Етиопия (, официално Федерална демократична република Етиопия) е държава в Източна Африка, разположена във вътрешността на Африканския рог. Тя е втората по население държава в Африка – със 111 386 391 души (оценка от юли 2020)ЦРУ , юли 2018. и е десетата по големина – с площ от 1 100 000 квадратни километра. Столица на страната е град Адис Абеба. Граничи с Еритрея на север, със Судан и Южен Судан – на запад, с Джибути и Сомалия – на изток, и с Кения – на юг.
В земите на съвременна Етиопия са открити едни от най-ранните следи на човешко присъствие, и най-вероятно оттам е започнало разпространението на Хомо сапиенс. По тези места са се развивали някои древни цивилизации (включително Пунт), а в течение на по-голямата част от историята управлението на местните народи е било монархическо. След Надпреварата за Африка и Берлинската конференция, Етиопия (Абисиния) е единствената африканска държава, която не попада под колониална власт (като се изключи Либерия, която е основана като колония на САЩ). Все пак и тя е окупирана – от Фашистка Италия (влизайки в състава на Италианска Източна Африка). След Втората световна война, отново независимата Етиопия става една от първите членки на ООН.
Голяма част от африканските нации използват цветовете от етиопското знаме (зелено, жълто и червено – т.нар. панафрикански цветове) за своите флагове.
Наименование В миналото на много езици Етиопия е наричана с името Абисиния, което идва от местното семитско име Хабасат през арабската форма Хабеш. То е запазено и в самоназванието на семитското население на Етиопия и Еритрея – хабеша, но в съвременността (извън някои езици, като арабския) се използва рядко и главно – в исторически контекст.
В Новия завет действително се споменават етиопци, но първото известно използване на името Етиопия в самата страна е от IV век, когато Езана, царят на Аксум, въвел християнството в страната, нарича така в каменен надпис собствената си държава. От друга страна съвременното наименование на страната е известно още от текстовете на древногръцкия поет Омир (VIII век пр.н.е.), който говори за страната Αἰθιοπία. През V век пр.н.е. историкът Херодот използва името за всички области на юг от Египет. Римският писател Плиний Стари свързва произхода на това име с легендарен прародител, описван от него като син на бог Хефест. Освен в класически антични текстове, името Етиопия се използва и в много преводи на Стария завет, но в на тези места в еврейския оригинал е използвано името Куш, което се отнася за областите между Етиопия и Египет. Подобен мотив се среща и в средновековни етиопски текстове, според които основател на град Аксум е Итиопис, представян като син на библейски персонаж на име Хуш. Също средновековни интерпретации, но от европейската литература извеждат името на страната от гръцките думи αιθο („горя“) и οπς („лице“).
География
С площ от 1 126 829 квадратни километра Етиопия е 27-ата по големина страна в света. Приблизителните ѝ географски координати са между 3 ° и 15 ° северна ширина, и между 33 ° и 48 ° източна дължина.
Основната част от Етиопия се намира на Африканския рог, който е най-източният край на африканската земна маса. На запад граничи със Судан и Южен Судан, на север с Джибути и Еритрея, на изток със Сомалия, и с Кения на юг. Общата дължина на държавните граници е 5311 километра, от които най-дълга е тази със Сомалия – 1626 километра, а най-къса е с Джибути – 337 километра. Топографията на страната до голяма степен е определена от Голямата рифтова долина и сложните ѝ системи от планини и плата. Голямото разнообразие на терена определя и големите различия в климата, почвите, естествената растителност и селищните модели.
Етиопия е разнообразна страна в екологично отношение, като се започне от пустините по източната граница, през тропическите гори на юг до богатите на видове планински масиви от африкански тип в северните и югозападните части. Езерото Тана в северната част е източник на Сини Нил. В този регион се срещат много ендемитни видове, като бабуинът гелада, етиопският козирог и етиопският вълк. Широкият височинен диапазон е дал на страната голямо богатство от екологично различаващи се области, което е спомогнало развитието на ендемитни видове в изолация.
Преобладаващият тип климат е тропичен мусонен, с широки, топографски индуцирани вариации. Етиопското плато заема по-голямата част от страната, което е причина климатът да е значително по-хладен от други региони на същата географска ширина. Повечето от големите градове се намират на височини от около 2000 – 2500 метра над морското равнище, включително исторически столици като Гондар и Аксум. Адис Абеба се намира в подножието на планината Ентото на височина от около 2400 метра и има здравословен и приятен климат целогодишно. Температурните разлики в града през годината са много малки, вследствие на което сезоните се определят само от валежите – сухият период е от октомври до февруари, а влажният период е от юни до септември. Средните годишни валежи са около 1200 милиметра. Има средно по 7 часа слънце на ден или около 60% от годината времето е ясно. Сухият сезон е най-слънчевото време на годината, макар дори в разгара на дъждовния сезон през юли и август все още да има слънцегреене по няколко часа на ден. Средната годишна температура в Адис Абеба е 16 °C, с максимални дневни температури от 20 – 25 °C за цялата година, и минимални от 5 – 10 °C. Повечето големи градове и туристически обекти в Етиопия са на подобна надморска височина като Адис Абеба. В по-ниските региони, особено на североизток, климатът може да бъде значително по-горещ и сух. Областта Далол в депресията Данакил има най-високата средна годишна температура – 34 °C.
Административно деление
Етиопия е разделена на 9 региона и 2 града със статут на регион. Регионите са разделени на общо 68 зони, а зоните са разделени на общини (уореди). Страната е разделена на региони, базирани на народите, живеещи в тях.
Регионите (включително градовете със статут на региони) са: <li> Адис Абеба <li> Афар <li> Амхара <li> Бенишангул-Гумуз <li> Дире Дава<li> Гамбела <li> Харари <li> Оромия <li> Сомали <li> Регион на южните нации <li> Тиграй История
Ранна история
Етиопия е част от региона Източна Африка, където се смята, че преди около 200 хиляди години възникват съвременните в анатомично отношение хора Homo sapiens sapiens. Най-древните известни следи от тези хора са останките от Омо, открити в югозападната част на Етиопия. Също от Етиопия е известна и формата Homo sapiens idaltu, живяла преди 160 хиляди години, смятана за вариант на съвременните хора или техен непосредствен предшественик.
Още в началото на 2 хилядолетие пр.н.е. северните части на днешна Етиопия и Еритрея са населени със семитски народи, като през следващите столетия в тази област се формира езика геез.
През 10 век пр.н.е. в тази област се утвърждава царството Даамат с център около днешния град Йеха. В миналото се е смятало, че тази държава се формира в резултат на миграции на сабеите от срещуположния бряг на Червено море, но днес преобладава мнението, че тя възниква на местна основа, макар да се намира под влияние на сабеите, доминиращи региона на Червено море. За това говорят и свидетелствата за независимо развитие на геез и сродния му сабейски език. Сабейското влияние е ограничено географски и хронологично, поради което се допуска възможността за наличие на отделни сабейски търговски или военни колонии в Африка.
През 4 век пр.н.е. царството Даамат се разпада и на негово място възникват множество малки държавици, които контролират региона през следващите столетия.
Аксум
През 1 век северните части на днешна Етиопия и Еритрея отново са обединени от царството Аксум, чийто пръв известен владетел е Зоскал. В отделни периоди Аксум значително разширява територията си и поставя под свой контрол дори части от Йемен от другата страна на Червено море. През този период се налага писменото използване на геез, който постепенно измества сабейския. През 3 век иранският религиозен водач Мани споменава Аксум като една от четирите велики сили на епохата, наред с Римската и Сасанидската империя и Китай.
В началото на 4 век сириецът Фрументий заема влиятелни длъжности във владетелския двор, успява да покръсти много придворни и самия владетел Езана и става първият епископ на Аксум. Не е сигурно до каква степен се разпространява християнството през този период, но монета от 324 година показва, че то може би вече е официална религия, което би направило Аксум втората държава (след Армения) официално приела християнството.
През следващите десетилетия влиянието на Аксум нараства, като към царството са присъединени области в южната част на Арабския полуостров. Най-голямо териториално разширение е достигнато през 6 век при управлението на владетеля Калеб, който присъединява йеменската държава Химярит.
С възникването на исляма през 7 век Аксум е подложен на засилен натиск и губи азиатските си владения. През първите десетилетия царството относително успешно се съпротивлява на Халифата, но в крайна сметка столицата е преместена от Аксум във вътрешността на страната и средището на етиопската държавност се измества на юг. В средата на 10 век Аксумската държава е окончателно унищожена от Йодит, полулегендарна нехристиянска владетелка, може би от етническата група фалаша. Нейните наследници изглежда управляват до средата на 12 век, но сведенията за този период са изключително оскъдни, като някои изследователи го наричат „Етиопски Тъмни векове“.
В средата на 12 век нова държава в Северна Етиопия е създадена от Мара Текле Хайманот, основател на династията Загуе. Представителите на новата династия са от етническата група агау, която за разлика от доминиращия семитски елемент в Етопия е кушитска. Въпреки това те възстановяват позициите на християнството и търсят легитимност в старата Аксумска държава, представяйки се за потомци на дъщеря на последния аксумски владетел Дил Наод. В началото на 13 век владетелят Гебре Мескел Лалибела изгражда в столицата Роха комплекс от скални църкви, запазени и днес.
Етиопска империя
През 1270 година династията Загуе е отстранена от властта от Йекуно Амлак, който се представя за пряк потомък на Дил Наод и възстановител на Соломоновата династия, която управлява страната до края на монархията през 20 век. През 14 век, особено при управлението на Амда Сийон I, държавата се консолидира и с поредица успешни войни срещу съседните мюсюлмански владения разширява територията си. През следващото столетие, при Зара Якоб, средновековната етиопска държава достига своя апогей, като продължава да разширява земите си и активно да християнизира населението в тях.
Първите свидетелства за спорадични контакти между Етиопия и западноевропейските страни са от 15 век, а през 1508 година са установени постоянни дипломатически връзки с Португалия. През 1529 година Ахмад ибн Ибрахим ал-Гази, военачалникът на съседния мюсюлмански султанат Адал, предприема мащабно нападение срещу Етиопия. В продължилата до 1543 година Етиопско-адалска война Етиопия е активно подкрепяна с въоръжение и известен военен контингент от Португалия, а Адал – от Османската империя. Етиопците успяват да отблъснат нападението, но войната отслабва и двете държави и улеснява заселванията в региона на етническата група оромо.
През 1624 година владетелят Сусениос I приема католицизма. Това предизвиква продължителни бунтове и безредици, в които загиват хиляди. Особено недоволство сред хората предизвикват йезуитските мисии. През 1632 година Фасилидес, наследникът на Сусениес I, се връща към нехалкедонското християнство, а йезуитските мисионери и други европейци са прогонени от страната. През следващото столетие властта на негусите постепенно отслабва, макар управлението на Иясу I и Бакафа да се свързва с относителен културен подем. Някои от последвалите събития включват: XVIII в. – В края на 18 в. отслабва централната власт. На трона са поставяни марионетни царе от местните велможи.