Тодор Николов Велчев, наречен от Васил Попов и Павел Вежинов Барба Тато, откъдето тръгват прякорите му Тато и Моряка, е български писател (автор на разкази и есета), художник (живописец), мореплавател и творчески служител в БНТ с разностранен опит и изяви.
Биография и творчество Роден е в Перник на 15 август 1935 г. Произхожда от род на мореплаватели: дядо му Велчо Минев (Велчо Торпедото) служи като механик на миноносеца „Дръзки“, а баща му Никола Велчев учи с Никола Вапцаров във Военноморското училище във Варна. Тодор Велчев учи в старшинското Нахимовско училище (при Военноморското училище) във Варна от 1951 г. Поради съкращения в българската армия се насочва към гражданската сфера.Пенчо Ковачев, 1. „Не искам да съм просяк, пише Тато и се гръмва в главата“, в. „24 часа“, 3 август 2011 г.
Биографията му е сложна и драматична. Следва медицина 7 семестъра и, докато стигне до писателското поприще, упражнява над 20 професии – миньор, строител, спасител, каскадьор (сред първите в България – от 1957 г.), треньор по културизъм, управител на почивна станция, помощник-капитан на траулер, директор на продукция, редактор и драматург в БНТ, където се издига до заместник главен редактор на Главна редакция „Телевизионен театър“ в най-силните години на БНТ.
Той е помощник-капитан на траулера ОРТ „Феникс“, пресякъл Тропика на рака на 24 юли 1968 г., пресякъл Екватора на 01 август 1968 г. в 8-ия рейс.
Основоположник е на културизма в България и експерт на Съюза на българските командоси.
Пише повече от 350 разказа. Има издадени 12 книги с разкази и есета, част от тях са преведени в чужбина. Автор е на сборниците: „Фантазия за белите шапки“, „Формула 1“ (по която има направена телевизионна екранизация), „Щъркели в пламъци“, „Сините папагали“, „Стрелецо, прицел си“, „Лов на гърмящи змии“, „Звездният разбойник“, „Къща от светлина“, „Море без капитани“, „Окото на циклона“ и др.
Член,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г. включително част от Управителния съвет, на Съюза на българските писатели. Удостоен е и с почетния орден на Съюза на българските командоси.
Самоубива се с личното си оръжие на 19 септември 2010 г. Последните му думи, записани в малко тефтерче, са: „Не искам да съм просяк. Щастието е състояние на духа. Обичам ви. Простете ми!“ Погребан е в Централните софийски гробища.
Съюзът на българските писатели издава посмъртно последната му книга „Последният скок“ на 1 февруари 2011 година.Любомир Михайлов, „Защо се застреля Тато?“ , биография в „BG-Voice“ (bg-voice.com), 2 юли 2015 г.
Награди Носител е на следните литературни награди: Голямата награда „Варна“ за маринистика през 1976 г. за сборника „Фантазия за белите шапки“; Националната литературна награда „Николай Хайтов“ през 2005 г.; Наградата „Златен век“ на Министерството на културата за 2006 г.
Източници
Външни препратки Пенчо Ковачев, „Тато става художник след смъртта на Дали“, 24chasa.bg, 10.08.2011 г. Тодор Велчев-Тато, в „Литературен свят“ (literaturensviat.com)
Категория:Български мореплаватели Категория:Български автори на разкази Категория:Български есеисти Категория:Български живописци Категория:Български режисьори Категория:Български журналисти Категория:Български каскадьори Категория:Български културисти Категория:Български треньори по културизъм Категория:Родени в Перник Категория:Починали в София Категория:Български самоубийци Категория:Погребани в Централните софийски гробища