!
Източници
Категория:Произведения на Христо Ботев